O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 04.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 7160 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 1821/27.08.2014 год. на Б. Б. Г. и Е. К. Г. заявена чрез процесуалния им представител адв. М. Ц. – САК срещу въззивно Решение от 02.07.2014 година постановено по В.гр.д Nо 538/2013 година на Софийския окръжен съд по допускане на делбата.
С посоченото решение , Софийският окръжен съд, в правомощията по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение от 25.05.2006 год. по гр.д. 306/2004 год. на РС- Костинброд , с което е отхвърлен иска за съдебна делба на основание чл. 69 ал.1 ЗН във вр. с чл. 34 ЗС на недвижим имот- дворно място в [населено място], парцел УПИ- V-1424 в кв. 126 по плана на града , с площ от 1047 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ от 60 кв.м., заявен от В. К. Д., починала в хода на производството и заместена от наследниците по закон- син Б. Б. Г. и внук Е. К. Г., срещу К. С. Т. и М. С. Т., заместили починалата в хода на делото майка Б. К. Г., и М. К. Т. , частен приобретател на разпоредени лични права от Б. Г..
За да постанови решението си , втората инстанция в правомощията си на пълен въззив по реда на отменения ГПК е приел, че не е налице съсобственост , подлежаща на съдебна делба по съображения , че след смъртта на майката останалата в наследство на В. ? идеална част е придобита от сестра и Б. и съпругът и , на основание придобивна давност за времето от предаване на владението на имота по силата на Договора за прехвърляне на вещни права срещу задължение за издръжка и гледане с НА 108/82 год. , което станало след като другата част от имота е получила В. по делба с баща и от 1977 година.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното неправилността на обжалваното решение е поради нарушение на процесуалните правила при обсъждане доказателствата по делото за осъществената фактическа власт на имота само от Б. Г. и съпруга и С. Г. и нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2/1/ ГПК по въпроса за приложението на чл. 188 ГПК / отм./ , като са посочени множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване е и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за приложение на чл. 79 ал.1 ЗС в хипотезата на сънаследствен имот и обикновена съсобственост, тъй като произнасянето на ВКС по обжалваното решение представлява интерес за развитие на правото .
В срока по чл. 287 ГПК е постъпили съответно писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Е. М.- САК и адв.Т. – САК , като процесуален представител на М. Т. с които се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване – липсата на конкретно изведен правен въпрос, обусловил изхода на правния спор , обосновка на законовите предпоставки за допускане и др. , както и основания за отмяна на въззивното решение по същество на доводите по касационната жалба. С отговора на адв.Т. се претендират разноски в размер на 500 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и касае обжалване на въззивно решение по конститутивния иск за съдебна делба , поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи на страните , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.
Изведеният правен въпрос за приложението на чл. 188 ГПК / отм./ , не може да бъде квалифициран като обуславящ изхода на правения спор по см. на дадените разяснения с т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС . Посочената правна разпоредба не се нуждае от тълкуване , различно от това дадено с ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС , тази разпоредба визира основно процесуално задължения за решаващия съд по всяко гражданско дело, действал в правомощията на въззивната инстанция организирана като пълен въззив с отменение ГПК. Несъблюдаването на тази норма съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде и основание за селекция. Настоящият състав на ВКС намира , че няма основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие по тълкуването на чл. 188 ГПК / отм./с посочените съдебни решения по чл. 290 ГПК, тъй като самите касатори излагат виждането си в смисъл не че липсва анализ на доказателствата по обжалваното решение , а само , че този анализ не е задълбочен ,едностранно са ценени доказателствата по делото т.е. релевира се самото нарушение на процесуалната норма според обжалващата страна.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по приложение на чл. 79 ал.1 ЗС също не може да бъде уважено, след като е налице задължителна съдебна практика приложима за аналогични хипотези, обективирана с ТР 1/2012 год. на ОСГК на ВКС.
По искането на ответника по касация за разноски: Искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба от адв. Л.Т. – САК , като процесуален представител на М. Т. с които се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване – липсата на конкретно изведен правен въпрос, обусловил изхода на правния спор , обосновка на законовите предпоставки за допускане и др. , както и основания за отмяна на въззивното решение по същество на доводите по касационната жалба. С отговора на адв.Т. претендира разноски в размер на 500 лв. , които разноски с изхода на касационното производство – недопускане на касационното обжалване , е основателно- чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. С оглед на представените писмени доказателства с представения списък – Договор за правна защита и съдействие А 399286 / 14.10.2014 год. разноските за касационното производство са доказани в размер на претендираната сума 500 лв. / петстотин лева/ и следва да бъдат присъдени .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1821/27.08.2014 год. на Б. Б. Г. и Е. К. Г. , заявена чрез процесуалния им представител адв. М. Ц. – САК срещу въззивно Решение от 02.07.2014 година постановено по В.гр.д Nо 538/2013 година на Софийския окръжен съд по допускане на делбата.
ОСЪЖДА Б. Б. Г. и Е. К. Г. да заплатят на ответника по касация М. К. Т. сумата 500 лв. / петстотин лева/ , разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :