О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 22.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч.гр.д.№ 3776 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по „касационна жалба” вх. № 1171 от 24.03.2015 г. на [фирма], [населено място], чрез адвокат Н. Г. против определение № 50 от 25.02.2015 г. на Апелативен съд – [населено място].
Ответникът по жалбата [фирма], чрез юрисконсулт И. П. Г. е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който смята, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
За да се произнесе по депозираната жалба, Върховният касационен съд взе предвид следното:
С жалба вх. № 4803 от 24.07.2014 г. длъжникът по изпълнението [фирма], [населено място], чрез адв. И. В. е обжалвал по реда на чл. 435 ГПК (1) отказа на ЧСИ В. Ц. да прекрати изп. дело № 189/2014 г., както и (2) отказа на ЧСИ да бъде редуциран признатия в полза на взискателя адвокатски хонорар.
С решение № 1070 от 11.12.2014 г., постановено по гр. д. № 520/2014 г по описа на Окръжен съд – [населено място] жалбата е оставена без разглеждане в частта й, с която е атакуван отказа да се прекрати изпълнителното производство и е оставена без уважение в частта й, с която е атакуван отказа да се намали на основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя [фирма].
Решението на окръжния съд е атакувано изцяло чрез подадената частна жалба вх. № 4640 от 29.12.2014 г., въз основа на което е образувано в.ч.гр.д.№ 71/2015 г. по описа на АС – Велико Търново. Апелативният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение № 50 от 25.02.2015 г., което съдържа две части. С едната е потвърдено решението на Окръжния съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на [фирма], [населено място] срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, а с втората е оставил без разглеждане частната жалба в частта й, с която се атакува решението на окръжния съд по размера на разноските по изпълнението.
За да постанови този резултат, на първо място, апелативният съд е приел, че съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство не подлежи на самостоятелно обжалване от длъжника, поради което правилно окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата в тази част. На следващо място, Великотърновският апелативен съд е приел, че решението на Окръжния съд в частта относно разноските по изпълнението е окончателно по силата на чл. 437, ал. 4 ГПК, поради което е оставил без разглеждане подадената до него частна жалба в тази й част.
Недоволен, длъжникът [фирма], [населено място], е подал настоящата жалба вх. № 1171 от 24.03.2015 г., наименована от него „касационна”. Жалбата е формулирана некоректно в частта досежно обекта на обжалване и при несъответствие между основанията за обжалването (оплакванията) и твърденията относно обекта на обжалване. Твърди се, че апелативният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу решението на окръжния, т.е. – че изцяло е отказал произнасяне по съществото на частна жалба вх. № 4640 от 29.12.2014 г. Това не отговаря на данните по делото. Същевременно, оплакванията касаят именно произнасянето на АС в частта, в която е потвърдено решението на ОС (с характер на определение) да остави без разглеждане жалбата срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство, т.е. частта от определение № 50 от 25.02.2015 г. на АС – Велико Търново, в която частната жалба вх. № 4640 от 29.12.2014 г. е разгледана по същество. Независимо от некоректния начин на формулиране на твърденията на [фирма] и липсата на оплаквания срещу произнасянето на АС в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата срещу решението на ОС – Габрово, доколкото с петитума се иска цялостна отмяна на определение № 50 от 25.02.2015 г. на АС – Велико Търново, то ВКС приема, че именно това е искането, с което е сезиран – да се упражни касационен контрол върху определение № 50 от 25.02.2015 г. на АС – Велико Търново и в двете му части.
Жалбоподателят е представил изложение на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК с изведени два правни въпроса, с отговорът на които обуславя искане за допускане до касация, а именно „Подлежат ли на обжалване нищожните актове и недопустими действия на частния съдебен изпълнител с оглед разпоредбата на чл. 45, чл. 56 и чл. 121, ал. 1 и 2 от КРБ, както и чл. 269 ГПК, в случаите когато е на лице плащане на задължението по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство?” и „В случаите на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, прекратяването на изпълнителното производство настъпва с акта на частния съдебен изпълнител или ex lege по силата на самия закон ?”
Преди да пристъпи към произнасяне по подадената от [фирма] жалба, съдът следва да прецени дали характера на така извършеното процесуално действие го определя като касационна жалба по чл. 280 и сл. ГПК, частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК или частна жалба по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, изхождайки от което да съобрази допустимо ли е то.
В частта, с която апелативният съд е оставил без разглеждане частната жалба вх. № 4640 от 29.12.2014 г. в частта й, с която се атакува решението на окръжния съд по размера на разноските по изпълнението, актът му има характер на произнасяне по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, която (съобразно разпоредбата на § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК, обн.ДВ, бр.30/2015 г.) подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд.
Относно характера и допустимостта на „касационна жалба” вх. № 1171 от 24.03.2015 г. в останалата й част – с която се атакува потвърждаването на решението на Окръжния съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на [фирма], [населено място] срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, следва да се има предвид следното:
С подадената „касационна жалба” се търси упражняването на касационен контрол върху акт на апелативен съд, постановен в хипотезата на т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ВКС, ОСГТК. С действащия понастоящем нов ГПК законодателят е възприел основния принцип, от който произтича характера на упражнявания съдебен контрол върху действията на съдебните изпълнители, такъв какъвто е бил и при предходната уредба на това специфично съдебно производството, поради което даденото тълкуване в цитираното тълкувателно решение запазва значението си изцяло и е актуално и при действието на новия Граждански процесуален кодекс.
Съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. актовете на съдебния изпълнител са властнически волеизявления, израз на предоставеното му държавно правомощие, чиято цел е да предизвика задължителни за правните субекти последици, различаващи се по своята правна природа от установените със съдебното решение. Затова и предвиденият от законодателя способ за защита срещу незаконните действия или откази е жалбата, а не искът. По този начин се изключва приложимостта на характерните за исковото производство процесуални правила. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно, като окръжният съд действа не като въззивна, а като контролно – отменителна инстанция, чийто акт е окончателен – чл. 437, ал. 4 ГПК. Само в случай, че контролно – отменителното производство не се е развило, тъй като окръжният съд е отказал да разгледа жалбата по същество, а е прекратил производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, то по отношение на това определение е допустимо да се упражни правораздавателен контрол. Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, а неговото определение е окончателно. То не подлежи на обжалване пред ВКС, в това число и когато апелативният съд е потвърдил определението за прекратяване на производството пред окръжния съд.
В обобщение – постановеното от апелативния съд определение, с което е потвърдено определение на окръжния съд за прекратяване на производството по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, като окончателно (т. 2 , ТР № 3/2005 г.), не може да бъде обект на проверка от страна на ВКС, т.е. срещу него не може да се подаде касационна частна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Несъмнено актът на апелативния съд не може да се атакува и с касационна жалба, тъй като не представлява решение. С други думи – подадената от [фирма] „касационна жалба”, в частта й, с която се атакува потвърждаването на решението на Окръжния съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на [фирма], [населено място] срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство не представлява нито касационна жалба в приложното поле на чл. 280 и сл. ГПК, нито частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК, нито частна жалба по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което се налага извода, че тя е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
По силата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК в тази му част настоящото определение ще подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
В частта, в която се атакува произнасянето на апелативния съд да остави без разглеждане частната жалба вх. № 4640 от 29.12.2014 г. в частта й, с която се обжалва решението на окръжния съд по размера на разноските по изпълнението, „касационната жалба” има характер на частна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, която е допустима, но неоснователна по същество. Сезиращата апелативния съд частна жалба вх. № 4640 от 29.12.2014 г. е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване – решение на контролно – отменителна инстанция, което е окончателно на основание чл. 437, ал. 4 ГПК. Ето защо в тази й част „касационната жалба” следва да бъде оставена без уважение.
Предвид настоящото произнасяне и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски за производството пред ВКС е основателна. С оглед изводите относно характера на сезиращата жалба, в случая не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 3 НМРАВ, поради което и на основание чл. 11 НМРАВ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ „касационна жалба” с вх. № 1171 от 24.03.2015 г., подадена от [фирма], [населено място], чрез адвокат Н. Г., в частта й, с която се атакува определение № 50 от 25.02.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 71/2015 г. по описа на АС – Велико Търново в частта му, с която е потвърдено решение № 1070 от 11.12.2014 г. на Окръжен съд – [населено място] по гр.д.№ 520/2014 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на [фирма], [населено място] срещу отказа на ЧСИ В. Ц. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 189/2014 г.
В тази му част настоящото определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на [фирма] при условията на чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50 от 25.02.2015 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 71/2015 г. по описа на АС – Велико Търново в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба вх. № 4640 от 29.12.2014 г. на [фирма], [населено място] в частта й, с която е обжалвано решение № 1070 от 11.12.2014 г. на Окръжен съд – [населено място] по гр.д.№ 520/2014 г. в частта му, с която е потвърден отказа на ЧСИ В. Ц. да бъде редуциран признатия в полза на взискателя по изп. дело № 189/2014 г. адвокатски хонорар.
В тази му част настоящото определение не подлежи на обжалване.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 200 (двеста) лева – юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: