О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
София, 26.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Балевска
ч. гр. дело № 2998 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.274 ал. 3 т. 1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. № 85027/22.06.2016 г. П. Р., чрез адв. В. К., САК, обжалва и иска да се отмени Определение № 13600 от 07.06.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 6585/2016г. на Софийски градски съд.
С посоченото определение , въззивният съд е оставил без уважение частна жалба на П. Р. срещу Определение № 3224-II-52 от 24.03.2016г. по гр.д. №37736/2014г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по предявените два пасивно субективно съединени иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на разпределението на печалбата и изплащането на дивидент по решение на ОС на търговското дружество – [фирма] от 01.04.2010г. до размера на 12 550лв. спрямо ответника П. Б. П. и дружеството и до размера на 12 550 лв. спрямо ответника Б. П. П. и за общия размер на изплатената сума от 25 100 лв. спрямо дружеството.
С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се иска отмяната му с довод, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение с аргументи противоречащи на материалния закон.
В изложение към частната касационна жалба, искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Частният жалбоподател развира тезата за наличие на правен интерес по заявените искови претенции, поради което поставеният първи правен въпрос следва да се конкретизира в смисъл допустим ли е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност решение на общото събрание на дружество с ограничена отговорност, с което се разпределя дивидент, като увреждащо ищеца – кредитор действие по см. на закона , предвид особения характер на увреждането. Поддържа, че във формулирания петитум – „моля да прогласите като недействително спрямо мен разпределението на дивидент“ е вложен различен смисъл от възприетото в мотивите на въззивното определение.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е съда да даде указания по уточняване на искането на ищеца ако констатира разминаване между изложени фактически твърдения и петитум , като произнесен в противоречие с Решение № 98/ 16.04.2014г. по гр.д № 5788/2013г., III г.о., ГК, Решение № 97/ 16.04.2014г. по гр.д № 4814/2013г., III г.о., ГК и с Решение № 18/ 19.02.2014г. по гр.д № 3359/2013г., III г.о., ГК, представляващи задължителна практика по чл. 290 ГПК.
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците по касационната жалба – [фирма] и П. Б. П. и Б. П. П., последния и като Управителя на търговското дружество , всички чрез процесуалния представител адв. Д. К.- САК , с които се излагат подробни съображения за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а отделно доводи в подкрепа правилността на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски от физическите лица.
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу въззивно определение, подлежащо на касационна проверка съобразно критерия на чл. 274 ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК (в ред. на ДВ бр. 50 от 2015г. в сила от 07.07.2015г.) и е процесуално допустима.
След преценка на изложените от страните доводи , възражения и съображения , настоящият състав намира , че касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения процесуално-правен въпрос, като обусловил изхода на делото – прекратителното определение на първата инстанция , потвърдено от въззивния съд , в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставеният въпрос , касаещ правомощията на втората инстанция като въззив в производството по обжалване на определения относно проверка редовността на исковата молба, намира отговор наред с изразеното становище по цитираните решения , така и със задължителните разяснения на ТР 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Проверката на въззивния съд следва да бъде извършена на плоскостта на съответствие на изложени твърдения в исковата молба , на които страната основава правото си и заявения петитум. При констатация за разминаване , процесуално задължение на съда е да даде указания за отстраняването му, а връщането на исковата молба и прекратяване на делото следват като санкционна последица само доколкото посоченото несъответствие като нередовност на исковата молба не бъде отстранено от страната в определения за това срок.
Липсата на съответствие между изложени обстоятелства/ като основание на иска / и искането/ петитума / като произтичащи от тези обстоятелства правни последици/ т.е. признатото защитимо субективно материално право / не може да обоснове извод процесуална недопустимост на иска след като касае по принцип основателността на заявената претенция. Процесуалната недопустимост винаги е последица на ненадлежното упражняване правото на иск.
От гл.т. на изложеното следа , че обжалваното определение на въззивния съд и инкорпорираното с него определение на първата инстанция , са неправилни. Изложените съображения относно характера на искането на страната –ищец и изложените обстоятелства на които се основава искането , са ясно изложени.
Въззивният съд , възприемайки тезата на първата инстанция, споделя виждането за недопустимост на иска по чл. 135 ал.1 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на решенията на общото събрание на дружество с ограничена отговорност предвид характера на решенията на ОС на ООД , който имат, според съда , само „вътрешен и организационен характер“, недействителността на тези решения може да се реализира само по реда на чл. 74 ТЗ , а легитимираните лицата да заявят този иск е ограничена до лицата, имащи качеството съдружник.
По същество тези изводи касаят правната квалификация на иска на П. Р., без тази квалификация да е съобразена с въведените твърдения по исковата молба-обстоятелствената част на иска , нито с искането/ петитума / на ищеца , нито са взети предвид и обсъдени с мотивите на въззивното определение конкретно релевираните възражения на страната , в качеството и на частен жалбоподател.
Исковата молба на П. Р., видно от данните по делото, съдържа основните правно – релевантни елементи на фактическия състав на иска по чл. 135 ал.1 ЗЗД , като в нито един ред няма отклонение от искането за прогласяване на относителна недействителност на конкретни „действие [фирма] , а именно разпределението на печалба и дивиденти , взети с решение на ОС на ООД от 01.04.2010 година.
С обжалваното определение , в рамките на заявените възражения относно правилността на определението на първата инстанция по чл. 130 ГПК , въззивният съд е изместил предмета на обжалване към въпрос , който би засегнал основателността на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД, но не и процесуалната му допустимост , поради което следва , че определението е неправилно и следва да бъде отменено. С обжалваното определение втората инстанция е игнорирала доводи като този , че в нито един момент не се оспорва „принципната законосъобразност“ на решението на ОС на ООД, за да се приеме , че е налице заявен иск по чл. 74 ТЗ от нелегитимирано да води този иск лице, а доколко са правилни изводите относно „решенията на ОС на ООД“ , ограничено само до това , че „тези решения имат вътрешен и са организационен характер „ не дава отговор за правната природа на решението като правомерен юридически факт , от категорията на юридическите действия имащ гражданско правни поледици в чужда правна сфера- в случая на съдръжниците / ответници по иска/.Това определение не дава отговор и на въпроса доколко едно становище на доктрината може , без мотивите на решаващия съд , да обосновава решението на компетентния правораздавателен орган и без да се съобразят доводите, в какъв контекст следва да се цени това виждане на научните среди относно допустимостта на иска по чл. 135 ал.1 ЗЗД в хипотезите , когато се твърди , че увреждащото „действие“ на ответника -длъжник , е резултат на взето решение на ОС на ООД, да се възприеме безкритично от втората инстанция.
Делото , при заявената искова молба и търсената защита на едно потестативно право,което може да бъде реализирано само по съдебен път , е прекратено неправилно, тъй като искът е процесуално допустим при конкретно заявените с исковата молба обстоятелства и рамката на заявеното искане. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени , а производството се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по неговото движение, като при произнасянето по същество съдът следва да съобрази задължителната съдебна практика по приложение на чл. 135 ал.1 ЗЗД , изложена с разясненията по т.1 на ТР 5/ 29.12.2015 година по т.д. No 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС, Решение No 639 от 06.10.2010 год. по гр.д. No 754/2009 год. на ВКС- IV г.о. , Решение No 48 от 21.02.2014 год. по гр.д. No 4321/2013 год. на ВКС- IV г.о и становището на доктрината, че решението на ОС на ООД , установено по чл. 138 ал.1 ТЗ, касаещо приемане на ГФО и разпределение на печалбата на дружеството – чл. 137 ал.1 т.3 ТЗ , по своята правна природа , според преобладаващото тълкуване са едностранни гражданско правни сделки.
Обръща внимание на първоинстанционния съд , че следва да се обърне внимание на цената на иска и родовата компетентност на делото.
С оглед на горните съображения, и на основание чл. 278 ал 2 ГПК, ВКС – състав на второ отделение на гражданската колегия.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по чатна касационна жалба вх. № 85027/22.06.2016 г. на П. Р.,заявена чрез адв. В. К.- САК.
ОТМЕНЯВА Определение № 13600 от 07.06.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 6585/2016г. на Софийски градски съд и потвърденото с него Определение № 3224-II-52 от 24.03.2016г. по гр.д. №37736/2014г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по предявените два пасивно субективно съединени иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на разпределението на печалбата и изплащането на дивидент по решение на ОС на търговското дружество – [фирма] от 01.04.2010г. до размера на 12 550лв. спрямо ответника П. Б. П. и дружеството и до размера на 12 550 лв. спрямо ответника Б. П. П. и за общия размер на изплатената сума от 25 100 лв. спрямо дружеството и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия и изпълнение на дадените указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: