О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
Гр. София, 08.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1796 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 20365 от 12.02.2018 г. от А. Б. К. чрез адвокат В. Н. от САК против въззивно решение № 8778 от 28.12.2017 г. по в.гр.д.№ 747/2017 г. по описа на СГС, ІV „в” възз.състав.
Ответниците по касация Х. Б. К., М. Б. С., Д. Б. Г., Г. Д. М. и И. Б. К. не са подали отговор на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК (при условията на чл. 60, ал. 6 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение, постановено при условията на чл. 258 – чл. 273 ГПК, е отменено решението на СРС, 45 състав от 06.10.2016 г. по гр.д.№ 26262/2012 г., вместо което е признато за установено по предявения от Х. Б. К., М. Б. С., Д. Б. Г., Г. Д. М. и И. Б. К. срещу А. Б. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Б. К. не е собственик на недвижим имот, представляващ реална част с площ 138 кв.м. /съгласно уточнението на иска, допуснато във въззивното производство/ от поземлен имот с идентификатор № 16448.7721.559 по КККР на [населено място] (с площ и при съседи на целия имот съответно – 1 196 кв.м., имоти с идентификатори №№ 16448.7721.558, 16448.7721.573, 16448.7721.560, 16448.7764.34, 16448.7764.35), която реална част е с геометричната форма на триъгълник, означена с букви и цифри 1-В-2-1 на скица № 2 към заключението на СТЕ от 14.06.2017 г. /неразделна част от въззивното решение/ при граници на частта: имоти с идентификатори 16448.7721.559, 16448.7764.560 и 16448.7764.34. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 172, том ІІ, рег.№ 4942 по нот.д.№ 342 от 29.12.2009г. на нотариус Г. Й. – Д. (рег.№ 343) в частта, с която А. Б. К. е призната за собственик на основание наследяване на описаната реална част с площ 138 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 16448.7721.559 по ККР на [населено място].
Въззивният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск относно собствеността на реална част от поземлен имот с идентификатор № 16448.7721.559 по КККР на [населено място] с площ от 138 кв.м. (уточнението на иска в това отношение е допуснато от въззивната инстанция с протоколно определение от о.с.з.22.06.2017 г. – л. 32 от делото на СГС), която реална част е с геометричната форма на триъгълник и е онагледена като заключена между буквите А-Б-Г-А на скица-проект за изменение на кадастралната карта на имот с проектен № 16448.7721.813, при граници на частта: имоти идентификатори 16448.7721.559, 16448.7764.560 и 16448.7764.34. Заявено е и акцесорно искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Извода за съществуването на правен интерес от търсената съдебна защита е обоснован с оглед твърденията, че ищците разполагат с валиден титул на собственост и отричат удостоверителната сила на констативния нотариален акт за собственост на ответницата в частта на удостовереното притежание на правото на собственост върху спорната част от процесния имот. Споделен е извода на първата инстанция, че от събраните по дело писмени доказателства и неоспореното заключение на СТЕ се установява правото на собственост на ищците върху процесната част от имота с идентификатор № 16448.7721.559, съответно – че ответницата (в съответствие с носената от нея доказателствена тежест, правилно разпределена с доклада по делото) не е доказала да е титуляр на вещни права върху спорната част на основанието, посочено в КНА № 172/2001 г. От неоспорените заключения на СТЕ (прието в първата инстанция и допусната служебно от въззивната инстанция) несъмнено е установено, че спорната част с площ от 138 кв.м. е част от имота, реституиран на ищците с решение № 2746 от 14.08.2009 г. на ОСЗ – р-н „К.”, както и че същата неправилно е заснета като част от имот с идентификатор 16448.7721.559 по КККР на [населено място] (последният – идентичен с парцел ІV-42 от кв. 32 по РП на [населено място], предмет на КНА № 172/2001 г.). Като неоснователно е преценено заявеното от ответницата възражение, че в конкретния случай спорът касае бъдещи предвиждания на плана. Спорът касае реална част от имота на ищците, за която от приетите по делото заключения на СТЕ е установено, че неправилно е заснета като част от имота на ответницата в КК и именно последният факт е пречката за нанасянето в кадастралната карта и регистрите за землището на [населено място] на възстановения на ищците имот, включително процесната част с площ 138 кв.м., означена с контура 1-В-2-1 на скица № 2 към заключението на СТЕ от 14.06.2017 г. (неразделна част от решението на СГС). Като последица от уважаването на отрицателния установителен иск и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е постановено и частичното отменяване на КНА № 172/2001 г.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпросите:
(1) „Допустимо ли е чрез уточнение на исковата молба, направено във въззивната инстанция, да бъде допълнен / увеличен заявения в първоначалната искова молба петитум чрез нова експертиза, респ. – да бъде разширен нейния предметен обхват ?” – с довод, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с Р № 466 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 1297/2009 г. на ВКС, І г.о. и други (непосочени);
(2) „Формира ли сила на пресъдено нещо решението на въззивния съд в тази част, в която той се е произнесъл „плюс петитум” по заявено едва във въззивната инстанция искане ?” – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да се сочи конкретна практика;
(3) „При спор за материално право относно имот, следва ли същият да бъде идентифициран съгласно действащия регулационен и кадастрален план, или следва той да се идентифицира с „проектен идентификатор”, „скица проект” или с „помощен план” ?” – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
(4) „Допустимо ли е имотите да се нанасят в кадастралната карта на базата на комбинирана скица, начертана от вещо лице по конкретното съдебно дело ?” – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С изложението е представено определение № 662 от 14.07.2010 г. по гр.д.№ 116/2010 г. на ВКС, І г.о., което (освен че не е свързано с някой от изброените въпроси) не може да бъде източник на аргументи в подкрепа на искането за допускане на касационното обжалване, тъй като (съгласно т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК) не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
ВКС не споделя доводите на касаторката (относими към преценката за допустимостта на акта), че въззивното решение е постановено при недопустимо изменение на иска или „плюс петитум”. В тази връзка и по повод поставените въпроси №№ 1, 2 и 3 на първо място следва да се има предвид, че площта на имота не е негов съществен индивидуализиращ белег. В практиката на ВКС трайно се приема, че за отграничаване на поземлените имоти един от друг е необходимо да бъдат посочени землището, в което се намира съответния терен, местността, сигнатурата по регулационния план или ПУП (ако се намира в урбанизирана територия), идентификаторът (ако за съответната територия има изработена кадастрална карта) и границите. Последните определят площта, заключена между тях, т.е. пространствените предели на правото на собственост. Възможно е действителната площ на имота, определена от неговите граници, да не съвпада с площта, отразена в документа за собственост или заявена с първоначалните твърдения в исковата молба. Това може да се дължи на различни причини, включително грешно изчисление, поради което се приема, че площта на имота (като променлива величина) е второстепенен индивидуализиращ белег. За да се извърши точна индивидуализация на имотите е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещо лице, както е процедирано в настоящия случай. Допуснатото от СГС уточнение на исковата молба не представлява изменение на иска, а единствено прецизиране на твърдението относно второстепенен индивидуализиращ белег, като претенцията е останала заявена в първоначално посочените предели – относно частта от земната повърхност, ситуирана в очертанията на имот с идентификатор 16448.7721.559, в границите на съвпадението между последния и реституирания на ищците имот № 10016 на к.л. Б-4-11-Б, Б-4-11-Г по помощния кадастрален план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В резултат от уточнението нито е допълнен, нито е увеличен заявения в исковата молба петитум, поради което въпрос № 1 се явява без обуславящо значение за изхода на спора. По тази причина е безпредметно да се обсъжда дали въззивното решение противоречи на Р № 466 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 1297/2009 г. на ВКС, І г.о. – отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК при всички случаи препятства допускане на обжалването. Въззивният съд се е произнесъл в рамките на сезирането (като се има предвид и потвърденото в мотивите на т. 1 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, че когато предмет на спора е реална част от недвижим имот е достатъчно в исковата молба спорната част първоначално да е посочена приблизително по местонахождение и квадратура), поради което и въпрос № 2 няма обуславящо значение за изхода на спора. Същото важи и относно въпрос № 3, защото, за да бъде разграничен един поземлен имот от друг, не е нужно нито границите му да бъдат нанесени материално /чрез поставяне на ограда или други гранични знаци/, нито да бъде нанесен в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта. Съответно – допустимо е индивидуализирането на спорната реална част от имот да се извърши посредством описанието на имота, от който е част, произтичащо от юридическия акт, легитимиращ ищците като собственици (в случая решение № 2746 от 14.08.2009 г. на ОСЗ – р. „К.”, графичната част на което съставлява отразяването на възстановения имот № 10016 на к.л. Б-4-11-Б, Б-4-11-Г по помощния кадастрален план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ), съчетано с отразяването на имота по други документи, съдържащи техническо изображение на границите на спорната част. В случая исковата молба съдържа ясно описание на процесната част, като са посочени всички съществени индивидуализиращи белези, при съвкупното съобразяване на които става несъмнено какъв е предмета на спорното право. Съответствието между надлежно извършената индивидуализация и действителното положение, произтичащо от легитимиращия ищците юридически акт, е установена несъмнено от събраните по делото доказателства. В частност – вещото лице е проследило отразяването на процесната част и съседните й недвижими имоти по плановете за релевантната територия и по категоричен начин е установено съвпадението между реституирания на ищците имот и процесната част от имота, за който макар ответницата да се е снабдила с КНА, не притежава противопоставимо на ищците право на собственост (при съобразяване и на постановките по т. 2 от ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК). Поставеният от касаторката въпрос № 4 е без отношение към разгледания правен спор. Нанасянето на спорната реална част в кадастралната карта е акт, последващ разрешаването на спора за материално право и извършването му е извън предмета на произнасяне по предявения и разгледан отрицателен установителен иск.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8778 от 28.12.2017 г. по в.гр.д.№ 747/2017 г. по описа на СГС, ІV „в” възз.състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: