О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София, 05.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. д. № 3381 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
С определение № 123 от 11.09.2019 г. по настоящото дело ВКС е оставил без разглеждане подадената от А. Й. Х. молба за отмяна на решение № 130 от 20.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 4650/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о. Актът на настоящия тричленен състав е потвърден с определение № 32 от 12.02.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 4211/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК ответниците по молбата за отмяна имат право да им се присъдят разноски за защитата по делото, но с определение № 123 от 11.09.2019 г. съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявените от М. С. Г. и А. М. В. (с подадените отговори чрез адвокат Г. Г. от САК) искания.
С молба вх.№ 8289 от 01.10.2019 г. ответницата по молбата за отмяна М. С. Г., а с молба вх.№ 8286 от 01.10.2019 г. – и ответницата А. М. В., са заявили искания по реда на чл. 248 ГПК да им се присъдят разноските по делото съгласно представените доказателства – договори за правна защита и съдействие.
Преписи от молбите по чл. 248 ГПК са връчени на А. Й. Х. чрез нейния процесуален представител адвокат Бл. Б., която с молба вх.№ 8932 от 23.10.2019 г. е оспорила исканията, както и е направила възражение за прекомерност.
Депозираните искания по чл. 248 ГПК са процесуално допустими.
Възражението на А. Й. Х. за липса на списъци по чл. 80 ГПК е необосновано (списъците са на л. 15 и л. 22 от настоящото дело), но по-същественото е, че е ирелевантно (доколкото не се касае за искане за изменение на присъдени разноски, а за произнасяне за първи път по искане за присъждане на разноски – т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК).
По съществото на молбите съдът намира следното:
Съгласно чл. 9, ал. 4 НМРАВ, за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 300 лв. В случая молбата за отмяна е насочена срещу решение, постановено по неоценяем иск по чл. 109 ЗС, поради което минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 300 лв. Действителната фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело не надхвърля минималната за този тип дела, поради което и възнаграждението, съразмерно на положения юридически труд е съответно на минималния размер. Ето защо заявеното от А. Й. Х. възражение за прекомерност е основателно само по отношение претенцията за присъждане на разноски на М. С. Г.. Неоснователно е разбирането на А. Й. Х., че двете ответници по молбата имат право на едно общо възнаграждение за осъществената защита в отменителното производство. Всяка от тях самостоятелно е упълномощила адвокат Г. Г. и е сключила самостоятелен договор за правна защита и съдействие, по който е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Възражението за злоупотреба с права е неоснователно, доколкото правилото е, че при упражняване на правата се предполага добросъвестност, а доказателства за противното отсъстват по делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 123 от 11.09.2019 г., постановено по настоящото дело, като ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА А. Й. Х. ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Г. сумата 300 (триста) лева – разноски за защитата й по гр.д.№ 3381/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА А. Й. Х. ДА ЗАПЛАТИ на А. М. В. сумата 300 (триста) лева – разноски за защитата й по гр.д.№ 3381/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. С. Г. за присъждането на разноски по делото за разликата над сумата 300 лева до сумата 500 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: