О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр. София, 07.10.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2461 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 26.02.2016 год. по гр. д. № 393/2015 год. Пловдивския окръжен съд, като въззивна инстанция, при повторното разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение с решението от 6.02.2015 год. по гр. д. № 4692/2014 год. на ВКС, І г. о., отново е потвърдил първоинстанционното решение № 4268/29.11.2011 год. по гр. д. № 1552/2005 год. на Пловдивския районен съд. С него е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, представляващ дворно място с площ 21 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващ поземлен имот № 1073 в кв. 43в по плана на[жк], при описаните граници, включен в УПИ І-за общ. и жилищни нужди, заедно с построената в имота двуетажна сграда /магазин/ със застроена площ 21 кв. м., с определена пазарна стойност 150 000 лв., като е постановено получената от публичната продан сума да се подели между съделителите „Църковно настоятелство при Църква Сурп Кеворк- П.” и М. А. С. при равни квоти.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от М. А. С. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на извода за неподеляемост на допуснатия до делба имот на два самостоятелни обекта и способа на извършване на делбата му чрез изнасяне на публична продан. Въззивният съд не е изпълнил дадените от касационната инстанция указания в отменителното й решение относно дължимите процесуални действия, поради което и касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено, като съгласно чл. 295, ал. 2 ГПК делото следва да се разгледа от касационния съд с оглед извършването на съдопроизводствените действия по окомплектоване на изготвения проект, съгласуването му с НИНКН, респ. изслушване на допълнителна техническа експертиза, с оглед на което делбеният имот бъде разпределен между страните с поставянето на всяка от тях реален дял от него.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, свързани със задължението на въззивния съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията в отменителното решение на касационния съд, задължителни ли са същите за него или може да преценява кои от тях да изпълни, както и относно нарушаване на принципите на състезателното, диспозитивното и служебното начало в делбеното производство и дали същото ограничава правото на защита на страните. Релевирани са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с позоваване на многобройна съдебна практика – приложени решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 294 ГПК, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава със значението на последния въпрос за точното прилагане на закона и необходимостта от създаване на съдебна практика с оглед пределите в приложението на посочените принципи и гаранцията на правото на защита на страните в делбеното производство.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав прие следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение относно способа на извършване на делбата на съсобствения между страните имот – изнасянето му на публична продан, и при новото разглеждане на делото приел, че не е установено по делото делбеният имот да е реално поделяем на два дяла, поради което единственият начин, по който следва да се извърши делбата, е изнасянето му на публична продан. Съдът е приел, че въпреки многократно даваната възможност на съделителите да предприемат необходимите действия по изпълнение на указанията на главния архитект по постъпилия Протокол № 9 от 23.03.2010 год., т. 2 с цел разделянето на делбения имот на два реални дяла, такива действия от тяхна страна не са предприети, а и липсва каквато и да е процесуална активност от тях.
От данните по делото се констатира изпращане на изготвения от вещото лице проект за разделяне на имота на два реални дяла на главния архитект на район „Централен”, [община], за становище с оглед спазване на строителните правила и нормативи. Становището на главния архитект е за техническа възможност за разделяне на имота на два самостоятелни равностойни дяла, но за одобрение на проект препраща към изпълнение на изискванията по Протокол № 9 от 25.03.2010 год., т. 2 с оглед изготвяне на проект по всички части /конструктивна, инсталации/, съгласно чл. 143 ЗУТ, представяне на документи за собственост, съгласуване с НИНКН към министерство на културата като индивидуален и част от групов паметник на културното наследство, попадащ в система от улични ансамбли. Съдът е указал на страните за постъпилото становище и за предприемане на необходимите действия по разделянето на сградата, като съобщението до касатора е получено на 20.04.2015 год., за което страните са били уведомени още в първоинстанционното производство /с. з. на 20.04.2010 год./. Становището на главния архитект е в същия смисъл на предходното му такова, и след изпращане на проекта, изготвен от вещото лице в първото въззивно производство, съгласно указанията при първата касация, като липсват данни за предприемане на съответни действия от страните до последното съдебно заседание.
Доводът на касатора за фактическо съществуване на два самостоятелни обекта в делбения имот, изключващ необходимостта да се изготви инвестиционен проект се поддържа за първи път в настоящата касационна жалба, поради което и не е обсъждан от въззивния съд. Нещо повече, настоящият касатор е поддържал първоначално становище за неподеляемост на делбения имот /с. з. на 16.11.2011 год. пред първоинстанционния съд/, променено с подадената от него въззивна жалба, както и самият той е искал предоставяне на възможност да съгласува проекта за разделяне с НИНКН и за изпълнение на останалите процедури, посочени в становището на главния архитект на [община] /молба от касатора от 4.10.2012 год., последваща такава, докладвана в с. з. на 13.12.2012 год. и трета молба от 19.02.2013 год./. При повторното въззивно разглеждане на делото същият не се е явил в нито едно от шестте открити съдебни заседания.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за задължителността на дадените от ВКС указания при отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил извода на съда относно способа на извършване на делбата. Както е прието в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и който е обусловил или подготвил изхода по делото, и по отношение на който е налице някое от допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на доказателствата. Така поставен процесуалноправният въпрос няма тази характеристика, тъй като сочи на довод за неправилност на въззивното решение поради допуснато процесуално нарушение поради твърдяното неизпълнение на указанията в отменителното решение при първата касация, който не е предмет на произнасяне в производството по чл. 288 ГПК. Изводът на въззивния съд в обжалваното решение за неподеляемост е обусловен от липсата на изготвен и одобрен инвестиционен проект за разделяне на имота на два реални дяла, за което страните са уведомени, но не са представили такъв, а не от поставения от касатора въпрос за неизпълнение на указанията в отменителното касационно решение, произнасяне в обжалваното решение по такъв въпрос не е налице, още по-малко същият да е обусловил решаващия извод на съда. Поради това и не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, при наличието на които се проявява това общо основание. С оглед на това представената от касатора съдебна практика е неотносима, а въпросът за нарушаване на принципите на състезателното, диспозитивното и служебното начало в делбеното производство и дали същото ограничава правото на защита на страните е неясно поставен с оглед поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на конкретни съображения за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед на изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска поради липса на релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, водим от което настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 276 от 26.02.2016 год. по гр. д. № 393/2015 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от М. А. С. от [населено място] касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: