Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр.София, 31.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 965 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената от П. Н. П., М. Н. Д. и Й. Н. П., тримата от [населено място], молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1609 от 21.10.2015 год. по гр. д. № 8548/2014 год. на Бургаския районен съд, потвърдено с решение № V-9 от 12.02.2016 год. по гр. д. № 2067/2015 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от тях срещу [община] иск по чл. 108 ЗС за 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификтор 07079.612.211 в [населено място], [улица], с площ 170 кв. м.
Молителите поддържат да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на горното решение, позовавайки се на представените писмени доказателства, с които са се снабдили след приключване на делото и по повод висяща прокурорска преписка. Позовават се на налично несъответствие между тези доказателства, установяващи според тях недовършена отчуждителна процедура по отношение спорния имот, и представените такива по делото, като считат същите да са от съществено значение за спора за собствеността. Искат отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът по молбата за отмяна [община], чрез гл. юрисконсулт Зл. Р., оспорва същата като неоснователна с довод, че не е налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е допусната до разглеждане с определение № 55 от 29.03.2018 год., при което с оглед изложените от страните съображения, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС, прие следното:
В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел въз основа на представените доказателства, че процесният имот е бил отчужден на основание чл. 55а ЗПИНМ /отм./ с протокол от 1962 год. на ИК на ГОНС, с който имотът, заедно с други такива, е групиран в общ парцел за държавно жилищно строителство. Собствениците на имотите са били обезщетение с включване в груповия строеж, като наследодателят на молителите по негова молба е включен в друг групов строеж и получил определения му апартамент. Заявеното от наследниците му искане за отмяна на отчуждаването на имота е оставено без уважение с влязло в сила решение на кмета на общината, поради което и ищците, сега молители не се легитимират като собственици на имота и предявеният от тях срещу [община] иск за собственост е отхвърлен като неоснователен.
При разглеждане на делото са приети и обсъдени представените от ищците писмени доказателства – нотариалния акт от 1919 год., летитимиращ наследодателя им за собственик, както и нотариалния акт № 113/1998 год., с който същите са се снабдили на основание завещанието му в тяхна полза. Представени са и писмо на [община] от 30.06.92 год. и писмо от Областния управител от 3.02.93 год., както и скицата, представени и с настоящата молба. Въз основа на преценката на целия събран доказателствен материал относно отчуждаването на имота и обезщетяването на наследодателя им с включване в строеж на апартамент в друг групов строеж по негова молба, за което е съставен и представения към настоящата молба нотариален акт от 1966 год., решаващият съд приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорния имот, представляващ общински такъв, с оглед на което и искът им за собственост срещу общината в Б. е отхвърлен.
Поради горните съображения представените с молбата за отмяна писмени доказателства не могат да обосноват наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – част от тях са били представени и обсъждани в хода на разглеждане и решаване на спора, а останалите такива – писмо от [фирма] и такова от ДА „Архиви” не са от съществено значение за делото, доколкото удостоверената в първото липса на търсените документи /непосочени/ и намерените такива съгласно второто писмо не могат да обосноват различен извод от направения във влязлото в сила решение, дори и да са били представени при разглеждане на делото. Освен това, част от посочените в писмото на ДА „Архиви” писмени доказателства са били известни на молителите при разглеждане на делото /на л. 189 от първоинстанционното производство е приложен отговорът на тази агенция и представените от нея доказателства –л. 191 – л. 222/, а на л. 264 – л. 293 са приложени събраните писмени доказателства от [фирма], неоспорени от молителите, както и приетите заключения на техническата експертиза относно изясняване въпросите за отчуждаването на имота и обезщетяване на собственика му. Не би обосновал различен извод и представеното писмо от [община] от 3.11.2017 год., както и решението по гр. д. № 1830/96 год. БОС.
Поради това и по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК представените доказателства не могат да се квалифицират като „нови писмени доказателства”, каквито са новооткритите /или новосъздадени/ документи относно факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. В случая поддържаната от молителите при разглеждане на делото теза, че спорният имот не е бил отчужден по ЗПИНМ /отм./ за строежа на жилищен блок поради липса на обезщетяване на техния наследодател е била оборена вследствие преценката на събраните доказателства, като този извод не би бил различен при представяне на тези писмени доказателства /писма/, които не са били представени при разглеждане на делото, тъй като същите не са от съществено значение за делото. Останалите такива са част от обсъждания доказателствен материал.
За да се допусне отмяна на релевираното основание изискването е да е налице непълнота на доказателствата относно твърдения факт и същата да се дължи на невиновната /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса, т. е. страната да е положила нормалната дължимата грижа по водене на делото и въпреки това да не е могла да представи релевантните за спора писмени доказателства. Тази хипотеза не е налице в случая.
Както се посочи по-горе, отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК касае хипотези на невиновна невъзможност за страната да представи доказателства, но не и начин да поправи пропуските си при водене на делото с релевиране на съответни доводи по предявения иск, ангажиране на относими доказателства при съответно поддържана теза, вкл. и чрез оспорване констатациите на прието заключение на техническа експертиза с цел постигане на различно съдебно решение по спорния предмет. Извънинстанционният способ е приложим при неправилните решения, при които спорът е разрешен по същество при непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането му в сила, при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият случай не е такъв, тъй като делото е попълнено с относимите и допустими доказателства, в т. ч. такива, представени от настоящите молители, поради което подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 3 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПрП молителите следва да заплатят на ответника в настоящето производство възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт Зл. Р. в размер на сумата 300 лв.
Поради горните съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Н. П., М. Н. Д. и Й. Н. П., тримата от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1609 от 21.10.2015 год. по гр. д. № 8548/2014 год. на Бургаския районен съд, потвърдено с решение № V-9 от 12.02.2016 год. по гр. д. № 2067/2015 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от тях срещу [община] иск по чл. 108 ЗС за 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификтор 07079.612.211 в [населено място], [улица], с площ 170 кв. м.
Осъжда П. Н. П., ЕГН [ЕГН], М. Н. Д., ЕГН [ЕГН] и Й. Н. П., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място] да заплатят на [община] разноски за възнаграждение на юрисконсулт Зл. Р. в настоящето производство в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: