О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 06.02.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 7260/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Е. А. Й. чрез пълномощника му адв. Т. М., против въззивното определение от 29.10.2014 год. по ч. гр. д. № 543/2014 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определението от 16.09.2014 год. по гр. д. № 422/2014 год. на Добричкия окръжен съд. С него е прекратено производството по предявения от жалбоподателя иск за установяване произхода на детето П. от него, на основание чл. 66, ал. 2 СК, като недопустимо.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на обжалвания акт с молба за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска. Счита, че въззивният съд не е отчел направеното от него оспорване на съставения на детето акт за раждане относно вписаните данни за наличие на произход от баща и действителността на припознаването, въз основа на което е извършено вписването на това обстоятелство, както и че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 66, ал. 2 и чл. 71 СК по отношение на последващото припознаване.
В приложеното изложение се поддържа наличието на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Поставен е процесуалноправен въпрос относно обвързващата доказателствена сила на официален свидетелстващ документ и неговото оспорване в контекста на приетия от въззивния съд факт за наличен произход на детето въз основа на представен акт за раждане, без да е предприето откриване на производство по оспорване истинността на този документ. Жалбоподателят поддържа, че по този въпрос не е налице изрична съдебна практика, като същевременно се позовава и на представеното решение № 249 по гр. д. № 270/12 год. ІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което според него противоречи на извода във въззивното определение.
Поставени са въпроси, свързани с приложението на чл. 71 СК – налице ли е произход, установен с припознаване, когато такова е извършено „в периода от оспорването му до изтичане на срока за предявяването на иск по чл. 66, ал. 2 СК”, налице ли е пречка по смисъла на чл. 71 СК за разглеждане на иска по чл. 66, ал. 2 СК при представяне на удостоверение за раждане, сочещо наличен произход от баща, при условието, че същото е оспорено, и има ли задължение съда да открие производство по оспорването на това писмено доказателство като преюдициално производство относно извода за наличен произход, както и въпрос относно законосъобразността на вписването на произход от баща въз основа на припознаване, направено в периода след оспорване от майката на предходно припознаване и преди изтичането на срока по чл. 66, ал. 2 СК. По тези въпроси се поддържа липса на съдебна практика, поради което и при значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Насрещната страна оспорва жалбата по съображения в представения писмен отговор.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба против въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения иск, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да обоснове извод за недопустимост на предявения по чл. 66, ал. 2 СК иск, въззивният съд приел, че съществува процесуална пречка за предявяването му – установен по делото наличен произход от баща на детето П. и липса на доказателства този произход да е оборен по исков ред, съгласно чл. 71 СК. Поради това и съображенията на жалбоподателя за правните последици от припознаването на детето от вписания в акта му за раждане баща въз основа на припознаване, извършено след неговото такова, оспорено от майката, и преди да изтече срока по чл. 66, ал. 2 СК, са относими към оборването на наличния произход на детето, установен с удостоверението за раждане, представено по делото. Такъв иск не е предявен нито в настоящето производство, нито в отделно производство, което е обусловило направения извод за недопустимост на иска за установяване на произход от ищеца, по реда на чл. 66, ал. 2 СК. Разпоредбата на чл. 71 СК предвижда оборването на наличния произход по исков ред, поради което и формулираните в изложението въпроси, всички свеждащи се до оспорване истинността на документ по реда на чл. 193 ГПК са неотносими към направения извод за наличие на пречка за установяване на търсения произход и не могат да обосноват наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата й е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 734 от 29.10.2014 год. по ч. гр. д. № 543/2014 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: