О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр.София, 04.06.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3820 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Й. Б. от [населено място] срещу въззивното решение от 27.02.2017 год. по гр. д. № 3642/2016 год. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 18.03.2016 год. по гр. д. № 12482/2011 год., І-6 състав на Софийски градски съд, с което по предявения от Д. И. Н. против Н. Й. Б. иск е признато за установено, че ответникът Б. не е собственик на 12 954/20 595 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 30, изграден в груб строеж, находящ се в [населено място], район „Т.”,[жк], със застроена площ 128.35 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, подробно описан в нот. акт № 136, т. ІІ, рег. № 8979, д. № 275/2009 год.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 283 ГПК от ответника по предявения отрицателен установителен иск, с представено удостоверение за юридическа правоспособност, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. Касаторът поддържа оплаквания за неговата недопустимост поради липса на правен интерес от предявяването на иска, респ. неправилност с искане за обезсилването му и прекратяване на производството, респ. отмяната му и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответницата по касация, ищца по предявения инцидентен отрицателен установителен иск – Д. И. Н., чрез пълномощника й адв. А. И., е подала писмен отговор с вързражение, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално същото е правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като взе предвид доводите на страните по релевираните основания за допускане на касационно обжалване, намира следното:
В обжалваното решение въззивният съд приел, че е налице правен интерес у ищцата от предявяването на отрицателния установителен иск в рамките на образувано срещу нея производство по иск на Н. Б. за разпределение на ползването на спорния апартамент, твърдейки, че същият не е собственик на претендираните от него 12 945/20 595 ид. ч., придобити на основание прехвърлителни сделки от 2009 и 2010 год. /договори за дарение № № 65/2009 год. и 171/2010 год. и за покупко-продажба № 68/2009 год./. Съдът се е позовал в тази връзка на разясненията по ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Съдът е констатирал, че ищцата Н. е призната за собственик на спорния апартамент № 30 на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК с нот. акт № 136/2009 год. на нотариус В. М., за собственост на жилище, построено от ЖСК „Български художник”, приемайки за неоснователни възраженията на ответника относно липсата на въвеждане в експлоатация на сградата към момента на снабдяването с нотариален акт, както и липсата на определена окончателна цена на обектите, приети за неотносими към вещноправния ефект на нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, при наличие на необходимите за това влезли в сила решения на Общото събрание на ЖСК. Съдът е изложил и съображения относно възражението на ответника Б. за липса на легитимация у праводателя на ищцата ЖСК „Български художник”, като въз основа анализ на събраните доказателства относно регулационния статут на имота е прието, че същата е собственик на терена, върху който е построена сградата, респ. на обособените обекти в нея.
За да постанови решението си по предмета на иска – оспорените права на Н. Б., въззивният съд приел, че жилищният блок № 259, в който се намира спорния апартамент, е построен в груб строеж през 2007 год., т. е. преди извършване на публичните продажби, на които се позовава ответникът, сега касатор. Въз основа на последните праводателите му са придобили само идеални части от правото на собственост върху терена, но не и толкова идеални части от сградата, в който се намира спорният апартамент, респ. от него, тъй като възникналите самостоятелни обекти не са били нито описвани, нито оценявани при извършване на проданта. Като аргумент в този смисъл е посочен размера на продажната цена при двете публични продажби от 2009 год., изключващ извод предмет на същите да са били и построените върху терена жилищни блокове. Като не са придобили тези приращения при публичните продажби, праводателите на касатора не са ги и отчуждили в негова полза, поради което и същият не може да се легитимира като собственик на сочените идеални части от сградите, респ. от обособените обекти в тях.
В приложеното изложение касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение по съображения за липса на правен интерес от предявяване на иска, обоснован чрез право на собственост по едностранно издаден по реда на чл. 35 ЗЖСК нотариален акт, като формулира следните въпроси:
1. „Законосъобразно ли е издаден НА по чл. 35 ЗЖСК за апартамент в сграда, която не е приета в експлоатация по надлежния ред, т. е. в този случай може ли да е налице решение на ОС на ЖСК за приемане на окончателна цена, без да са извършени всички действия по завършване на строежа и приемане на сградата в експлоатация; може ли да се издаде НА по чл. 35 ЗЖСК за апартамент, изграден в степен до „груб строеж”- т. е. може ли окончателната цена за този имот да включва разходите за изграждането му до груб строеж, без разходите за въвеждане на сградата в експлоатация /и разходите за снабдяване с партиди за ток и вода/ и в този случай издаденият НА по чл. 35 ЗЖСК прехвърля или не право на собственост без приета окончателна цена, включваща и разходите за въвеждане на сградата в експлоатация?” По този въпрос касаторът релевира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./, позовавайки се на решение № 39 от 14.02.2011 год. по гр. д. № 1358/2009 год. на ВКС, ІІ г. о., решение № 320 от 4.07.2012 год. по гр. д. № 71/12 год. ІV г. о., решение 120 по гр. д. № 932/86 год. ІІ г. о. относно окончателното ценообразуване на обектите след завършването им в готов вид, като този момент трябва да предхожда или да съвпада с момента на съставянето на окончателния разделителен протокол по чл. 28, ал. 1, т. 6 ЗЖСК. Приетото от въззивния съд противоречи на горната съдебна практика.
Касаторът се позовава и на противоречие с ТР № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС и ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
2. „Законосъобразно ли е издаден НА по чл. 35 ЗЖСК за апартамент в сграда, относно която ОС на ЖСК не е приело окончателно решение за разпределяне на всички имоти, а част от тях са оставени за допълнително разпределение от ОС на ЖСК , към датата на издаване на този НА?” – с позоваване на част от горната съдебна практика, обосновавайки основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
3. „При действието на ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационните планове имат ли непосредствено отчуждително действие както в случаите на образуване на общ по регулация парцел? Като последица от образуването на общ по регулация парцел съсобствеността върху включените в общия парцел имоти трансформира ли се в съсобственост върху парцела по силата на самата регулация? В тези случаи частите на съсобствениците в общия парцел за многоетажно и комплексно малкоетажно застрояване – съответни ли са на стойността на местата, включени в парцела, определена по реда на чл 115?” По този правен въпрос касаторът се позовава на противоречие със сочената съдебна практика – решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
4. „Налице ли е придобиване правото на собственост върху построеното от купувач по публичната продан, закупил застроен недвижим имот, след като съдебният изпълнител при публичната продан изрично е описал и оценил продаваемия имот като изцяло застроен и в постановлението за възлагане са предоставени на купувача всички права, които длъжникът е имал върху продаваемия застроен имот, който е описан като изцяло застроен?” Сочи се противоречие с ТР № 5/2015 год. на ОСГК на ВКС и правната теория /„БГПП” проф. Ж. С./.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като прецени данните по делото и доводите на страните с оглед предмета на настоящето производство, намира следното:
За да потвърди първоинстанционно решение, с което е бил уважен предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е отрекъл ответникът, сега касатор, да е придобил права в претендирания обем идеални части от спорния апартамент на основание прехвърлителните сделки от 2009 и 2010 год. по съображенията, че праводателите му не са били собственици на основание публичната продан.
Това е и предметът на предявения от ищцата, сега ответник по касация, отрицателен установителен иск – отричаното от нея право на собственост на касатора върху спорния имот, за който същата е претендирала да е собственик на основание издадения й нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Това отричано вещно право, при твърдението й, че тя е собственик на имота, обосновава наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, като съображенията на въззивния съд кореспондират с разясненията по т. 1 на ТР № 8/2012 год. ОСГТК на ВКС, съгласно които правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Както е разяснено в мотивите правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира /в случая правото на собственост на ответника/, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от страните разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от правния спор – в случая ищцата първа е упражнила правото си на иск за защита на накърненото й право, предявявайки отрицателния установителен иск за собственост върху спорния имот срещу ответника. И както е посочено в същото тълкувателно решение, тук именно се проявява /откроява разликата между спорното право и правото, засегнато от правния спор, чиято защита търси ищцата, което обосновава необходимостта ответникът да изчерпи в процеса всички основания, на които това отричано от ищеца право е могло да се породи. Правният интерес при отрицателния установителен иск се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, като в тежест за ищеца е доказването на фактите, от които произтича то. Произнасяйки се както по въпроса за наличието на правния интерес у ищците, така и по спорното право по същество, приемайки, че ответникът не се легитимира като собственик на имота, въззивният съд се е произнесъл в смисъла на цитираното тълкувателно решение. Поради това и поставените в изложението въпроси № № 1-3 са неотносими към обуславящия извода по спора въпрос, тъй като негов предмет не е правото на собственост на ищцата, избрала защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск, а отричаното от нея право, претендирано от ответника, който следва да изчерпи всички основания, на които то е могло да възникне. Въпросът за принадлежността на правото на собственост у ответника по предявения отрицателен установителен иск е обуславящият извода на съда и е поставен в т. 4 от изложението. Произнасянето по него кореспондира с постановеното ТР № 5/18.05.2017 год. по т. д. № 5/2015 год. на ОСГК на ВКС, съгласно което при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, правилото на чл. 92 ЗС не намира приложение в случаите, когато сградата представлява самостоятелен обект на правото на собственост; разпоредбата може да се приеме за приложима при наличие на несамостоятелен обект на правото на собственост. И тъй като в случая спорният апартамент представлява самостоятелен обособен обект в построената върху терена сграда, то придобитите на публичната продан идеални части от земята от праводателите на касатора не могат да обосноват извод за придобиване на същите идеални части от построения обект в сградата, нито на основание публичната продан, тъй като последният не е бил обект на същата, нито на основание приращението. Макар и въззивният съд да не е изложил съображения относно приложението на чл. 92 ЗС, по същността си изводите кореспондират с постановеното по-късно цитирано тълкувателно решение. Съгласно приетото в него, вещно-прехвърлителният ефект на постановленията за възлагане на съдебния изпълнител по отношение сградите не се намира в зависимост от обстоятелството дали построеното е собственост на собственика на терена, предмет на публичната продан, тъй като релевантно е дали построеното е било предмет на изрично уреденото в закона производство на принудителното изпълнение с оглед процесуалноправната същност на публичната продан.
При горните съображения за произнасяне по обуславящите извода на съда въпроси с посочената задължителна съдебна практика се налага извод за липса на релевираните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017 год./.
С оглед изхода в настоящето производство и на основание чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените в него разноски в размер на 2 600 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгрласно представения договор за правна помощ и съдействие /л. 50 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 439 от 27.02.2017 год. по гр. д. № 3642/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Осъжда Н. Й. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. И. Н. сумата 2 600 лв. /две хиляди и шестотин лева/, представляваща направените разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: