О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
Гр. София, 30.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова частно гражданско дело № 977 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 2433 от 07.03.2018 г., подадена по пощата на 19.01.2018 г. от С. Х. Н. чрез пълномощниците му адвокат Н. С. от АК – Р. и адвокат С. П. от АК – Р., която е насочена против Определение № 329 от 18.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 4263/2017 г. по описа на ВКС, Първо г.о.
Ответницата по касация Х. М. Р. е подала отговор чрез адвокат М. С. от АК – Р., в който поддържа, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 4263/2017 г. по описа на ВКС, Първо г.о. е образувано по подадена от С. Х. Н. касационна жалба срещу въззивно решение, с което са уважени предявените от Х. М. Р. срещу С. Х. Н. искове с правно основание чл. 108 ЗС за собствеността на 32 броя движими вещи, изброени в исковата молба. Пазарната цена на всяка от вещите е установена с помощта на вещо лице, като сумите варират в диапазона от 20 лв. до 787 лв.
Съгласно § 74 от ПЗР на ЗИД ГПК във връзка с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, освен когато се обжалват решения по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях обуславящи искове. Размерът на цената на иска по исковете за собственост на движими вещи се определя от паричната им оценка (чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК). В настоящия случай тя е посочена от ищцата въз основа заключението на изслушаното в производството пред първата инстанция заключение на съдебно-оценителната експертиза, видно от което цената на нито един от разгледаните обективно съединени искове не надхвърля сумата 5 000 лв. По тази причина подадената от С. Х. Н. касационната жалба се явява процесуално недопустима и като такава правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.
Изложения в частната жалба довод, че не е налице обективно съединяване на искове, а е предявен един иск с цена над 5 000 лв. за собственост върху „чеиз”, е неоснователен. Понятието „чеиз” няма легално определение, тъй като не се касае за установена от закона правна фигура, а за термин със значение, възприето в обичая като общоприет ред и традиционно установени правила за обществено поведение. С това понятие се обозначават вещите (дрехи, покъщнина), притежавани от невестата, които тя отнася в дома на съпруга си. Процесуалният способ за защита на правото на собственост в този случай е именно предявяването на иск за собственост по отношение на всяка от тези вещи поотделно, което има за резултат обективно кумулативно съединяване на искове. По общо правило в хипотеза на обективно съединяване преценката дали е удовлетворен формалният критерий по чл. 280, ал. 2 (сега ал. 3), т. 1 ГПК се извършва с оглед цената на всеки един от исковете поотделно, какъвто подход е приложен и в случая.
Останалите развити в частната жалба съображения касаят съществото на спора за собственост, което не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Следва да се отбележи, че жалбоподателят напълно погрешно обвързва произнасянето по приложението на чл. 280, ал. 2 (сега ал. 3), т. 1 ГПК във връзка с чл. 69 ГПК като последица от извод за основателност на иска за собственост. Преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва само въз основа на стабилизираната при условията на чл. 70 ГПК цена на иска. Въззивното решение е постановено по 32 обективно съединени иска, всеки от които с цена под 5 000 лева, поради което не подлежи на касационно обжалване, независимо от погрешно даденото от въззивния съд указание за противното, което не обвързва касационната инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 329 от 18.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 4263/2017 г. по описа на ВКС, Първо г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: