O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 09.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4065 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 11710/17.04.2014 година на К. М. Г. от [населено място] чрез адв.Ю. Б. – АК В. срещу Решение Nо 352 / 10.03.2014 година по гр.д. Nо 3513/2013 година на ОС- Варна.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е ОБЕЗСИЛИЛ решението на първата инстанция по извършване на делбата на основание чл.348 ГПК чрез изнасяне на публична продан неподеляем жилищен имот /апартамент/ в [населено място] и разпределение на сумите от проданта , в частта , с която искът за делба е отхвърлен срещу К. М. Г. , като е постановил ново решение , с което е прекратил производството като процесуално недопустимо в тази част.в останалите части решението по извършване на делбата е потвърдено.
Прието е, че след като по силата на Саморъчно завещание на починалата в хода на делото съделителка Д. К. Д. , заместена от двамата наследника по закон –синове Н. Н. и К. Г., само първият е единствен универсален правоприемник / прелегат/ по волята на покойната Д. Д. , то и в процесуалното правоприемство по чл.227 следва да встъпи само този правоприемник, поради което производството по отношение на втория наследник по закон К. Г. е прекратено.
Поддържа се , че решението е изцяло неправилно, като постановено при непълнота на доказателствата , нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ПК по въпроса : длъжен ли е съдът да се произнесе с определение за спиране на дело за съдебна делба при настъпване на смърт на страна по чл. 229 ал.1 т.2 ГПК , произнесен от въззивния съд в смисъл , обратен на приетото по Решение Nо 149 от 27. 05.2010 година по гр.д. Nо 253/2008 год. на год. на ВКС- II отд., постановено по чл. 218а ГПК / отм./
Искане се поддържа и с оглед на въпроса допустимо ли е да се изключва сънаследник от делбата и води ли това до нищожност на делбата, съобразно чл. 75 ал.2 ЗН и до недопустимост на решението поради неучастие на задължителен другар?, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата Решение Nо 3549 от 29.12.1978 год. по гр.д. Nо 1569/78 г. на ВС- I отд.
Като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа довод , че по въпроса : възможно ли е процесуалният представител в гражданския процес да продължава да изпълнява да изпълнява тази функция и да извършва всички процесуални действия, произтичащи от това/ получаване на съобщения,участие в съд. заседание и др./в хипотезата , че страната която представлява е починала , липсата на съдебна практика налага произнасяне за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото.
Поддържа се довод за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : действителен ли е завет на определена вещ , ако при откриване на наследството същата не се намира в патримониума на завещателя, поради противоречие с Решение No 354 от 10.05.2012 година по гр.д.No 164/2011 год. на ВКС- I г.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е обстоен подаден писмен отговор от ответника по касация Н. М. Н., заявен чрез адв. С. Х.- АК В. , с който се оспорват доводите на касатора и защитата му за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по всеки пункт. Защитата счита , че не е налице нито едно от основанията за допускане на касационното обжалване , тъй като липсва поставен материално-правен или процесуално-правен въпрос имащ качеството на обуславящ изхода на спора , и същият да е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на съдилищата или да се произнася противоречиво , или да е от значение за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото. Претендират се разноски в размер на 500 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото , характера на заявения иск – делба на апартамент [населено място] и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
След преценка на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че касационно обжалване НЕ МОЖЕ бъде допуснато , поради липса на предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и/или 3 ГПК.
Правният интерес на касатора К. Г. от касационно обжалване МОЖЕ да касае само частта на въззивното решение , с която е обезсилено решението на първата инстанция по отношение на него и искът за съдебна делба е прекратен.
И. поцесуално-правен въпрос касаещ задлъжението на съда да се произнесе с определение за спиране на дело за съдебна делба при настъпване на смърт на страна по чл. 229 ал.1 т.2 ГПК не може да се приеме , че е произнесен от въззивния съд в смисъл противоречащ на приетото по Решение Nо 149 от 27. 05.2010 година по гр.д. Nо 253/ 2008 год. на год. на ВКС- II отд., постановено по чл. 218а ГПК / отм./.
С Решение Nо 149 е разгледана хипотеза на смърт на страна- съделител в хода на делото за съдебна делба по време, предхождащо съдебното заседание за приключване на устните състезания пред въззивния съд , в първата фаза на делбата, което обстоятелство е станало известно на съда след постановяване на съдебното решение. Върховният касационен съд действително е приел, че извършените след смъртта на страната процесуални действия са процесуално недопустими/ в т.ч. и постановеното решение/, тъй като е следвало да бъдат конституирани наследниците по закон. В контекста на тези мотиви, поставеният процесуален въпрос за необходимостта от спиране на съдебното производство по реда и на основание чл. 229 ал.1 т.2 ГПК няма отговор по делото, който да е в смисъл противоречащ на обжалваното решение. Не може да се приеме , че след като по делото наследниците на починалата страна са известни, то за съдът има императивно формулирано задължение да спре делото. А доколкото едно съдебно решение е постановено срещу ненадлежна страна , то както е прието и с цитираната съдебна практика, порочността на процесуалните действия могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването пред по-горния съд- в случая ВКС в правомощията му по чл. 218а ГПК/ отм./ , коренно различни от начина на организация на касационното обжалване по действащия ГПК. След като този въпрос- относно ненадлежното конституиране на страни пред правата инстанция не е релевиран пред въззивния съд, жалбоподателят К. Г. е бил конституиран като страна и активно , чрез процесуалния си представител адв. Ю.Б. , е участвал в спора за действителността на Саморъчното завещание на майката и кой е материално-легитимиран да наследи майката респ. и да я замести в спора,то поставеният въпрос не касае крайния резултат – прекратяване на производството поради липса на материално правна легитимация на наследник на починалата в хода на делото страна.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа и с оглед на въпроса допустимо ли е да се изключва сънаследник от делбата и води ли това до нищожност на делбата, съобразно чл. 75 ал.2 ЗН и до недопустимост на решението поради неучастие на задължителен другар?също не може да получи позитивен отговор.
Въззивният съд не е уважил възражението на К. Г. за приложение на чл. 75 ал.2 ЗН , като се е произнесъл в смисъл, че К. Г. като наследник по закон , по силата на валидното и действително Саморъчно завещание на майката Д. Д. , която със завещание е определила за единствен наследник сина си Н. Н., няма качество на съделител, поради което и извършената делба без негово участие , не е недействителна. В тази смисъл, поставения въпрос, който се разрешава по принцип безпротиворечиво/ така и Решение Nо 3549 от 29.12.1978 год. по гр.д. Nо 1569/78 г. на ВС- I отд./ е ирелевантен с оглед на обуславящият изхода на спора правен проблем – а именно от кого е наследена след смъртта си Д. Д. в материално-правен аспект и кой наследник следва да я замести в процеса за съдебна делба.
Въпросите за възможността процесуалният представител в гражданския процес да продължава да изпълнява да изпълнява тази си функция и да извършва всички процесуални действия, произтичащи от същата като получаване на съобщения,участие в съд. заседание и др., в хипотезата , че страната която представлява е починала и : действителен ли е завет на определена вещ , ако при откриване на наследството същата не се намира в патримониума на завещателя, са напълно неотносими към проблема, обосновал прекратяване на делото, поради което и при дадените разяснения по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По претендираните от ответника по касация Н. Н. разноски за касационното обжалване в размер на 500 лв. по Договор за правна защита и съдействие [ЕГН]/26.06.2014 год. и Списък на разноските. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 79 ал.3 ГПК ответника има право на направените за защита пред касационната инстанция разноски в пълен размер, в случая доказан за сумата от 500 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 11710/ 17.04 .2014 година на К. М. Г. от [населено място] чрез адв. Ю. Б. – АК В. срещу Решение Nо 352 / 10.03.2014 година по гр.д. Nо 3513/2013 година на ОС- Варна.
Осъжда К. М. Г. да заплати на ответника по касация Н. М. Н. сумата 500 лв. / петстотин лева/, разноски по делото за защита в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :