O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 26.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 528/2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 17545/05.12.2018 год. на Й. П. И. от [населено място] , подадена чрез процесуалния представител адв. К. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение No III-113 от 31.10.2018 година по гр. възз.д. Nо 1111/ 2018 година на ОС-Бургас, в частта, с което е потвърдено решението на районния съд по извършване на делбата чрез изнасяне недвижимия имот на публична продан и не е уважена претенцията ми за възлагане на основание чл. 349, ал.2 ГПК , както и в частта , с която е потвърден отказа да се присъди стойността на направените подобрения и да се признае право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС до заплащане на подобренията .
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение в обжалваните му части е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса : при делба на съсобствен жилищен имот между съделители придобили съсобствените части на различно правно основание , този от тях който е получил своята идеална част само по силата на наследственото правоотношение може ли да получи делбения имот в изключителен дял ако отговаря на критериите за възлагане по чл. 349, ал.1 ГПК, независимо от факта , че за другия съделител придобивното основание на частта му в съсобствеността е на различно от наследяването правно основание ?в тези хипотези счита ли се че съсобствеността е смесена ?Кой е меродавният момент в който следва да се цени какъв е характера на съсобствеността ? Необходимостта от произнасяне се обуславя от наличието на разясненията по ТР 1/2004 година на ОСГК на ВКС и факти, който не се покриват с хипотезите на т.8 и т.9 на цитираното тълкувателно решение.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност се поддържа в частта , с която въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция относно отхвърлената претенция да се присъди обезщетение за направените подобрения в имота и да признае право на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС.
С писмено становище ответникът по касация Ж. В. Ж. чрез процесуалния си представител адв. Р. П. АК Б. изразява становище , че касационната жалба е неоснователна, тъй като решението на въззивния със е правилно и обосновано.Поддържат се доводи за липса на предпоставки , които да обусловят допускане на касационното обжалване доколкото поставения правен въпрос не сочи на необходимостта от отклонения на тълкуването на разпоредбите на ГПК , касаещи предпоставките за възлагане на делбения недвижим имот.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и на основание 280, ал.2 и ал.3 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем съдебен акт- решение на въззивния съд , постановено в производство за съдебна делба .
Производството е делбено, във втората фаза на делбата- по извършването.
С решение по чл. 344 , ал.1 ГПК е допусната съдебна делба между страните по делото на апартамент като самостоятелен обект в сграда № 5, с идентификатор *** [населено място] ,[жк], при права 5/6 идеални части за Ж. Ж. и 1/6 идеална част за Й. И..
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 912 от 15.05.2018 година постановено по гр.д.№ 4569/2015 година по описа на РС- Бургас по извършване на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан, с което са били отхвърлени молбите на двете страни за възлагане на имота на основание чл. 349, ал.2 ГПК, както и е отхвърлена претенциите на Й. И. за заплащане на подобрения в имота и за признаване право на задържане на основание чл. 72, ал.3 ЗС.
За да постанови извършване на съдебната делба на основание чл.348 ГПК чрез изнасянето му на публична продан, съдът, е базирал изводите си на факта, че съсобствеността на апартамента, предмет на делба е възникнала след поредица от прехвърлителни сделки : първоначално между майката на ответника Й. И.- Н. С. И. и Ж. В. Ж. за 4/6 идеални части, в последствие между Ж. В. Ж. и нейната дъщеря А. Б. Ж. и обратно между двете в същия обем идеални части, както и между Ж. Ж. и сестрата на ответника – И. П. Б., продала на Ж. Ж. своята наследствена 1/6 идеална част, поради което е възлагането по чл. 349, ал.2 ГПК е неприложим способ за извършване на съдебната делба, съобразно разясненията на т.8 и т.9 на ТР №1/2004 год. на ОСГК на ВКС.
За да отхвърли иска за подобрения и признае правото на задържане по чл. 72, ал.3 ЗС съдът е приел, че доколкото подобренията на делбения имот са извършени от страна на Й. И. в рамките на съществуващата съсобственост с нейната майка Н. И., то разместването на имуществените блага е между техните правни сфери и това задължение не се прехвърля върху последващ приобретател на имота, каквато е Ж. Ж..
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките, установени от законодателя за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК нито на чл. 280, ал.2 ГПК.
Съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да се приеме, че е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване следва въззивният съд да е приложил закон, по който няма съдебна практика или има такава, която бележи колебания и именно това е причината да се иска от съда произнасяне, което да внесе яснота по приложението на закона, да уеднакви съдебната практика и доразвие юриспруденцията.
При данните по делото не може да бъде споделена теза, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради необходимостта да се уеднаквява съдебната практика по см. на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроси касаещи приложение разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК. С разясненията на ТР № 1/2004 година на ОСГК на ВКС изрично са дадени разяснения коя съсобственост е комбинирана и защо в тези хипотези не може да има възлагане дори в определена степен в съсобствеността да има и сънаследствена идеална част. С обжалваното въззивно решение, съдът се е придържал изцяло не само към фактите, но и към точното приложение на закона въз основа на тези факти. Искането за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК предполага искане за произнасяне в смисъл различен от този на тълкувателното, а именно към разширяване хипотезите на чл. 349, ал.2 ГПК, без да има предпоставки за такова разширително тълкуване на закона.
Не може да се сподели за основателен довода на касатора, че е въззивното решение е очевидно неправилно по см. на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Очевидна неправилност по чл. 280, ал.2 предл. 3 ГПК като основание за служебно допускане на касационното обжалване би била налице, когато може да се констатира такова процесуално нарушение, при постановяване на въззивното решение, което не може да бъде оставено като законосъобразен съдебен акт в правния мир – грубо нарушение на общите принципи на правото, на императивна материално-правна норма или на процесуални правила, гарантиращи на страната правото на справедлив съдебен процес.
Очевидната неправилност, като основание или като общ критерий за селекция на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от видимо нарушение на общите принципи на правото в степен, че законът да е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдебното решение почива на несъществуваща или отменена правна норма, при несъобразяване на императивни процесуални правила.
В конкретния случай, не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение страда от тежък, очевиден порок, доколкото това решение е постановено (като валидно и процесуално допустимо) в съответствие на закона и практика на ВКС по приложението му. По приложение разпоредбите на чл. 59 ЗЗД, касаещи извършени подобрения от някой от съсобствениците в общия имот, няма спор, че отговорността за стойностното възмездяване е между тях, а не между подобрителя и последващ приобретател на имота. Искането по чл. 72, ал.3 ЗС има акцесорен характер и би могло да бъде уважено само ако се ангажира отговорността на съсобственика –ответник, какъвто не е настоящия случай при установените по делото данни.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 17545/05.12.2018 год. на Й. П. И. от [населено място] , подадена чрез процесуалния представител адв. К. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение No III-113 от 31.10.2018 година по гр. възз.д. Nо 1111/ 2018 година на ОС-Бургас , в частта , с което е потвърдено решението на районния съд по извършване на делбата чрез изнасяне недвижимия имот на публична продан и не е уважена претенцията ми за възлагане на основание чл. 349, ал.2 ГПК , както и в частта , с която е потвърден отказа да се присъди стойността на направените подобрения и да се признае право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС до заплащане на подобренията .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :