ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 240
гр.София,08.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. д. № 5663 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 88010 от 16.07.2014 г. на Л. Й. Г. – П. чрез процесуален представител адвокат П. Т. срещу решение № 4538 от 19.06.2014 г. по в.гр.д.№ 14804/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІІ „г” въззивен състав.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, aл.1 и ал.2 ГПК и съдържанието й инкорпорира мотивирано изложение на касационните основания по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска по чл.280, ал.2 ГПК.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Срещу жалбата е подаден писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който ответникът по касация Столична община чрез юрисконсулт Е. Й. поддържа, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
По допускането на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е потвърдено решение № от 27.06.2013 г. по гр.д.№ 15754/2012 г. на Софийски районен съд, 39 състав, с което е отхвърлен предявеният от Л. Й. Г. – П. срещу Столична община установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. Й. Г. – П. е собственик на недвижим имот – дворно място, находящо се в [населено място], [улица], с площ от 258,00 кв.м., представляващо УПИ IV-311, от кв.130а, местността „Н. – 1” (стар пл.№ 16 от кв.130), при граници и съседи: [улица], Ц. С. М., Г. Д. И. и К. М., ведно с построената в имота паянтова барака и едноетажна къща с площ 32 кв.м., състояща се от стая, кухня и антре, основан на твърдения за придобито от Л. Й. Г. – П. право на собственост върху имота на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, вследствие на упражняваната фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 14.02.1996 г. до 30.03.2012 г. на основание чл.79, ал.1 ЗС.
За да постанови този резултат, при условията на чл.272 ГПК въззивният съд е приел за установено, че с договор за дарение от 1977 г. В. В. Г. и Й. С. Г. са дарили на дъщеря си Л. Й. Г. 1/6 ид.ч. от дворно място, цялото от 258 кв.м., заедно с едноетажна жилищна сграда с площ 32 кв.м., състояща се от стая, кухня и антре. Този имот е отчужден, като със заповед № РД-41-2513 от 21.12.1989 г. касаторката е обезщетена с жилище, което не е построено. Последвала отмяна на отчуждаването през 1996 г. След 14.02.1996 г. процесният имот се ползва от касаторката, която го е заградила и посадила овощни дръвчета. Към настоящия момент имотът е пустеещ.
От правна страна е прието, че фактическият състав на соченото придобивно основание (чл.79 ЗС) включва завладяването на имота и изтичане на определен посочен в закон срок, който е различен в зависимост от начина, по който е установено владението. Тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че със заповед на Кмета на Столична община № РД-43-18 от 14.02.1996 г. отчуждаването е отменено за 1/6 ид.ч. от парцела заедно с 1/2 ид.ч. от жилищната сграда в лицевата част на имота, а останалите идеални части от процесния имот са останали общинска собственост, това е породило съсобственост между касаторката и общината. В тази хипотеза и с оглед възможността, която законът дава на всеки от съсобствениците да си служи с общата вещ, за придобиване в патримониума на касаторката на притежаваните от ответника идеални части въз основа на давностно владение, Л. Й. Г. – П. е следвало да докаже както промяната в намерението си да свои имота, но и манифестирането му спрямо ответника. Промяната в намерението ищцата твърди да осъществява чрез заграждането на имота и облагородяването му чрез засаждане на плодови дръвчета. Заграждането е определено като действие на управление, което цели охраняването на имота и не установява главния факт – промяната в намерението. Такова действие не е и облагородяването на имота чрез засаждането му с овощни дръвчета, което също представлява действие на управление на имота и може евентуално да породи вземане за подобрения, но не и да манифестира промяна в намерението на съсобственика, упражняващ фактическа власт. При липсата на други доказателства относно релевантните обстоятелства, при неблагоприятни последици на разпределението на доказателствената тежест, съдът е приел за недоказани фактите на промяна в „animus” на ищцата и противопоставянето му на другия съсобственик – общината. По тази причина изтеклия период от време е ирелевантен за възможността да се придобие правото на собственост. Въззивният съд се е позовал и на забраната по чл.86 ЗС в редакцията на разпоредбата до изменението с ДВ, бр.33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., относно възможността гражданин да придобие по давност общински имот, както и на регламентацията на § 1 ЗИ ДЗС, ДВ, бр.46 от 2006 год., в сила от 01.06.2006 г., според която давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2008 г., а в резултат от последващи изменения в закона – до 31.12.2014 г. Направен е обобщаващ извод, че твърдяната придобивна десетгодишна давност не е изтекла; не е осъществен фактическия състав на твърдяното от касаторката придобивно основание, поради което претенцията й се явява недоказана и подлежи на отхвърляне.
Допускането на касационното обжалване се иска в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и TP № 1 от 06.08.2012 г. ВКС, ОСГК (в частта, в която ВКС, ОСГК е разяснил, че когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да се докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС) по следните въпроси „Следва ли Л. Г. да доказва, че е била владелец на целия имот, след като е собственик на идеална част от него и е възможно да ползва своята собственост само като владее целия имот (заграждане на двора, обработка на мястото, ремонти и поддържане на постройките) и не е била отблъсната от общината?” и ”Чия е тежестта на доказване при оспорване на владението и твърдение, че е било държане – на лицето, което се позовава на владението или на лицето, което го оспорва?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси. Формулираният от касаторката въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК има обуславящо значение за формираната правораздавателна воля, но възприетото от въззивния съд разрешение изцяло кореспондира с отговора, даден с TP № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК. Разяснено е, че ако съсобственик се позовава на придобивна давност за чужда идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Касаторката не е започнала да упражнява фактическата власт върху имота на правно основание, което изключва владението на другия съсобственик в лицето на Столична община, както и не е манифестирала намерението си да владее за себе си притежаваните от общината идеални части от терена и сградата, поради което не е установила да е реализиран фактическия състав на придобиването по чл.79, ал.1 ЗС. По отношение на втория от формулираните въпроси не е обосновано наличието на някой от допълнителните селективни критерии по т.1 до т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4538 от 19.06.2014 г. по в.гр.д.№ 14804/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІІ „г” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: