O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 09.05.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4360/23.11.2016 год. на С. Б. 64 Е. , заявена чрез процесулните представители адв. Д. М. и адв.В. М.- САК срещу въззивно Решение Nо 123 от 19.10.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 124/2016 година на ОС -Търговище.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с което са отхвърлен иска на С. б. 64 Е. срещу [община] по чл. 109 ЗС за предоставяне ключ или дистанционно устройство за монтирани антипаркингови устройства и премахване на колчета по [улица]и бившата [улица][населено място]. Прието е, че предприетите от Община мерки за ограничаване движението на МПС в рамките на определената пешеходна зона , не препятстват ищеца да упражнява правото си на собственост на обектите- два приземни гаража две паркоместа.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод , че по въпроса : длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните , имащи значение за решението по делото, произнесен в противоречие с Решение No 77 от 17. 03. 2015 год. по гр.д.No 2040/2014 год. на ВКС, ГК- IV отд., Решение No 403 от 23.01.2015 год. по гр.д. No 3902/2014 год. на ВКС , ГК IV отд. Решение Nо 229 от 18.10.2013 год. по гр.д. Nо 3099/2013 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 212 от 01.02.2012 год. по т.д. Nо 1106/2010 год. на ВКС, ТК-II отд.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса: процесуално нарушение на чл. 266 ал.3 ГПК във вр. с чл. 10 ГПК ли е неопускането на доказателство, поискано своевременно пред първата инстанция и недопуснато от нея за факт, който съдът приема за решаващ относно изхода на делото ? произнесен в противоречие с Решение Nо 155 от 08.05.2013 год. по гр.д. Nо 1152/ 2012 год. на ВКС-IV г.о. , Решение Nо 16 от 07.02.2014 год. по т.д.Nо 1187/2013 год. на ВКС, ТК- II о. , Решение Nо 314 от 22.11.2011 год. по гр.д. Nо 392/2011 год. на ВКС- II г.о. Решение Nо 72 от 09.07.2012 год. по т.д. Nо 398/2011 год. на ВКС, ТК- II о.
Искането за допускане на касационното обжалван се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за допустимостта на техническа криминалистична експертиза на графичната част на устройствения план на населеното място , с довод , че отговорът на поставения въпрос би бил от значение за правото и би допринесъл до изясняване на спора от фактическа страна относно предвиждането по ОУП и недостатъчната съдебна практика.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация [община], чрез процесуален представител – гл.юрисконсулт на общината с който се оспорва искането да се допусне касационното обжалване по причина на липса на поставен относим правен въпрос, респ. на основания за касационно обжалване. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, касае заявен вещен / негаторен / иск за защита правото на собственост ,поради което и на основание чл. 280 ал.2 т.2 ГПК същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за успешното преминаване етапа на допускане на касационното обжалване на първо място е необходимо касаторът да е формулирал правните въпроси в рамките на предмет на спора , чието разрешение е обусловило пряко изхода на делото. Изведените в случая въпроси не могат да се квалифицират като такива по чл. 280 ал.1 ГПК. Задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства с оглед фактическите и правни доводите на страните в контекста на защитната позиция на всяка една от страните е формулирано в разпоредбите на чл. 235 ал.2 ГПК във вр. с чл.236 ал.2 ГПК.С дадените задължителни разяснения по ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване изрично се прие, че уреденото като ограничен въззив второинстанционно производство не изключва стриктното приложение на цитираните разпоредби , свързани с изготвяне на законосъобразен съдебен акт от въззивния съд. Макар и зададен като въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните , имащи значение за решението по делото, в подкрепа на доводи в касационната жалба за липса на произнасяне по някои конкретни възражения на защитата, възпроизведеният текст на закона не може да бъде възприет като неспазена принципна постановка по приложението на закона, а само като релевиран общ довод за допуснато нарушение на процесуалните правила, имащи конкретни проявления , по конкретното дело. Цитираната съдебна практика по дела, по които отделни състави на касационният съд не разграничават доводите за допуснати процесуални нарушения от изискването за принципно извеждане на правен въпрос по приложение на процесуалния закон , не може да обуслови извод за наличие на противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС.
Поставеният втори въпрос в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК относно допустимостта на техническа криминалистична експертиза на графичната част на устройствения план на населеното място , също не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване .Доколко с чл. 195 ГПК експертизата като надлежно доказателствено средство е допустима в посочените хипотези, то въпросът за допустимостта и по делото е неотносим. В случая съдът е отказал да допусне изслушване на експертно становище не поради недопустимост, а поради неотносимостта на въпросите за начина на промяна на ОУП на населеното място , които не касае правния спор за препятстване упражняване правото на собственост при налаганите от ОУП ограничения за свободното ползване на пешеходната зона като транспортна артерия , и е извън предметния обхват, тъй като по принцип криминалистичната експертиза предполага установяване на престъпно посегателство над обекта на криминалистично изследване .
По искането за разноски от страна на ответника, настоящият състав на ВКС намира: искането да се репарират направените разноски по делото, съставлява имуществено право което може да бъде уважено при наличие на правен спор, приключил с благоприятен резултат за страната , която ги претендира , искането да е направено своевременно и да са ангажирани писмени доказателства , установяващи размера на направения разход. Искането на процесуалния представител на страната да му се присъдят разноски , съставляващи юрисконсултско възнаграждение почива на разпоредбата на чл. 78 ал.8 ГПК, която разпоредба в редакцията си от м. януари, приета с ДВ. бр.8/2017 година , задължава съдът да определи размера на дължимото възнаграждения по реда на чл. 37ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ .Като съобрази характера на делото- касационно производство в етапа по чл. 288 ГПК и посочените критерии настоящата инстанция счита , че в полза на процесуалния представител на [община] следва да определи възнаграждения от 100 лв. / сто лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл. 81 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4360 / 23.11.2016 год. на С. Б. 64 Е., заявена чрез процесулните представители адв. Д. М. и адв.В. М.- САК срещу въззивно Решение Nо 123 от 19.10.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 124/2016 година на ОС -Търговище.
ОСЪЖДА С. Б. 64 Е. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], представлявано от Ц. Т. да заплати на [община] сумата 100 лв. / сто лева/ ,разноски за касационното производство на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: