О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 05.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1083/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. № 317/ 09.01.2018 година от С. С. Р. и Х. Н. Р., и двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. С. П. АК – Р., срещу въззивно Решение № 510 от 23.11.2017 година по гр. в. д. № 470/2017 година на Окръжен съд-Русе.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 476 от 19.04.2017 год., постановено по гр.д. № 5504/2017 година на Районен съд Русе в частта по отхвърлените субективно съединени искове за собственост по чл. 108 ЗС, предявени от С. С. Р. и Х. Н. Р. против Х. М. Р. за признаване правото на собственост на С. С. Р. и Х. Н. Р. и осъждане на ответницата Х. М. Р. да предаде владението на предоставените й за ползване по време на сватбата със сина им движими вещи (златни накити)-ланци, пръстени и обеци.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон при определяне от съда на правната квалификация на спора, произнесено е при допуснати съществени процесуални нарушения поради недопускане на доказателства от значение за неговия изход и необсъждане изцяло и в пълнота на допуснатите такива и необосновано, с оглед преценката на съда на релевантните по спора факти, което е довело до несъответствие на решението с действителното правно положение – основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргумент, че по въпросите: 1./ движими вещи, закупени непосредствено преди брака на съпрузите от близък на единия съпруг и дадени по време на сватбен ритуал на младоженците, според обичаите на етноса им ,за да осигурят всичко необходимо на встъпващите в брак, могат ли да се третират като заем за послужване, или са дарени по смисъла на чл. 225 ЗЗД и налице ли са елементите на фактическия състав на чл. 243 ЗЗД съобразно описания обичай в турския етнос, които да обуславят наличието на валиден между страните договор за заем за послужване, или се касае за дарение и кой е надарения и 2./сертификатите, издадени от търговец на ювелирни изделия, удостоверяват ли вида, пробата на сплавта, предвид разпоредбата на чл. 17 от Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие и на кого се издават, няма постановена съдебна практика, а решаването им ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а по въпроса: длъжен ли е въззивният съд при направено в първоинстанционното производство искане за разпит на свидетел, с оглед противоречие в показанията на свидетелите за конкретни обстоятелства, да уважи искането за разпит на незаинтересован от изхода на спора свидетел или не, въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с Р№ 549 от 29.10.2010 година по гр.дело № 56/2010 год., IV г.о. на ВКС- основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По делото е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответницата по касация – Х. М. Р., с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване съобразно изискванията чл. 280, ал. 3 ГПК за цената на иска, с довод, че цената на всяка от движимите вещ и под 5 000 лв., което обуславя недопускане на касационното производство. Поддържа се довод за липсата на конкретно формулирани основания по см. чл. 280 ГПК, имащи обуславящо значение за изхода на спора. Оспорва се основателността на самата касационна жалба с довод , че решаващия съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Претендират се разноски в касационното производство.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , но не е налице законовото изискване за надлежно упражняване правото на касационна жалба от гл.т. предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК – за цената на разгледания иск по граждански дела.
Разпоредбата на чл. 280, ал.3 ГПК изключва от касационен контрол определени категории гражданско- правни и търговски спорове, като изрично урежда отделните хипотези. В т.1 е формулирано общото правило, а именно , че не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела и цена на иска до 20 000 лв. по търговски дела. Със същата разпоредба е въведено изключение от това общо правило касаещо решенията по искове за собственост на недвижим имот и по съединените с тях искове с обуславящо значение.
Като съобрази , че предмет на искова защита по настоящото дело са обективно съединени искове за собственост на движими вещи – златни накити като цената на всеки един от исковете е под 5000 лв. ( уточнение и експертно становище л.69) , настоящият състав намира , че касационната жалба е процесуално недопустима тъй като попада изцяло в обхвата на цитираната разпоредба , без да е налице възможността да се преодолее недопустимостта на обжалването, тъй като не се касае до искове за собственост на недвижим имот, поради което и образуваното касационно производство следва да се прекрати.
По направеното от ответницата по касация искане за присъждане на разноски: Съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК направените за защита разноски за касационното производство се дължат от касатора и при прекратяване на делото.
Като съобрази , че направеното искане е своевременно заявено – в случая с отговора на касационната жалба , а от представения Договор за правна защита и съдействие ( л.26) е видно , че ответникът по касация Х. М. Р. в заплатила за процесуално представителство и защита на адвокат М. С. сума от 600 лв.( шестстотин лева) настоящият състав на ВКС намира претенцията за заплащане на разноски за основателна и доказана на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.4 ГПК и като такава следва да бъде уважена.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГП. във вр. с чл. 280, ал. 3 , т.1 ГПК и чл. 81 ГПК , състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационно производство , образувано по касационната жалба ( вх. № 317/09.01.2018 година) на С. С. Р. и Х. Н. Р., заявена чрез адв. П. от АК – Р., срещу въззивно Решение № 510 от 23.11.2017 година по гр. в. д. № 470/2017 година на Окръжен съд-Русе, поради недопустимост на производството на основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК .
Определението за прекратяване подлежи на обжалване в седмичен срок от получаване на съобщението от касаторите пред друг състав на ВКС, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на касаторите да се изпрати препис от настоящото определение.
ОСЪЖДА на С. С. Р. ЕГН [ЕГН] и Х. Н. Р., и двамата от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплатят на Х. М. Р. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв.(шестстотин лева) разноски за касационната инстанция.
Определението в частта за разноските не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: