О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№129
гр. София, 22.03.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 5033 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 10407 от 17.08.2015 г., подадена от Г. М. Т. чрез адвокат К. А. от АК – Стара З., която е насочена срещу въззивно решение № 304 от 06.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1315/2015 г. по описа на Окръжен съд – [населено място].
Ответниците по касация Н. П. М. и Т. М. Т. са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразяват срещу допускане на касационното обжалване и срещу основателността на касационната жалба.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил основно и допълнително решение № 1142 от 06.11.2014 г. и № 379 от 24.04.2015 г., постановени по гр.д.№ 2139/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С първото от тях е намалено с 2/4 идеални части завещателното разпореждане, направено в полза на Г. М. Т. от покойния наследодател на страните М. Т. М., починал на 21.03.2012 г., бивш жител на [населено място], извършено със саморъчно завещание от 13.10.2000 г., депозирано за съхранение при нотариус С. Ч. (нотариус с рег. № 3** на НК) и обявено на 19.04.2012 г. с протокол по нотариално дело № 4/2000 г., като са възстановени запазените части на Н. П. М. и Т. М. Т. в размер на по 1/4 идеална част за всеки от тях. Постановено е още, че се допуска съдебна делба между Н. П. М., Т. М. Т. и Г. М. Т. по отношение на следните имоти: 1/. апартамент в [населено място] – обект с идентификатор 68850.513.441.1.51, подробно описан по местоположение, граници, площ и прилежащи части, при квоти, както следва : 5/8 ид.ч. за съделителката Н. П. М., 1/8 ид.ч. за съделителя Т. М. Т. и 2/8 ид.части за Г. М. Т.; 2/. УПИ ХVІ-197 от кв. 32 по РП на [населено място], общ. О., обл. С. З., заедно с : 2.1. жилищна сграда, построена в северозападната част на дворното място и 2.2. гараж, построен в южната част на дворното място, при квоти, както следва : 207/492 ид.ч. за съделителката Н. П. М., 95/492 ид.ч. за съделителя Т. М. Т. и 190/492 ид.ч. за съделителя Г. М. Т. – по отношение на описаното УПИ Х.-197, а по отношение на построените в него жилищна сграда и гараж при квоти 5/8 ид.ч. за съделителката Н. П. М., 1/8 ид.ч. за съделителя Т. М. Т. и 2/8 ид.ч. за съделителя Г. М. Т.. Допълнителното решение не е било обжалвано от настоящия касатор с въззивна жалба, доводи за неговата незаконосъобразност не се съдържат и в подадената касационна жалба, поради което същото е влязло в сила с изтичане на сроковете за касационното обжалване на потвърждаващото го въззивно решение – на 21.08.2015 г.
За да потвърди основното решение на Районен съд – Стара Загора, окръжният съд е приел, че е сезиран с иск за делба на описаните по-горе съсобствени недвижими имоти като производството е във фаза по допускане на делбата, както и със заявено под формата на възражение искане за възстановяване на запазената част на ищците Н. П. М. и Т. М. Т. от наследството на общия наследодател М. Т. М., накърнена с направеното универсално завещание в полза на ответника Г. М. Т.. Страните по делото са наследници на М. Т. М. – негови съпруга и синове. Гражданският брак на наследодателя и съделителката Н. П. М. е сключен през 1956 г. По време на същия (през 1969 г.) съпрузите са придобили в режим на СИО процесния апартамент. Също по време на брака е построена и процесната масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., намираща се в [населено място]. Прието е, че дворното място върху което е изградена същата (бившия парцел ХІХ-197 с площ 670 кв.м.) е било индивидуална собственост на наследодателя, тъй като е придобито без заплащане на суми за уравнение въз основа на договор за доброволна делба на наследство, сключен на 06.04.1993 г. Впоследствие, отново по време на брака, наследодателят закупил от брат си съседното дворно място – парцел ХІV-197 с площ 560 кв.м., като със заповед № 59 от 1995 г. по сега действащия план на селото двата парцела са слети в един общ – допуснатия до делба УПИ ХVІ-197 с площ 1 230 кв.м., застроен и с процесния гараж. Със саморъчно завещание от 13.10.2000 г. наследодателят завещал на малкия си син Г. М. Т. цялото си движимо и недвижимо имущество.
Преди постановяването на атакуваното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно решения, производството по делото е протекло с разглеждането на делото от първоинстанционния районен съд под № 3878/2012 г. Постановеното по това дело решение № 709 от 06.06.2013 г. е било обезсилено с решение № 172 от 16.05.2014 г. по в.гр.д.№ 1115/2014 г. на ОС – [населено място] (като постановено по нередовна искова молба) и делото било върнато за ново разглеждане. В изпълнение на дадените с решение № 172 от 16.05.2014 г. по в.гр.д.№ 1115/2014 г. на ОС – [населено място] указания, с разпореждания от 22.05.2014 г. и от 02.06.2014 г. районният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищците Н. П. М. и Т. М. Т. по реда на чл. 129 ГПК. Инстанциите по същество са приели, че с подадената на 16.06.2014 г. молба ищците са уточнили както петитума на исковата молба за делба, така и заявеното чрез възражение искане за намаляване на завещанието от 13.10.2000 г., основано на твърдението, че е накърнена запазената част от наследството на М. Т. М. на всеки един от двамата ищци. С оглед характера на завещанието – универсално, е прието, че не е необходимо да се образува маса по чл. 31 ЗН. При липсата на извършени приживе безвъзмездни завещателни разпореждания масата по чл. 31 ЗН се състои от чистия актив на наследството, т.е. съвпада със самото наследство, като всички имущества на наследодателя се включват в завещателното разпореждане. Общият наследодател е оставил преживяла съпруга и двама низходящи и съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН разполагаемата част е равна на ? от наследството. Като е завещал цялото си имущество на ответника Г. М. Т., наследодателят е надвишил с ? ид. части разполагаемата си част. Искането по чл. 30 ЗН е прието за основателно и завещателното разпореждане е намалено с 2/4 ид.ч., като са възстановени запазените части от наследството на М. Т. М. в размер на по ? ид.ч. за всеки един от двамата ищци.
С оглед основателността на искането за намаляване на завещателното разпореждане и за възстановяване на запазената част – по ? ид.ч. за всеки от ищците, е констатирано наличието на съсобственост по отношение на всички процесни имоти, от които по време на брака в режим на СИО са придобити апартамента в [населено място], двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., построена в северозападната част на настоящия УПИ Х.-197 и масивния гараж със застроена площ от 44 кв.м, построен в южната част на настоящия УПИ Х.-197 по плана на [населено място], по отношение на които делбата е допусната между страните при квоти, както следва: 5/8 ид.ч. за Н. П. М. (1/2 ид.ч. или 4/8 ид.ч. от прекратената след смъртта на общия наследодател СИО и 1/8 ид.ч. по наследство от М. Т. М.), 1/8 ид.ч. по наследство за Т. М. Т. (възстановената му запазена част от ? ид.ч. от ? ид.ч. след прекратената СИО между общия наследодател и Н. П. М.) и 2/8 ид.ч. за наследника по завещание Г. М. Т., който едновременно е и наследник по закон. По отношение на описаните в първоначалната искова молба и молбата по чл. 129, ал. 5 ГПК две дворни места, находящи се в [населено място], общ. О., обл. С. З., е констатирано, че бившият парцел ХІХ-197 с площ 670 кв.м. (в който е построена къщата и който представлява индивидуална собственост на наследодателя – придобит без заплащане на суми за уравнение въз основа на договора за доброволна делба на наследство от 06.04.1993 г.) и съседния му бивш парцел ХІV-197 с площ 560 кв.м. (закупен по време на брака на наследодателя с ищцата) са обединени в един УПИ, по отношение на който именно е допусната делбата – УПИ ХVІ-197 с площ 1 230 кв.м., кв. 32 по плана на [населено място]. Квотите са определени в размери съответно на 207/492 ид.ч. за Н. П. М., 95/492 ид.ч. за Т. М. Т. и 190/492 ид.ч. за Г. М. Т., определени по следните съображения : 670 кв.м. от този УПИ (съответни на бившия парцел Х.-197 с площ от 670 кв.м.) са били лична собственост на наследодателя, а другите 560 кв.м. (съответни на бившия парцел Х.-197 с площ от 560 кв.м.) са представлявали СИО. Следователно от настоящия УПИ Х.-197 с площ от 1 230 кв.м, 950 кв.м. са оставени по наследство от наследодателя (670 кв.м. лична собственост и 280 кв.м. – половината от прекратената СИО на бившия парцел Х.-197), или 950/1230 ид.ч. /знаменателя е обусловен от площта на цялото дворно място от 1230 кв.м./, а останалите 280 кв.м., или 280/1230 ид.ч. са собственост на Н. П. М. от прекратената СИО. От останалите по наследство 950/1230 ид.ч. от настоящия УПИ Х.-197, ответника Г. М. Т. притежава половината по силата на завещанието след намаляването му – т.е. 475 кв.м. или 475/1230 ид.ч., а ищците получават по наследство /с оглед възстановените им запазени части от по 1/4 ид.ч. за всеки един от тях/ по 237,50 кв.м. или 237,50/1230 ид.ч. Така от настоящия УПИ Х.-197 ищцата Н. П. М. притежава общо 517,50 кв.м. или 517,50/1230 ид.ч., ищеца Т. М. Т. – 237,50/1230 ид.ч., а ответника Г. М. Т. 475/1230 ид.ч. С оглед елиминиране на десетичната дроб от числителите, квотите са умножени по две и стават съответно 1035/2460 ид.ч. за ищцата, 475/2460 ид.ч. за ищеца и 950/2460 ид.ч. за ответника. Най-малкото общо кратно в случая е 5, на което число са разделени числителите и знаменателите на получените обикновени дроби и са получени определените от съда квоти от 207/492 ид.ч. за ищцата, 95/492 ид.ч. за ищеца и 190/492 ид.ч. за ответника.
При преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая отсъстват предпоставките за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът на първо място е поставил въпроси, свързани с довода му, че атакуваното въззивно решение е недопустимо. Първото питане е „Допустимо ли е произнасянето от въззивната инстанция по нередовна искова молба ?”. Поддържа, че нередовността на исковата молба в случая се състои в липсата на точно описание на недвижимите имоти, предмет на делбата, както и в липсата на посочено придобивно основание. Данните по делото не кореспондират с това становище на касатора. При условията на чл. 129, ал. 5 ГПК първоначалната и уточнителната молба от 16.06.2014 г. съставляват едно цяло и посредством тях съдът редовно е сезиран с претенция за делба на надлежно индивидуализирани недвижими имоти, по отношение на всеки един от които е въведено и твърдение за придобивно основание. Несъответно на задължителната съдебна практика е разбирането, че допускайки до делба настоящия УПИ Х.-197, съдът се е произнесъл спрямо имот, с искане по отношение на който не е бил сезиран. От събраните по делото доказателства несъмнено е установено, че двата бивши парцела Х.-197 с площ от 670 кв.м. и Х.-197 с площ от 560 кв.м. са обединени в един общ урегулиран поземлен имот, който по актуалния план на [населено място] представлява УПИ Х.-197, кв. 32 с площ от 1 230 кв.м. В случая въззивният съд е процедирал в съответствие с Решение № 727 от 28.10.2010 г. по гр.д.№ 1880/2009 г. на ВКС, І г.о., с общите мотиви на което е прието, че след като имотът е бил индивидуализиран с регулационния му статут по предходните регулации, а в хода на съдебното дирене е установен статута му по действащия план, то той е достатъчно индивидуализиран, поради което исковата молба е редовна и не е налице процесуална пречка за постановяване решение по съществото на спора. Посочването на имота с актуалния му регулационен статут в решението не съставлява произнасяне по непредявен иск.
Несъответно на задължителната съдебна практика е и разбирането на касатора, че решението е недопустимо, тъй като искането по чл. 30 ЗН подлежи на вписване, а такова не е налице по отношение на уточнителната молба от 16.06.2014 г. Както е разяснено с т. 1 и т. 2 от ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3/2009 г. на ВКС, ОСГК, изискването за вписване на искова молба не е такова за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на чл. 127 ГПК, а разпоредбата на чл. 128 ГПК не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея. Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо.
Не кореспондира с данните по делото и становището, че в случая отсъства редовно заявено искане по чл. 30, ал. 1 ЗН. С такова съдът е сезиран посредством възражение при условията на чл. 143, ал. 2 ГПК, обективирано с молбата вх.№ 27393 от 12.11.2012 г. (поддържана в първото по делото о.с.з. от пълномощника на двамата ищци) и уточнено с молбата от 16.06.2014 г. с последиците по чл. 129, ал. 5 ГПК.
Без никакво отношение към допустимостта на съдебното решение пък е формираният в съответствие с т. 4 ППВС № 5 от 31.10.1972 г. извод, че жилищната сграда, построена по време на брака на Н. П. М. и М. Т. М. в [населено място], се включва в съпружеската имуществена общност на двамата.
На следващо място е поставено питането „Валидно и допустимо ли е решението на въззивната инстанция, по което липсват мотиви ?”. Така поставеният въпрос всъщност съставлява оплакване за допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК, каквото не може да бъде обсъждано във фазата по селектиране, а при това е и некоректно поставено. Въззивният съд е изложил съображенията си, с които е обосновал формираната решаваща правораздавателна воля, а несъгласието на страната с мотивите на съда не е предвидено като основание за допускане на касационното обжалване. Изложеното изцяло важи и за въпроса „Валидно и допустимо ли е решението на въззивната инстанция, в което липсват мотиви по всички направени във въззивната жалба оплаквания и възражения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение ?”, поради което касационното обжалване не може да се допусне и по него.
Поставен е и въпрос „Допустимо ли е възстановяване в пълен размер на запазени части при намаляване на завещателни разпореждания от универсален характер при условията на чл. 30, ал. 1 ЗН в дробна част, без образуване на наследствена маса по чл. 31 ЗН в случаите, при които наследниците, претендиращи намаляване на завещателни разпореждания от универсален характер и възстановяване на запазените им части, са получили част от наследственото имущество посредством възмездна сделка с лицето, в чиято полза е направено саморъчното завещание ?”. Касаторът поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не обосновава защо е необходимо произнасяне на ВКС по поставения въпрос. Такова не се налага, доколкото както в доктрината, така и в практиката последователно и безпротиворечиво се приема, че в случаите на безвъзмездно разпореждане с цялото имущество чрез завещание, намаляването става с дробта, съставляваща запазената част на наследника, без да имат значение конкретните елементи на наследството. Намалението се извършва с дроб, съобразно чл. 29 ЗН, без да се прави наследствена маса по чл. 31 ЗН.
В обобщение – поставените от касатора въпроси не обосновават извод за наличие както на общото, така и на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Решаващият съд е подложил събраните по делото доказателства на анализ, съответен на изискванията по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, приложил е точно закона към приетите за установени по делото факти, като е съобразил и задължителната практика. Ето защо касационното обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 10407 от 17.08.2015 г., подадена от Г. М. Т. чрез адвокат К. А. от АК – Стара З., която е насочена срещу въззивно решение № 304 от 06.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 1315/2015 г. по описа на Окръжен съд – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: