О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
гр. София, 17.07.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2446 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 11.08.2014 год. по гр. д. № 6697/2011 год. Софийският градски съд, ІV-Д въззивен състав е оставил в сила първоинстанционното решение от 17.01.2011 год. по гр. д. № 3359/2005 год. на Софийския районен съд в обжалваните му части: за изнасяне на делбения имот на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ на публична продан, като получената сума от продажбата се разпредели при посочените за съделителите квоти, и в частта, с която е осъден Е. Ч., починал в хода на производството и заместен от неговите наследници по закон, да заплати на С. М. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата 12 334.42 лв., представляваща припадащата му се част от стойността на извършени през 2007 год. необходими разноски в делбения имот, на обща стойност 26 431 лв. и съделителите са осъдени да заплатят направените по делото от бюджета на съда разноски.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от С. Б. М. и М. Б. П., чрез пълномощника им адв. Н. Ц., като се поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направения извод относно начина на извършване на делбата. Касаторите поддържат, че съдът не е обсъдил въпросите относно характера на делбения имот като жилище, наличието на предпоставките за възлагането му на направилия искане за това съделител, като е следвало да отчете и съществуващото предварително конклудентно съглашение между касаторите, изразено дори и в процесуалното им представителство по делото. Искането е за отмяната на въззивното решение, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по претенцията по вълзагане на имота, с произтичащите от това последици.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е поставен правния въпрос, свързан с наследствения характер на делбения имот при наличието на уголемяване дела на един от наследниците вследствие разпоредителна сделка, позовавайки се на т. 8 от ТР № 1/2004 год. и последващата задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК в горния смисъл – Р № 148 от 7.04.2010 год. по гр. д. № 437/2009 год. на І г. о., Р № 223 от 12.10.2012 год. по гр. д. № 235/12 год. на ІІ г. о. Вторият поставен в изложението въпрос е относим към наличието на предпоставките за възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и избрания от съда способ за извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, с излагане на оплаквания за неправилност на решението относно способа на делбата. Касаторите се позовават на ППВС № 3/72 год., прилагайки обаче ППВС № 4/64 год. и на Р 86 от 9.03.12 год. по гр. д. № 1100/2011 год. ІІ г. о на ВКС. Цитирана е съдебна практика, като не е уточнено в какво се състои твърдяното от касаторите противоречие със същата, както и липсват съображения относно релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по подадената касационна жалба – Х. Ч. и Е. Ч., наследници на първоначалния съделител Е. Ч. и Б. В. Х., в качеството му на трето лице, помагач на тяхна страна, чрез пълномощника им адв. П. Г., поддържат становище в представения писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същите са подали насрещна касационна жалба срещу горното въззивно решение в частта му, с която са осъдени да заплатят на съделителя С. М. припадащата им се част от стойността на извършени в имота през 2007 год. необходими разноски, възлизащи на сумата над 7 359.80 лв. до присъдената такава от 12 334.42 лв. Оплакванията са относно характера на същите като подобрения в имота, както и относно размера им, по който въпрос въззивният съд не е обсъдил заключението на вещото лице, като считат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касацията в тази част на въззивното решение, позовавайки се на цитираната в изложението съдебна практика.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касаторите, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която делбеният имот е изнесен на публична продан, въззивният съд приел, че съделителят С. М. не е обжалвал първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена претенцията му за възлагане на имота, предявена на основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./. Освен това, предмет на делбата е един имот, от който съгласно заключенията на експертизите, могат да се обособят само два дяла, а съделителите са трима, като никой от тях не е заявил желание да се групира с друг за образуване на съвместен дял, поради което и способът по чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ е приложимият в хипотезата, в която допуснатите до делба имоти са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем.
По делото не са обсъждани предпоставките за възлагане, тъй като съдът е приел, че въззивната жалба няма такъв предмет, поради което и поставените от касаторите С. М. и М. П. правни въпроси не са обуславящи направения извод за приложението на способа за извършване на делбата чрез публична продан, те са преклудирани с необжалване на първоинстанционното решение в тази му част. Макар и съображенията на въззивния съд да са в смисъл за липса на обжалване по претенцията за възлагане на имота, което обуславя извод за неотносимост на поставените от тези касатори въпроси, то прилагайки разпоредбата на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ имплицитно се приема, че не са налице основания за възлагане. Тъй като този извод не е обусловен от произнасянето по въпросите за характера на съсобствеността /следва да се има предвид, че делбеният имот е останал в наследство от починалия през 1944 год. наследодател Х. Ч., при последващо разпореждане на един от наследниците му в полза на С. М. на частта от наследството/, нито от произнасяне по поставения въпрос за наличието на предпоставките за възлагане по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, то не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Поради липсата на относим такъв въпрос релевираните основания за касация не са налице, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Горният извод обосновава приложението на чл. 287, ал. 4 ГПК по отношение подадената насрещна касационна жалба, която не следва да се разглежда.
С оглед изхода на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответниците по касационната жалба направените в него разноски в размер на 1 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 16233 от 11.08.2014 год. по гр. д. № 6697/2011 год. по описа на Софийски градски съд, ІV-Д въззивен състав.
Осъжда С. Б. М. от [населено място], [улица], партер и М. Б. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Х. Ч., Е. Ч. и Б. В. Х. разноски в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: