О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№323
[населено място], 24.09.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 3586 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
А. С. В. от [населено място], обл. С., чрез пълномощника й адв. Е. Г., обжалва в срок въззивното решение от 7.03.2014 год. по гр. д. № 11/2014 год. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 31.10.2013 год. по гр. д. № 636/2011 год. на Тутраканския районен съд. С него е обявено решението от 4.12.2012 год. за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК на описания имот на касаторката за обезсилено по право, на основание чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК поради неплащане в срок на паричното уравнение на останалите съделители и делбеният имот, представляващ поземлен имот № 501.31 с площ 1 416 кв. м., за който е отреден парцел VІІ, в кв. 7 по кадастралния и регулационен план на [населено място], с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ 146 кв. м., масивна жилищна сграда със застроена площ 23 кв. м., паянтова стопанска сграда със застроена площ 41 кв. м. и паянтов гараж със застроена площ 20 кв. м, е изнесен на публична продан, при първоначална цена 7 165 лв.
К. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му и вместо това претенцията за обезсилване на възлагателното решение бъде отхвърлена.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същата се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като поставя като правен въпрос начина на плащане на паричното уравнение при неоткриване на страните на адресите, на които са призовани те по делото и дали това обстоятелство, както и отказа им да получат плащане не освобождава съделителя, на който е възложен имота, от задължението му да търси други способи за изплащане на паричното уравнение. Формулиран е и въпрос относно правомощието на въззивния съд при констатиране на допуснато съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 46, ал. 2 ГПК при призоваването на страните,
Ответниците по жалбата – С. С. А., М. С. М., С. Я. К. и М. Я. М. не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
В. съд, въз основа преценката на събраните доказателства, приел, че съделителката А. В., на която делбеният имот е бил възложен в дял с решението от 4.12.2012 год., не е изплатила в шестмесечния срок от влизането в сила на решението паричното уравнение на останалите съделители, поради което и са настъпили последиците, предвидени в закона – чл. 349, ал. 6 ГПК – решението по възлагане е обезсилено по право и поради липсата на предпоставки за възлагането му на друг съделител имотът е изнесен на публична продан. Фактът, че паричното уравнение не е изплатено в срока по чл. 349, ал. 5 ГПК не е бил спорен по делото, но се е поддържало от касаторката, че неизпълнението се дължи на виновно поведение на останалите съделители, които не са намерени на адресите, съобщени по делото. В. съд приел, че представените по делото писмени доказателства за изпращане на част от дължимите суми, не представляват изпълнение на задължението за парично уравнение в срока по чл. 349, ал. 5 ГПК, като се е позовал на разясненията в ТР № 1/2004 год. на ВКС относно последиците от неизпълнението в срок – обезсилване на възлагателното решение по право, независимо от волята на съделителите, респ. от плащане извън срока.
Не е налице поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като формулираните в изложението въпроси не са относими към направения от съда извод за липса на изпълнение на задължението за плащане на паричното уравнение в шестмесечния срок от влизане в сила на възлагателното решение. Представените писмени доказателства за изпращане с пощенски записи на части от дължимите суми /по 100 и 50 лв./ не установяват твърдение за плащане на дължимото уравнение, поради което и връщането им поради грешен адрес, и то след изтичане на срока, е ирелевантно обстоятелство за спазването на този срок. Самият факт на неплащане на паричното уравнение със законната лихва в шестмесечния срок от влизане в сила на решението за възлагане е основание за обезсилване по право на възлагателното решение, и по този въпрос е налице задължителна съдебна практика, с която съдът се е съобразил / ТР № 1/2004 год., т. 10/. Н. е и вторият поставен в изложението въпрос относно правомощията на въззивния съд при констатиране на допуснато нарушение при призоваване на страните в първоинстанционното производство, тъй като на първо място същият не е обусловил извода в обжалваното решение относно наличието на предпоставките на закона за обезсилването на възлагателното решение по право, и на второ място – за касаторката липсва правен интерес от позоваване на твърдяно нарушение при призоваване на друг съделител.
Както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение касаторът следва да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, като непосочването на такъв въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК представлява самостоятелно и достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В случая е налице формално позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с поставяне на неотносими въпроси, и при липса на каквито и да съображения за обосноваването му, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Оплакванията на касаторката за неправилност на въззивното решение не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като не са налице предпоставките за разглеждане на делото от настоящата инстанция – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 46 от 7.03.2014 год. по гр. д. № 11/2014 год. на Силистренския окръжен съд по подадената от А. С. В. от [населено място], обл. С., чрез адв. Е. Г., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: