О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
гр. София, 20.10.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ г. о., в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 3615 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
С определението от 24.07.2017 год. по гр. д. № 518/2016 год. Софийският апелативен съд в производство по чл. 92, ал. 2 ГПК е оставил без уважение подадените от Л. В. В. и от А. Т. К. и Й. М. К. молби за отмяна на наложените им с протоколното определение от 16.06.2017 год. глоби на основание чл. 92а, вр. с чл. 91, ал. 2 ГПК.
Срещу горното определение са подадени в срок частни жалби от Л. В. В., чрез пълномощника му адв. Г. М. и от А. и Й. К., чрез пълномощника им адв. Л. К., с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което се отменят наложените глоби на всеки един от жалбоподателите.
Настоящето производство е процесуално допустимо –частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 92, ал. 3 ГПК съдебен акт.
Разгледани по същество, частните жалби са и основателни, поради следните съображения:
С определение от 23.02.2017 год. по гр. д. № 518/2016 год. въззивният Софийски апелативен съд е отменил протоколното определение за даване ход по същество на делото и върнал същото в открито съдебно заседание за продължаване на процесуалните действия, като разпоредил личното явяване на ищеца В. и ответниците К. в съдебно заседание за даване обяснения по посочените в определението обстоятелства, на основание чл. 176, ал. 1 ГПК.
Поради неявяването им в насроченото на 16.06.2017 год. открито съдебно заседание без уважителни причини, съдът им наложил, на основание чл. 92а, вр. с чл. 91, ал. 2 ГПК, глоба в максималния размер – 1 200 лв. на всеки от тях. Приел, че същите стават причина за отлагане на делото.
Подадените по реда на чл. 92, ал. 1 ГПК молби за отмяна на наложените глоби са отхвърлени с обжалваното в настоящето производство определение, като съдът намерил за неоснователен довода на В. за твърдяната причина за неявяването му да е било влошеното му здравословно състояние, въз основа на извършената от съда проверка по повод издаденото и представено медицинско удостоверение. Последното не удостоверява невъзможността на страната да се яви в откритото съдебно заседание. За неоснователна е намерена и молбата на ответниците К., с оглед липсата на доказателства за уважителна причина да пътуват зад граница, което удостоверяват с представеното копие от страници на задграничния паспорт на К..
Настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира обжалваното определение за незаконосъобразно.
На основание чл. 176, ал. 1 ГПК съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, като в самия закон са предвидени последиците от неизпълнение на това задължение на страната – съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. Следователно, задължената от съда страна носи неблагоприятните последици от неявяването си да отговори без основателна причина, при положение, че й е съобщено за въпросите, на които е трябвало да отговори, и е предупредена за последиците от неизпълнението на това задължение, съгласно чл. 176, ал. 2 ГПК. Тези предвидени в закона правни последици от неявяването на страната да даде обяснение по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК са достатъчни да дисциплинират страните в процеса, което изключва необходимостта от налагане на глоба по чл. 92а ГПК, която представлява процесуална санкция със същото предназначение, но при допуснато нарушение. В случая отлагането на делото не е обусловено от допуснато нарушение на процесуално задължение на страните, а от неприлагане от съда на предвидените санкционни последици по чл. 176, ал. 3 ГПК /без значение поради каква причина/.
С оглед тези съображения наложената на страните имуществена санкция по чл. 92а ГПК е незаконосъобразна, поради което и обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени и при условията на чл. 278, ал. 2, във вр. с чл. 92, ал. 2 ГПК глобите на страните бъдат отменени.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 24.07.2017 год., постановено по в. гр. д. № 518/2016 год. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наложените с протоколното определение от 16.06.2017 год. по в. гр. д. № 518/2016 год. от Софийския апелативен съд на Л. В. В., ЕГН [ЕГН], на А. Т. К., ЕГН [ЕГН] и на Й. М. К., ЕГН [ЕГН] глоби в размер на по 1 200 лв. на всеки от тях, на основание чл. 92а, вр. с чл. 91, ал. 2 ГПК.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: