O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 28.01.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3192 /2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 4399/06.06.2018 година на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД, заявена чрез управляващите дружеството Т. П. и П. Х. и процесуалния представител- юр.В. Н. срещу въззивно Решение No 91 от 26.04.2018 година постановено по гр. възз.д. Nо 274/2017 година на ОС-Кюстендил, в частта, с която е отменено като неправилно Решение № 99 от 01.03.2017г., постановено по гр. д. №397/2016 г. по описа на РС Дупница, с което решение е бил отменен частично констативен НА № 86 Т ІІ, рег.№ 4253, н.д.267/07 г., издаден в полза на РПК „Паничище“ гр.Сапарева баня, касаещ собственост върху обект с идент. №3.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил Решение от 01.03.2017 г., постановено по гр. д. № 397/2016 г. по описа на РС Дупница, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от РПК „Паничище” гр.Сапарева баня, иск по чл.108 ЗС срещу ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД, гр.София, ул. “Цар Симеон“ № 330 за признаване собствеността и предаване на владението върху самостоятелен обект в сграда, представляващ „Магазин за хранителни стоки“, построена в ПИ с идент. № 65365.602.118 по КК на гр.Сапарева баня, състоящ се от три обекта, единият от които е процесния: самостоятелен обект с идентификатор № 65365.602.118.1.3 идентичен със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65365.602.1200.1.3 с площ 46 кв.м.
Със същото решение, въззивният съд е отменил Решение от 01.03.2017 година по гр. д. № 397/2016 г. на РС Дупница, в частта, с която е отменен констативен НА № 86 Т ІІ, рег.№4253, н.д.267/07г., издаден в полза на РПК „Паничище“ гр.Сапарева баня, касаещ собственост върху обект с идент. №3.
С касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон, като постановено в противоречие с ТР №3/2012г. по тълк. д. №3/2012 г. ОСГК на ВКС, поради неправилните изводите относно наличието на предпоставките за отмяна на констативния нотариален акт по чл. 537 ал.2 ГПК в частта касаеща самостоятелния обособен обект с идентификатор 65365.602.1200.1, решението било и необосновано в обжалваната част, основания за отмяна чл. 281, т. 1 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал. 2 ГПК, поради очевидна неправилност в обжалваната му част, обосновано с доводи, че въззивният съд при постановяване на решението не се е съобразил приетото в ТР. №11/2013 г. по т.д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, което е довело до неточно и погрешно прилагане на процесуалния закон, след като с отхвърлянето на иска по чл.108 ЗС, отпада легитимиращото действие на констативния нотариален акт.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от защитата на ответната страна по касацията РПК „Паничище“ приподписан от адв. Е. К. – Д. – САК, с изразено в него становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и разглеждане на жалбата по същество. Претендират се разноски по делото в размер на 500 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 т.1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице основания за селекция и допускане на касационно обжалване на въззивното на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, в частта, в която съдът е, че ищецът – РПК „Паничище“ гр. Сапарева баня, не е собственик на самостоятелен обект в имот с идентификатор № 65365.602.1200.1.3. след като е прието, че ответникът ползва собственият недвижим имот, представляващ площадков енергиен обект по смисъла на §1, т.23 и т.41 от ДР на Закона за енергетиката(трафопост), който поради денивелацията на имота (кота – 3.00м.), в който е изграден е обособено второ ниво за административни нужди.
По отношение на констативния нотариален акт, в частта касаеща процесният самостоятелен обект в недвижим имот, въззивния съд приема, че в хипотезата на отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС като неоснователен, не намира приложение разпоредбата на чл.537 ал.2 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване е на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа по въпроса: Приложима ли е разпоредбата на чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт, издаден в полза на ищците, въз основа на оспорване на този акт от ответника, в случаите, когато искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от ищците е отхвърлен ? и довод, че въззивното решение, в обжалваната част е постановено в противоречие със задължителните разяснения с ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 година на ОСГК на ВКС.
По поставения правен въпрос от страна на касатора за допускане на касационната жалба до селекция е налице формирана практика на ВКС обективирана по Решение № 49/19.06.2018г. по гр.д. №1957/2017 г. на II г.о., , която изцяло се споделя от настоящия състав.
Според цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК „разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като последица от разрешен по исков ред спор за материално право, при което се касае не до предявен самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК. При отхвърляне на ревандикационен иск обаче, издаденият в полза на ищеца охранителен акт ( констативния нотариален акт ) не следва да се отменя, тъй като в този случай съдебното решение отрича със сила на пресъдено нещо претендираното от ищеца абсолютно вещно право на собственост САМО на предявеното правно основание“.
Това е така, защото за страната, чиито иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен, съществува правната възможност да защити правото си с нов иск и твърдения, че е титуляр на същото вещно право, но на друго основание, при друг правопораждащ фактически състав. С отхвърления ревандикационен иск, спорът дали правото принадлежи на оспорващия го ответник, не е част от предмета на спора, с този иск не се разрешава въпрос за принадлежността на правото на собственост върху имота, предмет на делото, нито със сила на пресъдено нещо се признават права на ответника по делото по отношение на посочения в констативния нотариален акт имот, освен в хипотези на заявен насрещен иск или инцидентен установителен иск за собственост. Възприемайки принципната позиция, изразена с решението на ВКС, настоящият състав не намира доводите на касатора за наличие на противоречие със задължителната съдебна практика по ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 година на ОСГК на ВКС за неоснователно, тъй като конкретния въпрос не е въпрос, по който има отговор с тълкувателния акт на ОСГК на ВКС.
Касационното обжалване не може да се допусне на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, предложение трето, като очевидно неправилно.
Очевидната неправилност, като основание по чл. 280, ал. 2 ГПК и критерий за служебна селекция на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъде констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от видимо нарушение на общите принципи на правото в степен, че законът да е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдебното решение почива на несъществуваща или отменена правна норма, при несъобразяване на императивни процесуални правила (в този смисъл Определение № 511 от 12.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 852/2018 г., II г. о., ГК.)
В обжалваната си част не може да се приеме, че въззивното решение страда от тежък, очевиден порок, доколкото същият е постановен ( като валиден и процесуално допустим) в съответствие с практика на ВКС.
При този изход на делото и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи да възмезди направените от ответника по касация разноски за защита пред касационния съд, поради което и следва да бъде осъден да заплати на РПК „Паничище“ гр. Сапарева баня сторените от него разноски за защита пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. (петстотин лева), съгласно представения Договор за правна защита и съдействие 621084/ 06.07.2018 г. (л.14).
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. № 4399/06.06.2018 година на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД, ЕИК: 130277958 представлявано от Т. П. и П. Х. – членове на Управителния съвет на търговското дружество, подадена чрез юрисконсулт В. Н. против Решение № 91 от 26.04.2018 г. по въззивно гр. дело № 247/2018 г. на Окръжен съд – Кюстендил, в частта, с която е отменено Решение от 01.03.2017 година по гр. д. №397/2016 г. на РС Дупница, досежно отмяната по реда и на основание чл. 537, ал.2 ГПК на констативен НА № 86, Т ІІ, рег.№4253, н.д.267/07г., издаден в полза на РПК „Паничище“ гр.Сапарева баня, касаещ собственост върху обект с идент. №3.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД, ЕИК: 130277958 да заплати на РПК „Паничище“ гр. Сапарева баня сумата от 500 лв. (петстотин лева), разноски за процесуална защита в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :