О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
София, 24.11.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3815 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 13.03.2015 год. по гр. д. № 3477/2013 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 28.06.2013 год. по гр. д. № 4663/2009 год. на Пловдивския районен съд в частта му, с която са разпределени делбените имоти УПИ VІІІ-966 и ІХ-966 в кв. 107 по плана на [населено място], с площи съответно 690 кв. м. и 400 кв. м., в самостоятелни дялове на двамата съделители, в частта, с която е отхвърлен иска на З. В. Б. срещу Г. В. П. за присъждане на сума над 4 248.08 лв. до 39 500 лв., представляваща обезщетение за ползването на ? ид. ч. от УПИ VІІІ-966 в кв. 107 за периода от 25.03.2004 год. до 19.03.2008 год., ведно със законната лихва от 18.11.2010 год. до окончателното плащане, както и в частта, с която е отхвърлен иска на Г. В. П. срещу З. В. Б. за заплащане на сумата 4 500 лв., представляваща стойността на извършени от него подобрения в същия УПИ, ведно със законната лихва.
Въззивното решение е обжалвано частично с касационна жалба в срок от З. В. Б., чрез адв. Р. И., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон относно разпределението на двата процесни имота при площи съответно 690 кв. м. и 400 кв. м., като съдът не е отчел равните права на двамата съделители при допускане на делбата им, както и започналата административна процедура по частично изменение на ПУП относно тези имоти. Според касаторката е съществувал спор относно еднородността на дяловете досежно тези два имота, при което положение е бил недопустим способа за извършване на делбата чрез разпределение по чл. 353 ГПК. Касаторката обжалва въззивното решение и в потвърдителната му част относно отхвърления иск за заплащане на обезщетение за ползването на единия парцел от ответника за сумата над присъдената такава от 4 248.08 лв. до пълния претендиран размер от 39 500 лв. с доводи за неправилност и необоснованост на извода за неоснователност на претенцията й в тази част. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваните му части и вместо това се постанови друго, с което процесните два имота се възложат в самостоятелни дялове на двамата съделители при еднакви площи – по 545 кв. м. всеки от тях, да бъде уважен изцяло предявения от нея иск по чл. 31, ал. 2 ЗС и бъдат намалени присъдените в нейна тежест разноски по делото. Претендира такива и за настоящето производство. Евентуално, при допуснати процесуални нарушения след отмяна на въззивното решение делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката формулира следните въпроси: 1. Допустимо ли е разпределяне на различни по вид и стойност самостоятелни имоти, ако между страните съществува спор относно обособяването им в реални дялове и дали при наличието на такъв спор, за да е приложим способа на чл. 353 ГПК следва да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. 2. Преценката за начина, по който следва да се извърши разпределението на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 ГПК следва ли да бъде извършена с оглед на обстоятелството какви са делбените права на страните от всеки един от имотите, налице ли е трайно установен по волята на страните начин за подялба и ползване, както и съществува ли възможност за такова разпределение, при което стойността на поставените в дял имоти да съответства в най-голяма степен на стойностното изражение на квотата на всеки съделител в съсобствеността в съответствие с установения в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип и какви следва да са критериите на делбения съд, за да прецени кой от способите за ликвидиране на съсобствеността може да се приложи-чрез теглене на жребий, чрез изнасяне на публична продан или друг способ?
Касаторката счита, че по тези въпроси произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика, приемаща, че способът по чл. 292 ГПК/отм./, респ. чл. 353 ГПК, е приложим при наличието на еднородни реални дялове за всеки съделител, с оглед спазване принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН, като възможността за поделяемост на неравностойни и нееднородни имоти е ирелевантен факт за избора на законосъобразен способ за извършване на делбата. Представени са: решение № 406 от 10.01.2012 год. по гр. д. № 729/10 год. на І г. о., решение № 165 от 31.05.12 год. по гр. д. № 900/11 год. ІІ г. о., решение № 258 от 25.10.11 год. по гр. д. № 144/11 год. ІІ г. о. на ВКС, като касаторката се позовава на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да излага съображения относно значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Г. В. П. не е взел становище.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав прие следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частите му, обжалвани от З. Б., е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК относно приложения способ за извършване на делбата на двата процесни УПИ с площи съответно 690 кв. м. и 400 м., съгласно чл. 353 ГПК. Приел, че изменението на ПУП за същите не е влязло в сила, поради което не може да бъде зачетено при възлагането на имотите в дяловете на двамата съделители, а относно иска по чл. 31, ал. 2 ЗС приел, че обезщетението е определено на база месечния наем при отдаването на отделните стаи в сградите на туристи, въз основа на приетото заключение по делото.
Следователно, релевантен за извода е въпросът за приложението на чл. 353 ГПК при наличието на допуснатите до делба шест имота при двама съделители, като недоволството на касаторката е относно площите на два от тях УПИ VІІІ-966 и ІХ-966 в кв. 107, за които претендира извършване на делбата им при равни площи съгласно предприетото изменение на плана. Д. в тази насока не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като данните по делото не сочат да е налице изменение на плана относно тези УПИ по начин площите им да са равни, а равните права на съделителите по отношение на тези два имота са съобразени при извършването на делбата им съобразно регулационния им статут към този момент. Формулираните в изложението въпроси относно обособяването на еднородни дялове за двамата съделители не са обусловили извода на въззивния съд, тъй като такъв въпрос не е стоял на обсъждане с оглед броя на допуснатите до делба недвижими имоти, надхвърлящ броя на съделителите. Спорен е бил въпросът за възлагане на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на единият от имотите – УПИ VІІІ-966 с построените в него сгради, като съдът е счел, че предпоставките за възлагането му в дял са налице по отношение на съделителя Г. П., като с оглед обстоятелството, че са допуснати до делба достатъчно имоти, уравнението на дела на другата съделителка следва да стане с тях. Така е и процедирано – делът на З. Б. е уравнен с останалите пет имота, три от които са УПИ, т. е. въпросът за еднородността на дяловете не е обуславящ за извършването на делбата чрез разпределение на имотите, нито е бил налице спор между съделителите относно обособяването на дяловете от допуснатите до делба имоти със сходно предназначение. Формулираните в изложението въпроси относно извършване на делбата са неотносими в контекста на доводите на касаторката за възлагането на двата имота при еднаква площ съобразно предприетото изменение на плана. Такова не е налице, поради което и възлагането на имотите съобразно актуалния им регулационен статут към момента на допускане на делбата с влязло в сила решение не е в противоречие с представената съдебна практика, в която такъв въпрос не е и обсъждан.
По иска по чл. 31, ал. 2 ЗС липсват изложени съображения за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а поставените в изложението въпроси относно способа за извършване на делбата не са обусловили извода в решението. За да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване е необходимо съдът да се е произнесъл по правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Поради това и настоящият състав счита, че поставените въпроси не представляват такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а доводи за неправилност на решението, с което съдът е разпределил два от имотите съобразно актуалния им регулационен статут относно площите им.
Поради горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, водим от което настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 462 от 13.03.2015 год. по гр. д. № 3477/2013 год. по описа на Пловдивския окръжен съд в обжалваните от З. В. Б. от [населено място], чрез адв. Р. И., части с подадената от нея касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: