О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 15.02.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 334/2019 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. И. и И. Д. И., [населено място], представлявани от адвокат Д. П., против определение № 165 от 04.12.2018 год. по гр. д. № 4505/2018 год. на ВКС, IІ г. о. С него е оставена без разглеждане молбата им с вх. № 47576/13.07.2018 год. за отмяна на влезлите в сила решение № 1349 от 06.04.2016 год. по гр. д. № 5307/2015 год. на Районен съд – Варна, решение № 1452 от 18.11.2016 год. по в. гр. д. № 1063/2016 год. на Окръжен съд – Варна и определение № 512 от 02.11.2017 год. по гр. д. № 917/2017 год. на ВКС, І г. о., като е прекратено производството по делото и са присъдени разноски.
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с фактическата обстановка по делото, с искане за неговата отмяна. Неправилно в производството по чл. 109 ЗС е прието, че празното дворно място е обща собственост на двамата молители и другите собственици на имоти в сградата, а не само на молителите, легитимиращи се с нотариални актове за собственост. Излагат доводи, че само те плащат данъци за празното място около сградата, както и че под „страна“ по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК следва да се разбира не само участвала вече по делото страна, но и „встъпила“ такава по дело за отмяна на решение, което е влязло в сила и е окончателно.
Ответниците по частната жалба – Е. Л. В., Д. П. П. и Н. Л. Д., [населено място], чрез адвокат Г. Р., възразяват в писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, като считат жалбата за неоснователна, с искане да бъде оставена без уважение.
Ответникът по частната жалба – Д. Б. Й., [населено място], не взема становище.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното определение предходният състав на ВКС, ІІ г. о. е приел, че жалбоподателите не са легитимирани да искат отмяна на влязлото в сила решение, с което е уважен предявен против друго лице иск по чл. 109 ЗС. Липсва хипотеза на необходимо другарство и молителите не са обвързани от влязлото в сила решение. Съгласно мотивите на ТР № 4 от 5.11.2017 год. по тълк. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Твърдението на молителите, че те са носители на правото на собственост не обосновава пасивна процесуална легитимация, нито необходимо другарство с ответника, извършил противоправното действие. Те не са легитимирани да искат отмяна и на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не са участвали като страна по делото.
Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Производството за отмяна представлява извънинстанционно производство за контрол на неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна: „заинтересована страна“ – лице, което е участвало като страна по делото, по което е постановено неблагоприятното за него решение, респ. лице, обвързано от силата на присъдено нещо на основание субективните предели, съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК /в случаите по чл. 303, ал. 1 ГПК/, както и трето, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна в производството, с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, т. е. в хипотезата на необходимо другарство, при която всеки от другарите има право на защита на спорното правоотношение, което е единно и неделимо /в този смисъл т. 10, ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. дело № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС/. В случая молителите не са процесуално легитимирани да искат отмяна по реда на чл. 304 ГПК. Спорното правоотношение по иска с правно основание чл. 109 ЗС не е от такова естество, че да обосновава тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. В производството по иска по чл. 109 ЗС, насочен срещу един от съсобствениците на недвижим имот или срещу трето за собствеността лице, останалите съсобственици не са необходими другари. Силата на пресъдено нещо не обвързва молителите, а само ответника, извършил лични неправомерни действия, изразяващи се в ограничаване на пълноценното упражняване правото на собственост на ищците и възможността им да ползват незастроеното дворно място съобразно правата си, по предназначение /в този смисъл решение № 198 от 08.10.2015 год. по гр. д. № 2209/2015 год., ВКС, ІІІ г. о., решение № 322 от 05.01.2016 год. по гр. д. № 5399/2015 год., ВКС, ІІІ г. о./. Наличието на съсобственост върху процесното дворно място и твърденията на молителите, че са изключителни собственици, не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящето производство /въпросът за собствеността касае активната материалноправна легитимация по негаторния иск, но е извън предмета на произнасяне в решението/. В допълнение следва да се посочи, че със съдебните актове, чиято отмяна се иска, п
равата на молителите не са били отречени, тъй като не са били част от спорния предмет, поради което не могат да бъдат разрешени нито в рамките на извънредното извънинстанционно производство по чл. 304 ГПК, нито на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК–тъй като същите не са били страна по делото, нито в исковия процес по чл. 109 ЗС, след евентуална отмяна на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Поради тези съображения правилно предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна като процесуално недопустима. Обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да се потвърди.
Въпреки изхода на настоящето производство, разноски на ответниците по частната жалба не следва да се присъждат, тъй като в отговора на частната жалба липсва искане за присъждането им.
По тези съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 165 от 04.12.2018 год. по гр. д. № 4505/2018 год. на ВКС, IІ г. о., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 47576/13.07.2018 год. на Д. Д. И. и И. Д. И., [населено място], за отмяна на влезлите в сила решение № 1349 от 06.04.2016 год. по гр. д. № 5307/2015 год. на Районен съд – Варна, решение № 1452 от 18.11.2016 год. по в. гр. д. № 1063/2016 год. на Окръжен съд – Варна и определение № 512 от 02.11.2017 год. по гр. д. № 917/2017 год. на ВКС, І г. о. и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: