O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 13.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2391/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 359/12.02.2015 год. на Ц. П. М. и Р. Т. И. от [населено място] чрез адв. А. Т. – САК срещу въззивно Решение от 22.12.2014 година, по гр.възз.д. Nо 766/2014 година на Софийския окръжен съд.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение Nо 73 от 02.06.2014 година по гр.д.Nо 678/2012 година на РС Пирдоп , В ЧАСТТА , по уважения иск за нищожност на Саморъчно завещание от 07.06.2011 година на Е. П. Г. на основание чл. 42 б.”в” ЗН.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че по делото е разгледан незаявен иск за нищожност на саморъчното завещание , какъвто не е заявен в противоречие с Решение No 249 от 23.07.2010 година по гр.д.No 92/2009 год. на ВКС- IV отд.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за нищожността на саморъчното завещание с възмезден мотив , произнесено в смисъл различен от този Решение No 430 от 21.06.2004 год. по гр.д. No 84/2004 година на ВКС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата по касация, с които отговор се излагат съображения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване респ. за отмяна на обжалваното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес .
След преценка на наведените доводи, настоящият състав приема , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване .
Въпросът за недопустимостта на съдебното решение , чиято касационно обжалване се иска, се следи в рамките на служебната проверка на касационния съд , съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК нас ВКС. Цитираното решение на ВКС , постановено по чл. 290-293 ГПК изразява становище , по което задължителната съдебна практика няма противоречие. Не може да се сподели обаче тезата на касаторите , че по делото тази практика не е съобразена , дори нарушена с постановеното от въззивния съд решение след като същият се е произнесъл по незаявен иск. Този довод е в разрез с данните по делото, а именно , че ищците са заявили с исковата си молба иска за нищожност на саморъчното завещание в рамките на два фактически състава –този по чл. 42 б.“б‘ ЗН и по чл. 42 б.“в‘ ЗН , при условията на евентуалност и така двата иска са разгледани от първата инстанция. Решението на районния съд, с което е отхвърлен иска по чл. 42 б.“б“ ЗН е отхвърлен и в тази част е вляло в сила като необжалвано , поради което е разгледан и съответно , при доказателствата по делото, уважен иска по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 42 б.“в“ ЗН.
Спорът за недействителността на саморъчно завещание на основание чл. 42 б.”в” ЗН , в което завещателят е изразил воля, че завещава на Ц. П. и Р. И. „собственият си имот в [населено място]- първи етаж от вила в парцел 246 кв.13, както и цялото си имущество , което ще остане след неговата смърт , срещу помощ при трудни за него ситуации“е решен с обжалваното решение при позитивен отговор на съда, след като същият приема по принцип, че саморъчното завещание е недействително по чл. 42 б.”в” ЗН тъй като е съставено при единствения мотив на завещателя , че бенефициерът ще полага грижи за него при трудни ситуации – т.е. с очакването за помощ от всякакъв вид , в т.ч. и такава с имуществен израз. Прието е , че формулата на завещателното разпореждане не съдържа възнаградителен мотив – за полагани грижи в миналото, а за такива за в бъдеще.
Съгласно ТР 1/ 2009 ОСГКТК, за да бъде направена от ВКС констатация , в рамките на селекцията по чл. 288 ГПК , за противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по чл. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът следва да е ангажирал доказателства за наличието на влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите , имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
С посоченото Решение No 430 от 21.06.2004 год. по гр.д. No 84/2004 година на ВКС- I отг. Се приема , че саморъчното завещание не е нищожно ако в него е посочено, че е направено поради положени спрямо завещателя грижи- т. когато възнаградителния мотив касае положени в минало време грижи.след като данните по делото сочат , че настоящата хипотеза касае изразен мотив в саморъчното завещание за грижи, които се отнасят за бъдеще време , посочената съдебна практика е неотносима.
При данните по делото не може да се приеме тезата на касатора , че поставеният материално-правен въпрос за недействителността на саморъчно завещание по чл. 42 б.”в” ЗН е разрешен по противоречив начин от съдилищата , след като съдилищата са тълкували волята на завещателя касаеща възмездността на завещателното разпореждане за бъдещо време – при трудно ситуации.
Ето защо и на основание по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 359/12.02.2015 год. на Ц. П. М. и Р. Т. И. от [населено място], заявена чрез адв. А. Т. – САК срещу въззивно Решение от 22.12.2014 година, по гр.възз.д. Nо 766/2014 година на Софийския окръжен съд с което е потвърдено Решение Nо 73 от 02.06.2014 година по гр.д.Nо 678/2012 година на РС Пирдоп , В ЧАСТТА , по уважения иск за нищожност на Саморъчно завещание от 07.06.2011 година на Е. П. Г. на основание чл. 42 б.”в” ЗН.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :