О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр. София, 31.12.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1945 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 191 от 10.01.2019 год. по гр. д. № 6249/2017 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 30.12.2016 год. по гр. д. № 8325/2014 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Г. Т. Т. от [населено място] срещу М. В. И. и Т. К. И., и двамата също от [населено място], иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС – за признаване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание давностно владение на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ ателие № 2, находящо се в [населено място], район „С.”, [улица], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 10, със застроена площ 68.50 кв. м., при описаните в решението граници, ведно с 1.604 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Г. Т. Т., чрез пълномощника му адв. Т. Г. от САК, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли за неговата отмяна и вместо това се постанови друго решение, с което предявеният иск за собственост бъде уважен, с присъждане на направените в настоящето производство разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по подробно формулираните въпроси относно придобивната давност между съсобственици, в частност относно действията на съсобственика, обективиращи преобръщането на държането на чуждата идеална част във владение, и доказателствата за установяването му – признанието за това от другите съсобственици за лишаването им от възможността да ползват съсобствения имот означава ли знание за промененото намерение на съсобственика, представлява ли доказателство за това отправена покана по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и заявяването пред трети лица за това обстоятелство. Счита, че произнасянето по тези въпроси противоречи на цитираната съдебна практика – Р № 276 от 20.11.2014 год. по гр. д. № 3036/2014 год. І г. о., Р № 91 от 2.07.2010 год. по т. д. № 713/2010 год. на ІІ т. о., както и ТР № 1/2012 год. ОСГК на ВКС. По поставения въпрос за доказателствената сила на признанието на страна по делото се цитира многобройна съдебна практика, в противоречие на която се поддържа да е произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение.
Формулиран е и следният въпрос: Когато владеещ имота съсобственик е заявил пред другия съсобственик, че счита този имот за изцяло негова собственост /респ. – ако е демонстрирал пред него обръщането на държането на чуждата идеална част във владение/, то ако впоследствие вторият съсобственик и близките му са допускани /и то инцидентно/ следва ли да се приеме, че обръщането на държането във владение е прекъснато, респ. че владението е прекъснато, смутено, а оттам и придобивната давност е прекъсната, или вече става въпрос за търпими действия от страна на завладелия съсобственик? Как следва да се определи разликата между упражняване на владение и търпими действия? – отново с позоваване на противоречие с цитираната съдебна практика – решения на ВКС № 376 от 12.03.2013 год. по гр. д. № 260/2012 год. І г. о., Р № 262 от 13.07.2012 год. по гр. д. № 944/2011 год. І г. о., Р № 483 от 11.12.2012 год. по гр. д. № 493/2012 год. І г. о. Същото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа и по формулираните правни въпроси относно допустимостта на свидетелските показания, съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК и обосноваване на извода на решаващия съд при наличие на противоречиви свидетелски показания – отново с позоваване на противоречие с цитирана съдебна практика.
Ответниците М. В. И. и Т. К. И., чрез пълномощниците им адв. Д. Ц. и адв. Ел. Х., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационното обжалване по съображенията за липса на формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно изискванията на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Претендират присъждане на разноските по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора установителен иск за собственост на 1/2 ид. ч. от описания имот, въззивният съд приел, че ищецът, сега касатор, не е доказал твърдението си да владее придобитата от ответниците 1/2 ид. ч. от имота в необходимия десетгодишен период, поради което и не са настъпили правните последици на твърдяното придобивно основание давностно владение. Изводът е обоснован с преценка на събраните свидетелски показания, установяващи неограничения достъп до имота на ответниците по повод празненства или ремонти, осъществявани съвместно от страните в спорния имот. Придобивното основание за установяване на фактическата власт върху имота показва съвладение, поради което и съсобственик, който упражнява тази фактическа власт върху чуждите идеални части, за да се позове на придобивната давност следва да докаже при спор за собствеността, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. В този смисъл са разясненията на ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС.
От преценката на събраните свидетелски показания в контекста на безспорното обстоятелство, че имотът е придобит при равни права между ищеца и първата ответница по време на брака й с втория ответник, съдът приел, че твърдението на ищеца да е придобил чуждата идеална част от имота по давностно владение е недоказано, макар и да е установено, че от 2008 год. същият упражнява фактическата власт върху имота и извършва ремонтни дейности в него. Липсват доказателства за това, че упражняваната фактическа власт върху чуждата идеална част от имота е на основание, изключващо владението на ответниците, за да намери приложение презумпцията за своене. Показанията на свидетелите не могат да обосноват такъв извод.
Следователно, изводът за неоснователност на иска за собственост е обусловен от произнасянето по въпроса за предпоставките на поддържания способ – придобивната давност, в т. ч. и по въпроса за владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене в необходимия за това срок в хипотезата на съсобственост, възникнала от правна сделка. Произнасянето по тези релевантни за спора въпроси не само не противоречи на съдебната практика, но кореспондира с нея, вкл. и със задължителната такава, обективирана в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС и в цитираното от въззивния съд ППВС № 6 по гр. д. № 9/74 год. В тълкувателното решение е прието, че презумпцията по чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Когато обаче основанието за фактическата власт показва съвладение, той владее собствената си ид. част и е държател на чуждата такава, като презумпцията е оборена. За да се позове на придобивна давност относно чуждата идеална част следва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е придобивната сделка от 2002 год. и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на съсобственика, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите съсобственици с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което въззивният съд приел, че не е налице в настоящия случай. Изводът му е обусловен от установените факти по делото за упражняваната от касатора фактическа власт върху имота, придобит от страните в обикновена съсобственост при равни права, при липса на категорични доказателства собствеността върху чуждата идеална част да е придобита по давност от касатора, съгласно твърденията му.
С оглед на горните съображения поставените процесуалноправни въпроси в изложението не могат да обосноват наличие на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото същите представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда относно придобиването на чуждата идеална част от касатора на основание давностно владение. Същите не са относими към релевантния въпрос за промяна в основанието за упражняваната фактическа власт, което е придобивната сделка, предполагаща знанието на ищеца за придобитите от ответниците права в съсобствеността. Последното изисква превръщане с едностранни действия държането им във владение, чрез действия, обективиращи спрямо другите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе, което е в негова тежест да установи. Въззивният съд е приел, че установените факти не обосновават такъв извод, поради което и формулираните от касатора в изложението му въпроси нямат значението на обуславящи изводите на съда правни въпроси, тъй като изводът на съда не е обусловен от тях – съдът не е приел например, че касаторът лишава останалите съсобственици от възможността да упражняват правата си, напротив, приел е обратното. Изпращането на нотариалната покана е израз именно на несъгласието на ответниците с поведението на касатора, а не признание на факта на промяна на основанието за упражняване на фактическата власт, както се поддържа в изложението. Въпросът за търпими действия изобщо не е обсъждан от въззивния съд, за да се поддържа обуславящото му значение за изхода на спора, а последните два въпроса относно допустимостта на свидетелските показания, съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК и обосноваване на извода на решаващия съд при наличие на противоречиви свидетелски показания представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения, но не и правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Спорът по установените от събраните доказателства факти не може да се обсъжда и да се разрешава в настоящето производство, което има друг предмет, а именно – произнасяне по наличието на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Такова основание не е налице поради липсата на общата предпоставка, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка – противоречие с цитираната, но непредставена практика на ВКС, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед този изход на настоящето производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на направените такива за заплатеното адвокатско възнаграждение от 2000 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 191 от 10.01.2019 год. по гр. д. № 6249/2017 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Г. Т. Т. от [населено място], чрез адв. Т. Г. касационна жалба.
Осъжда Г. Т. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], район „С.”, [улица], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 10, ат. 2 да заплати на М. В. И. и Т. К. И., двамата от [населено място], [улица], ет. 1 направените разноски в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: