О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
гр. София, 24.07.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2268 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Т. Е., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. А., против въззивно решение № 1352 от 16.03.2018 год. по в. ч. гр. д. № 149/2018 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с характер на определение по чл. 274, ал. 2 ГПК, постановено по реда на чл. 251 ГПК.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените, логическите и опитни правила, в несъответствие с установеното по делото фактическо положение и при липса на мотиви относно обстоятелството изпълнено ли е или не първоинстанционното решение № 1706 от 28.04.2014 год. по гр. д. № 172/2013 год. по описа на Районен съд – Разлог, чието тълкуване се иска. Иска отмяната на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по молбата с правно основание чл. 251 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, включително и е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по частната жалба – Р. К. Е., [населено място], оспорва същата по съображения в представения в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, с искане за потвърждаване на обжалваното решение. Ответникът по частната жалба – С. С. Е., [населено място], не взема становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното решение № 1352 от 16.03.2018 год. /с характер на определение по чл. 274, ал. 2 ГПК/ Окръжен съд – Благоевград е потвърдил определение № 7119 от 13.12.2017 год. по гр. д. № 172/2013 год. по описа на Районен съд – Разлог, с което е оставена без уважение молбата на Н. Т. Е., ЕГН [ЕГН], с правно основание чл. 251 ГПК, подадена чрез пълномощника му адвокат М. А., за тълкуване на решение № 1706 от 28.04.2014 год., постановено по същото дело.
За да постанови решението си, въззивният съд приел, че с решение № 1706 от 28.04.2014 год. по гр. д. № 172/2013 год. по описа на Районен съд – Разлог е признато за установено, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, по отношение на Р. К. Е. и С. С. Е., [населено място], че към момента на одобряване на сега действащите КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед № РД – 18 – 92 от 15.12.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, ищецът Н. Т. Е. е собственик на 11.42 кв. м., които представляват чупката по скица на ПИ № 3614/25.02.2013 год., издадена от СГКК – [населено място] към ПИ с идентификатор № 21498.351.458 с площ от 555 кв. м., при съседи по действащата КК на [населено място]: ПИ с идентификатори № 21498.351.457; № 21498.352.16; № 21498.351.459 и № 21498.351.294, като е допусната грешка в КК на [населено място], одобрена със Заповед № РД – 18 – 92/15.12.2007 год., изразяваща се в това, че имотната граница между ПИ с идентификатор № 21498.351.458, с площ от 555 кв. м., при съседи по действащата КК на [населено място]: ПИ с идентификатори № 21498.351.457; № 21498.352.16; № 21498.351.459 и № 21498.351.294, и ПИ № 21498.351.459, с площ по КК на [населено място] от 538 кв. м., при съседи по КК: ПИ с идентификатори № 21498.351.458; № 21498.352.16; № 21498.351.460 и № 21498.351.294, съсобствен на ответниците, е отразена като начупена линия, вместо като права линия, както е отразена по приложения КРП на [населено място], одобрен през 1960 год., за неразделна част от решението е обявена комбинираната скица, изготвена от вещото лице инж. И. К. по назначената в производството съдебно- техническа експертиза на л.174 от делото, както и са присъдени разноски. За да потвърди определението на първоинстанционния съд за оставяне без разглеждане като недопустима молбата на жалбоподателя Н. Е. за тълкуване на решението по реда на чл. 251 ГПК, въззивният съд приел от представените от страните писмени доказателства, че решение № 1706 от 28.04.2014 год. по гр. д. № 172/2013 год. по описа на Районен съд – Разлог, влязло в сила, е изпълнено. Въз основа на него е проведено административно производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и с оглед разпоредбата на чл. 251, ал. 2 ГПК вече е недопустимо да бъде тълкувано.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава наличие на предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК (в ред. след изм. ДВ, бр. 86 от 2017 год.) на обжалваното решение. Твърди, че извършената от въззивния съд преценка е очевидно неправилна, тъй като в кориците както на в. ч. гр. дело № 149/2018 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, така и на гр. д. № 172/2013 год. по описа на Районен съд – Разлог липсват писмени доказателства, че постановеното по делото решение е изпълнено, а мотивите на въззивния съд в тази насока са непълни и неясни. Съдът е следвало да насрочи открито съдебно заседание, като даде възможност на жалбоподателя да оспори по реда на чл. 193 ГПК представените от противната страна документи, касаещи изпълнението на решението, като с ненасрочването на такова съдът е нарушил основни принципи на правото – състезателното начало, равенството в процеса, установяването на истината и служебното начало. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се излагат съображения, че мотивите на въззивното решение и обсъждането само на някои от доводите и възраженията на страните, не отговарят на постановките възприети в т. 4 и т. 9 от ТР № 1 от 04.01.2001 год. по тълк. д. № 1/2000 год., ОСГК, ВКС, решение № 796 от 12.02.2011 год., ВКС, І г. о., решение № 278 от 17.08.2011 год. по гр. д. № 1081/2010 год., ВКС, І г. о., решение № 217 от 09.06.2011 год. по гр. д. № 761/2010 год., ВКС, ІV г. о., решение № 337 от 28.04.2010 год. по гр. д. № 950/2009 год., ВКС, ІV г. о., решение № 331 от 19.05.2010 год. по гр. д. № 257/2009 год., ВКС, ІV г. о., решение № 411 от 27.10.2011 год. по гр. д. № 1857/2010 год., ВКС, ІV г. о., решение № 554 от 08.02.2012 год. по гр. д. № 1163/2010 год., ВКС, ІV г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по следните въпроси: 1. Следвало ли е въззивният съд, след като страните спорят по факта дали влязлото в сила решение по гр. д. № 172/2013 год. по описа на Районен съд – Разлог е изпълнено, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК да насрочи открито съдебно заседание, за което да призове страните и да даде на всяка от тях възможност да вземе становище по доводите и да оспори представените от противната страна писмени доказателства? 2. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по същество, без да даде възможност на молителя по молбата по чл. 251 ГПК да изрази становище по представената от противната страна – Р. и С. Е., схема, издадена от СГКК – [населено място]? Посочва се, че отговорите на поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
Съобразявайки доводите на жалбоподателя и данните по делото, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение (определение), касаторът трябва да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният в изложението правен въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. В случая доводите на жалбоподателя за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, липсата на мотиви на съдебния акт и необсъждане поотделно и в съвкупност доводите, възраженията на страните, както и представените от тях писмени доказателства, не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. По същността си те представляват касационни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане от касационния съд, едва и само ако се допусне касационното обжалване при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, необходимост от тълкуване на съдебното решение възниква, когато изразената от съда воля е неясна, двусмислена или вътрешно противоречива. Порокът трябва да засяга не мотивите, а диспозитива на съдебния акт, тъй като в него се съдържа волята на съда. Целта на тълкуването е да се отстранят посочените недостатъци на решението, които правят невъзможно принудителното му изпълнение или съществено го затрудняват /в този смисъл решение № 769 от 17.01.2011 год. по гр. д. № 236/2010 год., ВКС, III г. о., решение № 215 от 12.06.2015 год. по гр. д. № 3368/2014 год., ВКС, IV г. о., решение № 8 от 22.01.2015 год. по гр. д. № 3921/2014 год., ВКС, II г. о., решение № 294 от 02.12.2014 год. по гр.д. № 179/2014 год., ВКС, ІV г. о., решение № 769 от 17.01.2011 год. по гр. д. № 236/2010 год., ВКС, ІІІ г. о. и др./. Тълкуването може да е насочено само към отстраняване неяснотите на вече изразената в тълкуваното решение воля, но не и да засяга нови факти и правни норми, с оглед изменение на съдебното решение. Разпоредбата на чл. 251, ал. 2 ГПК предвижда, че тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. В този случай законът предпоставя липсата на правен интерес от тълкуването, тъй като чрез него не може да се постигне поставената му от закона цел. За да направи извода си за липсата на правен интерес и недопустимостта на тълкуването, в съответствие с установената съдебна практика, включително посочената от жалбоподателя, въззивният съд е преценил в съвкупност всички представени по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните с оглед постановяването на законосъобразен акт, като е основал решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Съгласно ТР № 1 от 04.01.2001 год. по тълк. д. № 1/2000 год., ОСГК, ВКС, мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, съдът следва да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. В случая съдът е изложил собствени мотиви за недопустимост на молбата за тълкуване, без да се е произнасял по нейната основателност, предвид ограничението на чл. 251, ал. 2 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените въпроси са релевантни за изхода на делото и са обусловили изводите на съда. Касаторът обаче не е изложил съображения за значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което предпоставя посочване на непълни, неясни или противоречиви разпоредби в закона, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. По делото не е имало спор дали решението е изпълнено. Самият жалбоподател в молбата си по чл. 251 ГПК е навел твърдения и представил доказателства, че по подадено от него заявление вх. № 01 – 366052/15.12.2015 год. е образувано административно производство по изменение на КК и КР на [населено място] за коригиране на границата между имоти с идентификатори № 21498.351.458 и № 21498.351.459. Влязлото в сила съдебно решение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е приложено към заявлението и въз основа на него е предприето първоначалното изменение. Отмяната на заповедта за изменение с решение № 1034 от 12.07.2016 год. по адм. дело № 170/2016 год. на Административен съд – Благоевград, оставено в сила с решение № 10764 от 01.09.2017 год. по адм. дело № 10656/2016 год. на Върховния административен съд, съответно неблагоприятният за жалбоподателя изход на административното производство, не променя факта, че решението по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е изпълнено. Посочените писмени доказателства са взети предвид от предходните инстанции при преценката за допустимост и основателност на молбата за тълкуване. Представената от Р. и С. Е. схема, издадена от СГКК – [населено място] не е обуславяща тези изводи на съда. В самото решение на ВАС е прието, че административният орган по изменение на кадастъра е изпълнил решението, а неправилното ситуиране на границата между двата имота по повод разрешения спор за собственост е израз на противоречието между изменения кадастър и действителното правно положение, установено с решението на гражданския съд, което следва да бъде зачетено – чл. 297 ГПК, вр. чл. 144 АПК /т. е. съображенията за отмяната са различни от твърденията на касатора за неясна воля на съда във влязлото в сила решение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР/. От преценката на съда зависи дали жалбата следва да се разгледа в открито заседание – чл. 278, ал. 1 ГПК. В случая необходимост от такова не е било налице, предвид събраните по делото доказателства.
Липсва основанието за допускане касационно обжалване на въззивното решение /определение/ по чл. 280, ал. 2 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност – нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване на може да бъде допуснато и на това основание. С обжалваното решение въззивният съд не е нарушил основните конституцинно прогласени принципи на правото – за равенство на страните и осигуряване на състезателност в съдебния процес, за установяване на обективната истина и за служебното начало.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1352 от 16.03.2018 год. по в. ч. гр. д. № 149/2018 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с характер на определение по чл. 274, ал. 2 ГПК, по подадената от Н. Т. Е., ЕГН [ЕГН], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. А., частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: