Р Е Ш Е Н И Е
№ 105/2016 г.
София, 06.01. 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 1091/ 2016 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Търговско дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] , представлявано от Ж. Ж. обжалва и иска да бъде отменено въззивно Решение Nо 199 от 01. 12.2015 година по В.гр. д. Nо 450/ 2015 год. на АС-Варна. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон , процесуалните правила и е необосновано.Конкретно релевираните доводи касаят неправилното приложение на материалния закон на базата на неточно разчитане на съдебната практика , на която се позовава съда в обжалваното решение.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по уточнения в контекста на въведените основания за касиране на обжалваното решение въпрос за противопоставимостта на правните последици на отпадналото изпълнително основание /отменено осъдително решение / спрямо трети лица , приобретатели на купувача по публична продан , закупили имота преди отмяна на изпълнителното основание , т.е. преди провеждане успешна защита на длъжника срещу материалната законосъобразност на изпълнението, основано на отменено осъдителното решение на съда и относно/ въпрос 12/ възможността без проведено производство по чл. 496 ал.3 ГПК, стабилитета на публичната продан , в рамките на спор за собственост между длъжника и приобретател на купувача от публичната продан, да се отрече с аргумент за недействителност, различен от преценката на предпоставките в закона- че длъжникът не е собственик или че не е внесена цената , предвид значимостта за еднаквото и точно прилагане на закона и по конкретно на последиците при отменено изпълнително основание въз основа на което е било предприето принудително изпълнение , приключило с публична продан по отношение правата на трети лица.
С писмен отговор от ответника по касация Р. Д. Я. чрез адв. П. С. –САК и писмена защита депозирана от последни в открито съдебно заседание ,се оспорват обстоятелствено основанията за отмяна на обжалваното решение.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания за отмяна на обжалваното въззивно решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение на първата инстанция с което са отхвърлени исковете за собственост на Р. Я. от [населено място] да се признае за установено по отношение на ответника- търговско дружество [фирма] , че е ищецът собственик на следните недвижими имоти в [населено място] : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.152.3.2 представляващ АТЕЛИЕ разположен на първия партерен етаж/ по документи ателие с гараж No1 с предназначение за социални и здравни нужди/ с площ от 41.40 кв.м., при посочените граници , ведно с 3.6523 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и съответно 10 кв.м. от мястото , върху което е построена сградата- ПИ с идентификатор 10135.1502.152 по КК на ГР.В. , целият с площ от 192 кв.м. по акт за собственост, 200 кв.м. по карта, с трайно предназначение урбанизирана територия, придобит на основание договор за покупко-продажба по НА 109/2007 год. и ПИ с идентификатор 101135.2564.1529, с площ по акт за собственост от 1186 кв.м., а по карта – 1061 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия при посочените граници , както и постройки / по акта за собственост/-стая , навес, клозет и гараж, без посочена площ, отразени по КК като сграда със застроена площ от 49 кв.м. с идентификатор 10135.2564.1529.1 и сграда със застроена площ от 49 кв.м. с идентификатор 10135.2564.1529.2, придобити на основание алеаторен договор по НА 116/1993 год. и ответникът да бъде осъден да предаде владението на същите, като е постановено ново решение , с което обективно съединените искове за собственост на основание чл. 108 ЗС са уважени изцяло.
За да уважи исковете за собственост , решаващият- въззивен съд е приел, че придобитите от на купувача по публична продан право на собственост на процесните недвижими имоти са непротивопоставими на собственика на недвижимия имот- ищеца Р. Я. предвид на отмяна на съдебното решение , въз основа на което е издаден изпълнителния титул и в резултат на успешно проведената материално-правна защита срещу изпълнителното основание е преодоляна и формалната процесуална сила на възлагателното постановление, поради което на собственика на имота са непротивопоставими и правата на третото лице / ответника [фирма]/ , приобретател по сделка с купувача от проданта , като решаващият съд изцяло се позовава на задължителна съдебна практика – Определени No 81 от 20.02.2012 година по ч.гр.д. No 498/2011 год. на ВКС, ГК-I-г.о.
По въпросите ,обусловили допускане на касационното обжалване
С ТР 2/2013 год., прието на 26.06.2015 година на ОСГТК на ВКС по въпроси на индивидуалното принудително изпълнение бе прието , че „ за разлика от публичната продан на движими вещи, която е оригинерно придобивно основание, публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост- чл. 496 ГПК. Купувачът /по публичната продан/ придобива правото на собственост , ако длъжникът е бил собственик на имота , от деня на влизане в сила постановлението за възлагане- чл. 496 ал.2 ГПК , редакция в сила ДВ.бр.49 от 29.06 .2012 година.
Тълкувайки нормата може да бъде направен извод , че в хипотезите когато към момента на проявление на вещно-правния ефект на публичната продан длъжникът е собственик на недвижимия имот , то и купувачът по проданта придобива правото му по силата на частното правоприемство. Отпадането на изпълнителното основанието след този момент не засяга правата на купувача по публичната продан , тъй като законодателят не е предвидил обратна сила на отмяната на изпълнителното основание по отношение вещно-правния ефект на проданта , а още по-малко може да засегне правата , придобити от последващ приобретател по силата на валидна разпоредителна сделка.
Какво придобива последващият приобретател от купувача по публична продан – в нормалната хипотеза, всичко придобито по силата на възлагателното постановление на съдебния изпълнител, доколкото е придобито на основание валидната разпоредителна сделка. Третите лица , визирани в чл. 496 ал.2 изр. последно ГПК са лица, с права по отношение на същия имот , придобити извън проданта . Хипотезата ,изрично уредена от закона в смисъл , че те могат да бъдат запази доколкото са противопоставими на взискателя по изпълнението, е без отношение към настоящия случай.
Отговорът на въпроса за противопоставимостта на правните последици на отпадналото изпълнително основание /отменено осъдително решение / спрямо лицата , приобретатели на купувача по публична продан не може да бъде еднозначен.
С отпадне изпълнителното основание / осъдително съдебно решение за парично вземане/ , въз основа на което е предприето принудителното изпълнение върху недвижим имот, купувачът по публичната продан и неговите частни правоприемници, запазват придобитите вещни права , тъй като тяхното деривативно придобивно основание е противопоставимо на правото на собственост на длъжника по изпълнението , чиито недвижим имот е разпореден с влязло в сила постановление за възлагане от публична продан.
По аргумент на уредената от самия законодател хипотеза на чл. 496 ал.3 изр.последно ГПК , когато постановлението за възлагане на публичната продан е влязло в сила и имотът е закупен в последствие от лице преди отмяна на изпълнителното основание , т.е. преди провеждане успешна защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, респ. преди отмяната на осъдителното решение на съда и без проведено производство по чл. 496 ал.3 ГПК, в рамките на спор за собственост между длъжника- собственик и лицето – приобретател на купувача от публичната продан, следва да бъдат зачетени вещно-правните последици, валидно настъпили в паримониума на последващия приобретател. Този извод произтича от обстоятелството, че доколкото в отношенията кредитор- взискател и длъжника по вземането , чиято ликвидност и изсикуемост не е установена поради отмяната на осъдителното съдебно решение, но без да е разрешен основният спор за дължимостта на самото вземането, е реализирано разместване на имуществени блага между правните сфери на страните по спора, но не и между правните сфери на длъжника и лицето последващ приобретател. Доколкото законодателят предоставя възможността за възстановяване на правното положение само между тях, в техните правоотношения.
Ако имотът , предмет на публичната продан, се намира в патримониума на кредитора-взискател, поради отпадналото изпълнително основание , в рамката на спор за собственост между тях, този имот може се счита собственост на длъжника, защото всяка страна дължи да върне полученото на отпаднало основание. Липсата на ликвидно и изсикуемо вземане в случая е равнозначно на липса на изпълняемо право, т.е. в спора за собственост може да се поддържа на база на нововъзникналите облигационни отношения след отмяната на съдебното решение, с което е било признато вземането на кредитора, че длъжникът е собственик , поради липсата на основание за транслиране на вещните права по реда на чл. 483 и сл. ГПК. Обраното действие на отпадналото основание не може да засегне последиците на стабилизираната публична продан от гл.т. на настъпилия вещно-правен си ефект в патримониума на купувача, който не е взискател, по публична продан в спора за собственост, иницииран от длъжника спрямо купувача по публична продан. Разпоредбата на чл.88 ал.2 ЗЗД визира именно хипотезата на запазване вещните права , придобити от трети лица , когато това придобиване е станало преди основанието , на които са придобити същите права да е отпаднало и то само доколкото може условно да се приеме тезата , че с отпадане на материалното основание / непризнато парично вземане /, се преодолява и стабилитета на процесуалното основание – а именно публичната продан, извън хипотезите на чл. 496 ал.3 ГПК. Ето защо частните правоприемници на купувача от публичната продан имат по-силната защита , защото не са купили чужд имот, след като правата на купувача от публичната продан, праводател на частния правоприемник са противопоставими на собственика – длъжник по изпълнението.
Различно би било само ако частният правоприемник, придобие правата на купувача от публичната продан в хипотезата на отпаднало основание – отменено съдебно осъдително решение ,влязло в сила преди извършване на публичната продан. В този случай към момента на публичната продан кредитора-взискател по изпълнението няма изпълняемо право и в рамките на спора за собственост, по аргумент на чл. 483 ГПК длъжникът собственик може да оспори законосъобразността на проданта , поддържайки , че постановлението за възлагане , макар и необжалвано , няма вещно –правен ефект и купувачът от публичната продан не може да придобие тъй като собственика на имота няма качеството на длъжник по проведеното принудително изпълнение.
По основателността на касационната жалба
Изложените по горе съображения по приложение на закона по основния според въпрос за запазване правата на третите лица – приобретатели на купувача по публична продан налагат извод за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Производството е образувано по иска на Р. Й. Я. по чл. 108 ЗС срещу търговско дружество [фирма] [населено място] , с твърдението на ищеца , че е собственик на собственик на следните недвижими имоти в [населено място] : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.152.3.2 представляващ АТЕЛИЕ разположен на първия партерен етаж/ по документи ателие с гараж No1 с предназначение за социални и здравни нужди/ с площ от 41.40 кв.м., при посочените граници , ведно с 3.6523 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и съответно 10 кв.м. от мястото , върху което е построена сградата- ПИ с идентификатор 10135.1502.152 по КК на [населено място] , целият с площ от 192 кв.м. по акт за собственост, 200 кв.м. по карта, с трайно предназначение урбанизирана територия, придобит на основание договор за покупко-продажба по НА 109/2007 год. и ПИ с идентификатор 101135.2564.1529, с площ по акт за собственост от 1186 кв.м., а по карта – 1061 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия при посочените граници , както и постройки / по акта за собственост/-стая , навес, клозет и гараж, без посочена площ, отразени по КК като сграда със застроена площ от 49 кв.м. с идентификатор 10135.2564.1529.1 и сграда със застроена площ от 49 кв.м. с идентификатор 10135.2564.1529.2, придобити на основание алеаторен договор по НА 116/1993 год.
Няма спор , че с неприсъствено решение от 10.04.2013 година по гр.д. No 12015/2012 год. на Софийския градски съд е осъден да заплати на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД на В. Б. Н. сумата 131 800 евро,ведно с дължимата законна лихва на основание чл. 86 ЗЗД и сумата 15 000 лв. , разноски по делото.
Въз основа на съдебното решение и изпълнителен лист от 07.05.2013 година по цитираното дело, ЧСИ Я. [населено място] е образувала изпълнително дело No 20137190400154, за което предприето спрямо него принудителни изпълнение е разбрал с получаване на съобщението за доброволно изпълнение. По делото няма данни Р. Я. да е обжалвал обжалваемите действия на ЧСИ или да е правил други искания.
С Протокол от 21.06.2013 година на ЧСИ С. Я. е насочена публичната продан на посочените по-горе имоти/ без 3-тия имот- апартамент/, собственост на Р. Я. –длъжник по изпълнението. С Протокол от 25.07.2013 година същите са възложени на кредитора- взискател В. Б. Н. , а по силата на Постановление от 01.08.2013 година за възлагане , влязло в сила на 13.12.2013 година са станали собственост на купувача по публичната продан.
С НА 178/2014 година от дата 16.05.2014 година и НА 8/2014 година от дата 13.01.2014 година В. Н. е прехвърлила собствеността на процесните два имота , получени от публичната продан , на ответника по делото –търговско дружество „Р. Ф.“
С молба по реда на чл. 240 ал.1 ГПК Р. Я. е поискал отмяна на неприсъственото съдебно решение, отменено изцяло с Решение на АС-София от 26.06.2014 година по гр.д.No 4066/2013 година .
Тезата на въззивния съд , изразена като основен мотив за уважаване на иска за собственост на ищеца / ответник по касация / Р. Я. , че „ с отпадане на основанието за провеждане на принудително изпълнение с обратна сила, извършените изпълнителни действия са нищожни, включително и по отношение на ответника- приобретател от купувача по проданта, който не може да придобие права , които праводателя му/ купувача по публичната продан/ не е имал , е неправилна по вече изложените по-горе съображения, както и в пълно несъответствие на доказателствата по делото.
Ако възлагането на публичната продан не бъде обжалвано, действителността на проданта може да се оспори по исков ред само при допуснати нарушения по чл. 496 ал.3 ГПК. Недопустимо е обявяване недействителността на друго основание , тъй като влязлото в сила постановление за възлагане се ползва със стабилитет. В спор за собственост правните последици на възлагателното постановление могат да бъдат преодолени само ако лицето –ищец установи , че към момента на проданта имотът не е принадлежал на длъжника, а е бил и остава негов собствен имот т.е. че е извършена публична продан на чужд имот.
В практиката на ВКС са разгледани отчасти аналогични хипотези, при които в рамките на заявен ревандикационен иск от длъжник, чиито имот е продаден на публична продан, е поддържано възражение за недействителност на публичната продан поради несъществуващо в полза на кредитора-взискател вземане. Така с Решение No 92 от 8.08.2010 год. по т.д.No 645/2009 год. на ВКС, ТК- II отд. е разгледана хипотезата, когато с влязло в сила решение е прието, че вземането, признато на основание несъдебно изпълнително основание / аналогично на основанията в заповедното производство / , не съществува , което обстоятелство не препятства предявяване на иск за собственост срещу лицето-владелец на имота , т.е. срещу лице спрямо което нямаме валидно транслиране на вещни права. С Решение No 129 от 22.10.2015 година по гр.д.No 2091/2015 година на ВКС, ГК -II г.о. е прието , че когато публичната продан е недействителна / хипотезите на чл. 496 ал.3 ГПК /, постановлението за възлагане не е годно придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС, като изрично се приема , че публичната продан може да бъде прогласена за недействителна само в хипотезите на нарушен чл. 496 ал.3 ГПК.
В настоящото производство , от страна на ищецът Р. Я. няма твърдение за недействителност на публичната продан, поради което и посочените хипотези са неотносими .По делото няма данни , че ищецът Р. Я. е обжалвал действията на съдебния изпълнител или е поискал спиране на изпълнението, въпреки знанието за предприетото принудително изпълнение .
Решаващите мотиви на въззивното решение почиват на съдебната практика , обективирана с Определение No 81 от 20.02.2012 година по ч.гр.д. No 498/2011 година на ВКС, ГК-I г.о. , без да отчитат спецификата на развилите се между страните по делото правоотношения. За да се поддържа довод , насочен към материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение , с цитираното решение съставът на ВКС е приел, че това са хипотезите касаещи оспорване съществуването на изпълняемо право и/или принадлежността на имуществото върху което е насочено изпълнението към патримониума на длъжника , като би могло да се добави и хипотезата при насочено изпълнение по отношение на несеквестируемо имущество на длъжника, а относно процесуалната незаконосъобразност доводите по принцип касае неспазване процесуалните изисквания за законност на изпълнението – наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист и точно и законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния изпълнител.
Частичното препращане в мотивите на съдебното решение на въззивния съд към непълно и фрагментарно цитиране на посоченото определение на ВКС , извадено от контекста на даденото цялостно разрешение като отговор по въпросите , обусловили допускане на касационното обжалване по чл. 291 ГПК, не може да „санира“ незаконосъобразността на крайните правните изводи в насока , че тази практика се касае до разглежданата по делото именно хипотеза на отменено изпълнително основание, при висящ спор относно съществуването на изпълняемото право.
С обжалваното въззивно решение неправилно решаващият съд е приел, че е налице оспорена материална незаконосъобразност на изпълнението на ЧСИ Я. [населено място] по изп.дело No 20137190400154, когато няма твърдения , че към момента на насочване на изпълнението, провеждане на публичната продан и/или при постановяване на постановлението за възлагане липсва признато с влязлото в сила /неприсъственото/ решение изпълняемо право , респ. няма изпълнително основание или надлежно издаден изпълнителен лист , въз основа на който е предприето принудителното изпълнение спрямо Р. Я. като длъжник на В. Н., тъй като видно от доказателствата по делото всички законови предпоставки за надлежно принудително изпълнение са били налице и последващата отмяна на изпълнителното основание /отмяна на неприсъственото съдебно решение /, не може да се приравни на материална незаконосъобразност на изпълнението с обратна сила , доколкото са настъпили вещно-равните последици на публичната продан като деривативен придобивен способ на правото на собственост и доколкото няма основания, касаещи евентуална процесуална незаконосъобразност на изпълнението.
След като по делото няма спор , че към момента на публичната продан 25.07.2013 год. – 01.08.2013 година ищецът Р. Я. е бил собственик на процесните недвижими имоти, а изпълняемото право/ вземането на кретитора В. Б./ е било признато с влязло в сила решение за ликвидно и изискуемо, и към момента на разпоредителните сделки в полза на ответника [фирма] – 13.01.2014 година и 16.05.2014 година , съдебното решение все още не е било отменено , то не може да се заличи настъпилия вещно правен ефект в полза на третото лице, съгласно правилата на чл. 88 ал.2 ЗЗД дори и да би могло да се приеме , че с отмяната на съдебното решение като изпълнително основание/ което настоящият състав не споделя по изложените съображения/ с обратна сила , имотът не би могъл да се върне в патримониума на длъжника- собственик.
По делото следва да бъде отчетен факта , че съдебното исково производството относно дължимостта на вземането от 131 800 евро , лихви и разноски на неучастващата по настоящото делото „кредитор на Р. Я.“ В. Б. Н., праводател на ответното търговско дружество , не е приключило и макар и правилно да се приема , че е с отмяната по реда на чл. 240 ал.1 ГПК на неприсъственото съдебно решение е отпаднало изпълнително основание на проведеното принудително изпълнение, приключило с публичната продан , то не може да се направи безусловен извод за несъществуването на дълга на Р. Я. спрямо В. Н. т.е. на самото изпълняемо право. Изходът на този спор ще предопредели пътя на защита и правата на Р. Я. , възникнали по повод продажбата на негов недвижим имот на изпълнително основание, което е отпаднало.
С оглед на изложеното , настоящият състав на ВКС намира , че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено , като се постанови ново с което исковете за собственост по чл. 108 ЗС на Р. Д. Я. , като неоснователни следва да се отхвърлят съображения , изложени от настоящия състав , свързани с точното приложение на закон- чл. 108 ЗС ,чл. 496 ал.3 ГПК във вр. с чл.88 ал.2 ЗЗД.
Със защитата по същество, в хода на устните прения , от защитата на търговското дружество [фирма] е направено искане за присъждане на разноски за всички инстанции. Настоящият състав на ВКС намира искането за основателно при постановения правен резултат – отхвърляне на исковете предявени срещу дружеството и доказано за сумата 17 655 лв./ включваща съгласно представените договори за правна защита и съдействие сумите от по 5 620 лв. за процесуално представителство и защита пред всяка една от инстанциите и сумите , платени за ДТ пред ВКС от 765 лв. и 30 лв. /.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА отменено въззивно Решение Nо 199 от 01. 12.2015 година по В.гр. д. Nо 450/ 2015 год. на АС-Варна и вместо него п о с т а н о н в я в а:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 108 ЗС искове на Р. Д. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] срещу търговско дружество [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.5 представлявано от Управителя Д. И. З. , да се приеме за установено , че е собственик на следните недвижими имота : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.152.3.2 представляващ АТЕЛИЕ разположен на първия партерен етаж/ по документи ателие с гараж No1 с предназначение за социални и здравни нужди/ с площ от 41.40 кв.м., при посочените граници , ведно с 3.6523 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и съответно 10 кв.м. от мястото , върху което е построена сградата- ПИ с идентификатор 10135.1502.152 по КК на [населено място] , целият с площ от 192 кв.м. по акт за собственост, 200 кв.м. по карта, с трайно предназначение урбанизирана територия, придобит на основание договор за покупко-продажба по НА 109/2007 год. и ПИ с идентификатор 101135.2564.1529, с площ по акт за собственост от 1186 кв.м., а по карта – 1061 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия при посочените граници , както и постройки / по акта за собственост/-стая , навес, клозет и гараж, без посочена площ, отразени по КК като сграда със застроена площ от 49 кв.м. с идентификатор 10135.2564.1529.1 и сграда със застроена площ от 49 кв.м. с идентификатор 10135.2564.1529.2, придобити на основание алеаторен договор по НА 116/1993 год.
ОСЪЖДА Р. Д. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] да заплати на търговско дружество [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] ет.5 представлявано от Управителя Д. И. З. , на основание чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК сумата 17 655 лв. / седемнадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лв. / разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: