О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
гр. София, 04.07.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 2001 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 3581 от 26.10.2015 г., подадена от К. И. С. чрез адвокат Г. Ю. от АК – [населено място] против въззивно решение № 3314 от 23.07.2015 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, постановено по в.гр.д. № 1110/2014 г.
Ответниците по касация К. В. Д., А. В. И. и Л. Д. И. чрез адвокат П. С. от АК – [населено място] са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразяват, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и оспорват основателността на касационната жалба. Претендират разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК при условията на чл. 60, ал. 6 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването по чл. 284, ал. 3 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 6157 от 12.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 1278/2008 г. на РС – Благоевград, с което е прогласено за настъпило по право обезсилване на решение № 6149 от 29.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 1278/2008г. по описа на РС – Благоевград, влязло в сила на 17.09.2013 г., в частта, с която е поставен в дял на К. И. С. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.628.208.1.1, който попада в сграда с идентификатор 04279.628.208.1 в поземлен имот с идентификатор 04279.628.208, по плана на [населено място], с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документ 61 кв.м, при съседи: над обекта – имот с идентификатор 04279.628.208.1.2 и на основание чл. 349, ал. 6 ГПК – за уравнение на дяловете на останалите съделители по отношение на тази вещ К. И. С. е осъдена да заплати на К. В. Д., А. В. И. и Л. Д. И. парични суми в цитирани в решението размери, както и е постановил извършване на съдебната делба по отношение на посочения недвижим имот чрез способа изнасяне на публична продан.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по поставени въпроси „Отговаря ли длъжника – К. С., на която е възложен делбения имот, ако невъзможността да изплати уравненията на дяловете се дължи на причини, които не могат да й се вменят във вина, а именно липса на съдействие от страна на кредиторите й в делбеното производство да й предоставят банкови сметки, по които следва да бъде заплатено дължимото им се обезщетение ?” , „В производството по отмяна на възлагателното решение допустими ли са доказателства, чрез които длъжника да установи и доказва, че причините, поради които не е изпълнил в срок задължението си се дължи на причини, които не могат да й бъдат вменени във вина ?” и „Следва ли всички съделители / кредитори да поискат отмяна на възлагателното решение, за да бъде същото отменено в цялост ?”.
Поддържа, че е налице противоречие с т. 10, 11, 12 и 13 от ТР № 1 от 19.05.2014 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК , както и с Р № 40 от 29.01.1999 г. на ВКС по гр.д.№ 672/1998 г. на І г.о. (непредставено), Р № 196 от 29.11.1990 г. по гр.д.№ 205/1990 г. на 5 членен състав и Р № 358 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 1183/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси.
По отношение на първите два въпроса на първо място се установява, че не е налице противоречие с посочената от касаторката задължителна съдебна практика. Напротив, въззивното решение е постановено при стриктно съобразяване с ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. С него са дадени разяснения по приложението на чл. 288 ГПК (отм.) в редакцията на разпоредбите, действаща след 20.07.1999 г. с оглед изменението, обнародвано в ДВ, бр. 64/1999 г. Действащият понастоящем чл. 349, ал. 6 ГПК е с регламентация, идентична с тази по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) след 20.07.1999 г., поради което и постановките на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК запазват своята актуалност. Съгласно т. 10 основанието за обезсилване на възлагателното решение по право (а не за неговото отменяване, каквото е разбирането на касаторката) и за възстановяване висящността на делбения процес е неплащането в законовия срок на определеното с това решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите, като приемането на извинителни причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД за неспазване изискванията на закона е недопустимо. Последното прави неотносими към предмета на производството по чл. 349, ал. 6 ГПК всякакви доводи на получилия възлагане съделител-длъжник за наличието на извинителни причини, включително поради неоказано съдействие от страна на съделителя-кредитор. Съответно – за съда не съществува задължение да събира доказателства за установяването на подобни обстоятелства, което от своя страна означава, че не е налице противоречие и с Р № 358 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 1183/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Обезсилването по право по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) и чл. 349, ал. 6 ГПК съставлява нов фактически състав, принципно различен по своята правна характеристика и последици от този, регламентиран с предходните редакции на разпоредбата на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.). По тази причина съдебната практика, формирана по приложението на чл. 288, ал. 7 ГПК в редакциите преди 20.07.1999 г., е неотносима при преценката дали е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо не може да се приеме, че е налице противоречие между обжалваното решение и представеното от касаторката Р № 196 от 29.11.1990 г. по гр.д.№ 205/1990 г. на 5 членен състав, както и се налага извода, че не би могло да съществува противоречие с непредставеното Р № 40 от 29.01.1999 г. на ВКС по гр.д.№ 672/1998 г. на І г.о., тъй като тези актове са несъпоставими помежду си поради различните фактически състави, по приложението на които са постановени.
По отношение на третия въпрос липсват обосновка и доказателства за наличието на което и да е от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради което касационното обжалване не може да се допусне и въз основа на него. Отделно от това, както е разяснено в т. 10 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, ако паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл. 349, ал. 5 ГПК не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в 6-месечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила, като на това ново правно положение може да се позове всеки от съделителите посредством молбата по чл. 349, ал. 6 ГПК. С депозирането й съдът е сезиран с искането да провери дали са налице предпоставките за възстановяване висящността на делбения процес. Доколкото касаторката нито е твърдяла, нито е установила да е заплатила в срока по чл. 349, ал. 5 ГПК сумите за уравнение на дяловете в полза на който и да е от останалите съделители, съдът е бил длъжен да процедира съобразно чл. 349, ал. 6 ГПК и т. 11 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, като постанови изнасяне на публична продан на имота, предмет на обезсиленото по право възлагане.
Предвид настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторката следва да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за защита пред ВКС, а именно : сумата 600 лева на К. В. Д., и сумата 600 лева общо на А. В. И. и Л. Д. И..
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3314 от 23.07.2015 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, постановено по в.гр.д. № 1110/2014 г.
ОСЪЖДА К. И. С. ДА ЗАПЛАТИ на К. В. Д. сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за защита пред ВКС съгласно ДПЗС от 15.02.2016 г.
ОСЪЖДА К. И. С. ДА ЗАПЛАТИ на А. В. И. и Л. Д. И. сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за защита пред ВКС съгласно ДПЗС № 0000143164 от 23.02.2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: