О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр. София, 22.05.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3449 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3811 от 12.05.2017 г., подадена от [фирма], представляван от Ю. М. К. чрез адвокат М. Л. от АК – В. против въззивно решение № 122 от 07.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 102/2017 г. на Окръжен съд – Враца.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответниците по касация Г. П. Г., К. Д. Я. и Т. Д. И. не са подали отговор на касационната жалба.
Третите лица помагачи : Т. И. Н. – Н., Л. И. Н. – С., В. П. Н., Ц. П. Н. и М. С. И. не са подали отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение № 300 от 17.12.2015 г., поправено с Решение № 1008 от 06.10.2016 г., и двете – постановени по гр.д.№ 577/2015 г. на Районен съд – Козлодуй при участието на трети лица Т. И. Н. – Н., Л. И. Н. – С., В. П. Н., Ц. П. Н. и М. С. И., с което е признато за установено по отношение на [фирма], представляван от Ю. М. К., че Г. П. Г., К. Д. Я. и Т. Д. И. са собственици на недвижим имот в землището на [населено място], общ. Х., представляващ нива от 26,726 дка, ІІІ категория, в м. „С. л.”, имот № 064018, като ответника по иска [фирма] е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на ищците Г. П. Г., К. Д. Я. и Т. Д. И. владението върху имота.
Въззивният съд е приел за доказано, че Т. П. /Т./ Г. и Т. С. Л. са две различни лица. Като наследници по закон на Т. П. Г., ползващи се от Решение № 40000 от 03.01.1995 г. по преписка № 40787 от 05.03.1992 г. на ПК – Х., ищците се легитимират като собственици на процесната нива. Същата е била обект на оформен с нотариален акт договор за продажба от 09.10.2012 г., продавачи по който са наследниците по закон на Т. С. Л. (в настоящото производство – трети лица помагачи), а купувач – касатора. И двете страни по сделката били представлявани от пълномощник М. К. А., като пред нотариуса било представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Предвид обстоятелството, че такава идентичност не съществува, наследниците по закон на Т. С. Л. не са били титуляри на правото на собственост върху процесната нива и сделката от 09.10.2012 г. не е прехвърлила собствеността в патримониума на [фирма], поради което владеещият без правно основание имота ответник е осъден да го предаде на ищците.
В представеното от касатора изложение на касационните основания е поставен въпроса „Следва ли ищецът по иск по чл. 108 ЗС, на когото се противопоставя от ответника конститутивен нотариален акт за сделка с правото на собственост върху същия имот да проведе успешно процедура по оспорването му по реда на чл. 193 ГПК като задължително условие за уважаване на ревандикационната претенция ?” с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като на първо място въззивният съд не се е произнасял по поставения от касатора въпрос, поради което той няма обуславящо значение за изхода на спора. В решението си въззивният съд е обсъдил и намерил за неоснователно оплакването, че районният съд неправилно е приел, че ищците са собственици на имота в хипотеза, когато ответникът разполага с нотариален акт, който го легитимира като собственик и който не е прогласен за нищожен, но не и по проблема дали успешното провеждане на иска по чл. 108 ЗС е обусловено от признаването за неистински документ на нотариален акт за сделка, приобретател по която е ответника. Това означава, че формулираното от касатора питане не представлява общо основание за допускане на обжалването, което прави безпредметно обсъждането дали е налице някой от допълнителните критерии за селекция по чл. 280, ал. 1 ГПК, включително този по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че в изложението на касационните основания касаторът не е обосновал нуждата от произнасяне по поставения въпрос с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото, което също съставлява пречка за допускане на обжалването.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122 от 07.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 102/2017 г. на Окръжен съд – Враца.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: