O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 20.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2153 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 8223/18.12.2014 год. на К. А. К. от [населено място], приподписана от адв. С. И.- АК Д. срещу въззивно Решение No 396 от 17.11.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 617/ 2014 година на ОС – Добрич по извършване на делбата , както и в частта по сметките.
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 43 от 14.07.2014 година по гр.д. Nо 5710/2011 година по описа на РС- Добрич по извършване на съдебна делба чрез изнасяне делбените имоти на публична продан.със същото решение , въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция по сметки, с което искът на К. А. К. по чл. 30 ал.3 ЗС за извършени разходи по поддръжка на имота , за сумите от 2340 лв. и 1560 лв.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като при определяне на законосъобразния способ по извършване на делбата , въззивният съд не е съобразил доводите относно обстоятелството, че до съдебна делба са допуснати обекта , годни да бъдат обособени във самостоятелен дял и да изключат публичната продан като начин на извършване на делбата и е нарушен принципа на чл. 69 ЗН, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с довод , че въпросите : Обвързан ли е съдът от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата от броя на самостоятелните имоти , предмет на делбата и трябва ли във втората фаза на съдебната делба да се събират доказателства дали същите са самостоятелни обекти на правото на собственост и представлява ли извинителна причина по см. на чл. 266 ал.1 т.1 предл. 3 ГПК, която преодолява забраната за представяне на нови доказателства, обстоятелството, че исканите писмени доказателства са тези , въз основа на които е изготвена приета по делото техническа експертиза? налагат произнасяне на ВКС с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : При определяне броя на съделителите следва ли съдът да се съобрази с обвързаността им-договорна по силата на договор за издръжка и гледане и срещу прехвърлената част от имота друг прехвърлител да е задължен да задоволи жилищната нужда на прехвърлителката, или семейна- когато следва преценка на възлагане на общ дял за съпрузите, без да е налице изрично изявление на воля за това ? , с довод , че е произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика – ПП ВС 7-73, т.5 б.“б‘.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните за характера на заявения иск- съдебна делба , втора фаза с пазарна цена на делбената маса и данните за спазения срок по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба е процесуално недопустима досежно частта , с която се обжалва решението на въззивния съд в частта по сметките. Касае се до касационна жалба срещу въззивно решение , постановено по самостоятелно заявени облигационни искове , макар и предявени в рамките на делбения процес – неговата втора фаза, имащи самостоятелен характер. След като цената на тези искове по гражданското дело е под сумата от 5000 лв. , то в тази част въззивното решение е необжалваемо , а подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане в тази част, съобразно разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК.
След преценка на наведените доводи , настоящият състав на ВКС , намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване .
Безспорно с разясненията на т.1 на ТР Nо 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно основанията за касационно обжалване се прие, че в етапа на селекцията ВКС следва да допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК при наведен довод и съответно констатирано противоречие на произнесения правен въпрос с дадени разяснения по същия проблем със задължителна съдебна практика.
За да бъде допуснато касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , в етапа на селекция , касационният съд следва да констатира ,съобразно дадените разяснения по т.3 на цитираното тълкувателни решение , че по посочения от касатора правен въпрос липсва съдебна практика , касае се до нова разпоредба на закона , която не е тълкувана от съдилищата или е налице спорадична практика.
По наведените доводи и като съобрази изложеното разбиране на касационния съд , настоящият съдебен състав намира , че исканото касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , по въпросите за обвързаността на въззивния съд от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата от броя на самостоятелните имоти, предмет на делбата и трябва ли във втората фаза на съдебната делба да се събират доказателства дали същите са самостоятелни обекти на правото на собственост и представлява ли извинителна причина по см. на чл. 266 ал.1 т.1 предл. 3 ГПК, която преодолява забраната за представяне на нови доказателства, обстоятелството, че исканите писмени доказателства са тези , въз основа на които е изготвена приета по делото техническа експертиза? не може да бъде допуснато.
С решението на въззивния съд е приложен един от уредените в закона способи по извършване на делбата – изнасянето на имота на публична продан , след като е прието, че е налице хипотеза при която останалите способи за ликвидиране на съсобствеността- теглене на жребии въз основа на приет окончателен разделителен протокол, възлагане или разпределение на имотите , допуснати до съдебна делба с влязлото в сила решение по допускане на делбата, са неприложими.
Въпросът,свързан с изследване поделяемостта респ. неподеляемостта на недвижимите имоти, допуснати до съдебна делба , е поставен неточно, и не е в съответствие с писмената молба на касатора К. А. К. от 13.11.2012 година .
Съгласно закона- чл. 347 ГПК , за да определи обектите на правото на собственост , по отношение на които следва да се извърши делбата, в предметната рамка на решението по допускане , съдът задължително изследва въпроса за самостоятелните обекти на собственост , тяхната поделяемост респ. недоделяемост , пазарна оценка и формирането на реални дялове. Без яснота по тези въпроси , съдът не може да разреши правилно въпроса за избор на законосъобразния способ по извършване на делбата. Решението по допускане на делбата е задължително от г.т. на обектите , на които е допусната делбата / това е предметната рамка/ , но не и досежно въпросите за тяхната функционална характеристика / жилище, ателие, гараж , второстепенна постройка и др./ и поделяемостта , както и пазарната оценка, които са в предметната рамка на делбеното производство в неговата втора фаза. В тази аспект изведеният правен въпрос има качеството на „обуславящ“ изхода има всяко едно делбено производство в неговата втора фаза , но в конкретния случай не сочи на отклонение , което да налага произнасянето му в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Процесуално-правния въпрос , свързан с конкретна хипотеза на приложени доказателства към изготвено заключение на вещо лице и възможността същите да бъдат приети като нови, преодоляващи ограничението на чл. 266 ал.1 ГПК , не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, при наличие на съществуващата задължителна съдебна практика , приета с ТР 1/209 година на ОСГТК на ВКС.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване по поставения правен въпрос при определяне броя на съделителите следва ли съдът да се съобрази с обвързаността им-договорна по силата на договор за издръжка и гледане и срещу прехвърлената част от имота друг прехвърлител да е задължен да задоволи жилищната нужда на прехвърлителката, или семейна- когато следва преценка на възлагане на общ дял за съпрузите, без да е налице изрично изявление на воля за това ? , с довод , че е произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика – ПП ВС 7-73, т.5 б.“б‘.
Посочената съдебна практика касае приложението на разпоредбите за извършване на делбата по отменения чл. 289 ГПК /отм./ , аналогични на тези по чл.350 и чл. 352 ГПК. Причината да се приеме , че имотите са неподеляеми и в аспект на невъзможност да се формират дялове за всеки от съдилителите са констатациите на техническата експертиза , която въпреки многото варианти които предлага , нито един не съответства на изискванията на закона за жилищен имот , доколкото би бил приет някой от тези варианти.Отделно от това данните за нетърпимите отношения между страните , не са дали основание на съда да подходи в един по широк вариант на тълкуване на ограниченията за формиране на дялове в натура, с оглед искането на касатора/ ответниците по касация не обжалват съдебното решение , с което са отхвърлени исканията им за възлагане/ за разпределение на имотите .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 8223/18.12.2014 год. на К. А. К. от [населено място], приподписана от адв. С. И.- АК Д. срещу въззивно Решение No 396 от 17.11.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 617/ 2014 година на ОС – Добрич , в частта по извършване на делбата чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. Nо 8223/18.12.2014 год. на К. А. К. от [населено място], приподписана от адв. С. И.- АК Д. срещу въззивно Решение No 396 от 17.11.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 617/ 2014 година на ОС – Добрич , в частта по сметките, като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО,с която е оставена без разглеждане касационната жалба , в частта по сметки , подлежи на обжалване по реда и в срока по чл. 274 ал.2 ГПК, пред друг тричленен състав на ВКС.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :