О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№61
гр. София, 17.03.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова частно гр. д. № 366/2020 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадената от Р. А. Г. и К. Н. Г. частна касационна жалба, приподписана от адв. Хр. Б. от АК – В., против определение № 2422 от 15.08.2019 год. по въззивно частно гр. д. № 1427/2019 год. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено разпореждане № 24007 от 04.06.2019 год. по гр. д. № 6947/2018 год. на Районен съд – Варна за връщане като просрочена на въззивната им жалба от 03.06.2019 год. срещу решение № 1420 от 08.04.2019 год. на Варненски районен съд по същото дело.
Жалбоподателите поддържат, че определението на въззивния съд е неправилно и необосновано, поради което молят да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за администриране на подадената въззивна жалба. В изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите навеждат доводи за наличие на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса: Дали е от съществено значение за спазването на преклузивния срок при подаване на въззивна жалба, съдът по делото да е длъжен да осъществи контрол за предпоставките и условията на редовно връчване и да е изпълнена задължителната процедура по чл. 47, ал. 1 ГПК от връчител, извън съда, преди да пристъпи към следващи действия по уведомяването?
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност.
Ответникът Д. С. М. оспорва постъпилата частна касационна жалба, чрез адв. В. В. от АК – В., като недопустима поради липса на допълнителните предпоставки за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. При условие, че жалбата бъде допусната до касационно обжалване, моли същата да бъде оставена без уважение като изцяло неоснователна, респективно да бъде оставено в сила постановеното от въззивния съд определение. Претендира присъждане на направените разноски.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано срещу Р. А. Г. и К. Н. Г. /съпрузи/ по предявен от Д. С. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС. За да постанови определението си, Варненският окръжен съд е констатирал, че ответниците по предявения иск молят за отмяна на разпореждане № 24007 от 04.06.2019 год. по гр. д. № 6947/2018 год. по описа на Районен съд – Варна, с което е върната подадената от тях въззивна жалба с вх. № 39401/03.06.2019 год. срещу първоинстанционното решение № 1420 от 08.04.2019 год. Въззивният съд е приел за установено, че първоинстанционният съд първоначално е изпратил съобщения с препис от постановеното от него решение на посочения по делото адрес на ответниците в [населено място], общ. А.. След като Р. и К. Г. не са открити на този адрес, препис от решение № 1420 от 08.04.2019 год. е повторно изпратен до указания от тях в молба № 85290/27.12.2018 год. /на л. 94 от първоинстанционното дело/ адрес в [населено място], [улица]. Доколкото и двете съобщения са получени лично от Р. Г. на 17.05.2019 год., въззивният съд намира, че решението е редовно връчено на ответниците, в съответствие с изискванията на чл. 46 ГПК, а въззивната жалба от 03.06.2019 год. срещу него е подадена след законоустановения двуседмичен срок. Така мотивиран, Варненският окръжен съд е достигнал до извод, че оспорваното разпореждане на районния съд за връщане на въззивната жалба е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразявайки доводите на жалбоподателите и данните по делото, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, касаторът трябва да формулира точно и ясно правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Поставеният в случая от касаторите въпрос, свързан с приложението на процедурата за връчване на съобщения, предвидена в чл. 47 ГПК, за който се твърди да са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не е от значение за формиране решаващата воля на съда. Разпоредбата на чл. 47 ГПК урежда процедура по връчване на съобщения, която намира приложение единствено в случай, че съобщението не може да бъде връчено надлежно по реда на чл. 45 и 46 ГПК, която процедура по естеството си представлява способ за осигуряване развитието на съдебния процес при невъзможност книжата да бъдат връчени лично на съответния адресат и когато на посочения по делото адрес не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението със задължение да го предаде на адресата. С „Допълнителен отговор по указания по искова молба“ с вх. № 85290/27.12.2018 год, приложен на л. 94-95 от първоинстанционното дело, Р. и К. Г. са посочили нов адрес за призоваването им по делото. Именно на този адрес са получени изпратените до ответниците по предявения иск съобщения с преписи от първоинстанционното съдебно решение, които са разписани лично от Р. Г. с дата 17.05.2019 год. Последният е получил същите в лично качество и в качеството си на лице, намерено на посочения по делото адрес, съгласно да получи съобщението и поело задължението да го предаде на адресата К. Г.. Предвид изложеното, приложението на предвидената в разпоредбата на чл. 47 ГПК процедура е изключено, а формулираният от касаторите въпрос относно приложението й не е бил предмет на обсъждане в обжалваното определение, съответно не е обусловил правните изводи на въззивния съд за пропускане на законоустановения срок за подаване на въззивната жалба и следователно не може да обоснове допускане на касационно обжалване на нито едно от посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Този извод съответства напълно на нормативната уредба, както и се подкрепя от цитираните от самите жалбоподатели по настоящото производство в представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 857 от 09.12.2011 год. по ч. т. д. № 623/2011 год. на ВКС, I т.о. и решение № 4 от 16.06.2009 год. на КС по конституционно дело № 4/2009 год.
При данните по делото не се установява вероятност въззивното определение да е недопустимо или нищожно, нито е очевидно неправилно, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, с оглед на което липсва и основание за служебно произнасяне по предмета на настоящото производство.
По тези съображения касационното обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато, а с оглед този изход жалбоподателите следва да заплатят на ответника сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно списък с разноски и договор за правна защита и съдействие, представени с молба с вх. № 1239 от 07.02.2020 год.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2422 от 15.08.2019 год. по въззивно ч. гр. д. № 1427/2019 год. на Окръжен съд – Варна по частна касационна жалба на Р. А. Г. и К. Н. Г..
ОСЪЖДА Р. А. Г., ЕГН [ЕГН] и К. Н. Г., ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес в [населено място], общ. А., обл. В., да заплатят общо на Д. С. М. сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляващи разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: