О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 03.10.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4300/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на И. Н. И. от [населено място] против въззивното определение от 30.05.2014 год. по ч. гр. д. № 1153/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение от 17.04.2014 год. по гр. д. № 647/2014 год. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по иска й срещу Д. Н. Н. за делба на описания имот и е осъдена да му заплати направените по делото разноски в размер на сумата 1 300 лв.
Жалбоподателката поддържа становище за неправилност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
Ответникът не е взел становище по жалбата.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение жалбата против първоинстанционния акт, с който е прекратено производството по него, като недопустимо, т. е. акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С оглед съдържанието на приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК може да се направи извод за поставяне на релевантния за спора процесуалноправен въпрос за предпоставките за допустимост на предявения иск за съдебна делба в хипотезата на възражение на ответника, че делбеният имот е изключителна собственост на трето лице и дали последното се явява задължителен необходим другар в делбата, с оглед приложението на чл. 75, ал. 2 ЗН. От произнасянето по този въпрос е обусловен извода на въззивния съд в обжалваното определение за недопустимост на производството поради неизпълнение на указанията му към ищцата да насочи иска за делба срещу третото лице, за което има данни за притежаване на предполагаеми права в имота.
Жалбоподателката релевира основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на ТР № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС, т. 3 и на определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – опр. 77 от 23.01.2013 год. по ч. т. д. № 739/12 год. І т. о., опр. 364 от 9.09.2009 год. по гр. д. 355/2009 год. ІІ г.о., опр. 23 от 19.01.2011 год. по ч. гр. д. № 505/10 год. І г. о., опр. № 473 от 10.08.2009 год. по ч. гр. д. № 356/2009 год. на І г. о. на ВКС.
За да прекрати производството по иска за делба, предявен от жалбоподателката срещу ответника Д. Н., въззивният съд приел, че въпреки неколкократно даваните указания на съда към ищцата по въпроса за конституиране на трето лице като страна в производството с оглед оспорването на иска от ответника и данните в представеното от него съдебно решение за уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на това трето лице, същата не ги е изпълнила, насочвайки иска си и срещу него. Съдът приел, че това трето лице – Н. Д. притежава предполагаеми права, с оглед на което и поради служебното задължение на съда да следи за конституиране на всички съсобственици като страни в делбения процес, неизпълнението на указанията му за конституирането й като страна всъщност е обусловило недопустимостта на производството.
Представената съдебна практика, с изключение определението с № 473 по ч. гр. д. № 356/2009 год. І г. о. на ВКС, не е относима към конкретизирания по-горе процесуалноправен въпрос, тъй като обсъжданите в нея правни въпроси относно участието на приобретател в делбеното производство и реда за встъпването му в него не са предмет на настоящето производство. В цитираното по-горе определение на І г. о. по ч. гр. д. № 356/2009 год. е обсъждан въпроса за противопоставимостта на придобитите от третото лице права преди предявяването на иск за делба, като е прието, че това е въпрос по основателността на иска за делба, като този въпрос в обжалваното определение е разрешен в обратен смисъл – че е въпрос по допустимостта на делбеното производство, приемайки, че третото лице следва да се конституира като страна в него. Макар в мотивите на обжалваното определение да е посочено друго, то с оглед прекратяване на производството като недопустимо поради приетото неизпълнение на указанията в тази насока, е налице противоречие с тази съдебна практика, обосноваващо извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При така констатираното противоречие с тази задължителна съдебна практика, въззивното определение е неправилно и следва да се отмени.
Въпросът дали третото лице Н. Д. следва да участва в делбеното производство по иска, предявен от ищцата против ответника Н. в случая не е релевантен с оглед предявяването на иска от ищцата, която твърди, че с ответника са съсобственици при равни права на описания имот, на основанията, посочени в исковата молба. Защитата на ответника е насочена както против легитимацията на ищцата, така и на неговата такава като съсобственици, т. е. оспорва се наличието на твърдяната съсобственост, по който спорен предмет съдът следва да се произнесе по същество. Евентуални права на трети лица не биха се засегнали от този спор, нито се поддържа да е налице прехвърляне на спорно право преди предявяването на иска. Ответникът поддържа, че имотът не е съсобствен между страните, тъй като е изключителна собственост на трето лице, което не би било засегнато от спора, предмет на иска за делба в настоящето производство. Третото лице разполага с други процесуални средства да защити правата си, ако счита същите да са накърнени, но не е необходим задължителен другар в настоящето производство, тъй като представеното решение, с което е уважен иска му по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не сочи на придобиване на права в твърдяната съсобственост, за да се явява необходим задължителен другар на останалите съсобственици. Само в такава хипотеза конституирането му е задължително.
Поради това въззивното определение следва да се отмени и делото се върне за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1578 от 30.05.2014 год. по ч. гр. д. № 1153/2014 год. на Окръжен съд, [населено място] по подадената от И. Н. И. частна касационна жалба против него.
ОТМЕНЯВА въззивното определение от 30.05.2014 год. по ч. гр. д. № 1153/2014 год. на Окръжен съд, [населено място], както и потвърденото с него определение от 17.04.2014 год. по гр. д. № 647/2014 год. на Районен съд, [населено място] и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районния съд в [населено място] за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения от И. Н. И. иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: