О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 28.03.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 982/ 2016 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК във вр. с 248 ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба вх.Nо 446/14.01.2016 година на дружество [фирма] [населено място] представлявано от Управителя И. К. чрез процесуалния представител адв. Г. П. АК П. срещу Определение Nо 270 от 22.12.2015 година по в.гр. д. Nо 576/ 2015 год. на ОС-Пазарджик.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е процесуално недопустимо, тъй като съдът не е бил надлежно сезиран, респ. неоснователно.
С писмен отговор, процесуалният представител на ответната страна оспорва релевираните основания за незаконосъобразност на обжалваното решение , поддържа довод, че искането за всички направени пред първата и втора инстанция разноски е своевременно и правилно е уважено с постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на съда.
Като прецени наведените доводи , настоящият състав на ВКС , намира :
Частната жалба е подадена в срок, срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима.
С решение на окръжния съд, постановено в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменено решение на първата инстанция по уважен иск на търговско дружество [фирма] , с който е прието за установено по отношение на ответниците Н. Н. Ц., лично за себе си и като законен представител на В. Й. Ц., М. Й. Ц. , В. А. Н. и П. Н. Н.,, че дружеството е собственик на таванско помещение No 3, принадлежност към апартамент No 3 , закупен с договор по НА No 89/ 2009 година и посочените физически лица са осъдени предаде владението му, като е постановено ново решение , с което исковете са отхвърлени.
Със същото решение в полза на въззивниците- ответници по иска по чл. 108 ЗС , са присъдени разноски като [фирма] е осъдено да заплати сумата 275 лв., разноски , направени пред въззивния съд.
С обжалваното определение , по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, въззивният съд е уважил молбата на Н. Н. Ц., лично за себе си и като законен представител на В. Й. Ц., М. Й. Ц. , В. А. Н. и П. Н. Н., вх. No 9905/ 30.11.2015 година , като е допълнил въззивното решение и е осъдил търговското дружество да заплати и сумата от 1400 лв., разноски направени за защита пред първата инстанция.
Спорният въпрос в настоящото производство касае допустимостта , при промяна на крайния резултат по същество от въззивната инстанция в полза на страната , загубила делото в първата инстанция , да и бъдат присъдени допълнително всички направени по делото до този етап разноски – деловодни и за процесуална защита/ т.е. пред първата и въззивна инстанции/ , доколкото делото е решено в полза на молителя едва във втората инстанция.
Чл. 78 ал.3 ГПК установява правилото , че „ ответникът има право на разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска“. Макар и да не е упоменато изрично , тълкувайки нормата следва контекста на алинея първа на чл.78 ГПК и налага извод , че се касае до направените от ответника разноски „по производството“ . Разноските по делото се дължат отчасти или изцяло при позитивен резултат в полза на страната – молител в производството по чл. 248 ал.1 ГПК. В хипотезите , когато се касае до искане за допълване на решението , в частта за разноските , същото може да бъде уважено при условие , че същото е направено своевременно и разноските са поискани в размер , в който съдът не е уважил изцяло.
При данните по делото и с оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна.
Искането за присъждане на разноски от страна на Н. Н. Ц., лично за себе си и като законен представител на В. Й. Ц., М. Й. Ц. , В. А. Н. и П. Н. Н., с направено в писмен вид с въззивната жалба / първи абзац/ наред с искането да бъде отменено обжалваното решение и се постанови ново решение , с която да се отхвърлят изцяло предявените искове и се присъдят направените „до сега“ съдебни и деловодни разноски. В съдебното заседание , в хода на пренията искането за разноски е заявено отново, като такова за „ присъждане на разноски по представения списък“ и документи.
Не може да се приеме , че има разминаване на обема на искането за присъждане на разноски по въззивната жалба / формулирано „направените до сега“ разноски т.е. всички разноски по делото, касещи предприетата процесуална защита на представляваните лица , като ответниците по делото/ и поисканите в хода на пренията разноските по списък за защита пред въззивния съд , тъй като се касае до единен процес пред първата и втора инстанции. Разноските са поискани своевременно в пълен обем , касае се до искане за допълване на решението на въззивния съд в частта за разноските , което правилно е уважено с оглед частично присъдените разноски с измененото решение , имащо характер на определение.
По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.Nо 446/14.01.2016 година на дружество [фирма] [населено място] представлявано от Управителя И. К. чрез процесуалния представител адв. Г. П. АК П. срещу Определение Nо 270 от 22.12.2015 година по в.гр. д. Nо 576/ 2015 год. на ОС-Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: