О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 20.02.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 7052 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 20.11.2013 год. по гр. д. № 6402/2013 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 6.04.2012 год. по гр. д. № 4454/2010 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Б. И. Н. срещу С. П. П. иск по чл. 23, ал. 1 СК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на апартамент в [населено място], район „В.”, м. „Ц.”, [улица], във вътрешното крило на сградата, ет. 2, със застроена площ 79.24 кв. м., подробно описан в решението, заедно с прилежащо избено помещение с площ от 11.40 кв. м. и 7.12 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, вследствие на пълна трансформация на лично негово имущество в придобиването му, признато е за установено между страните, че Б. И. Н. е изключителен собственик на 13966/15951 ид. ч. от правото на собственост на лек аввтмобил „К. Р.”, к., рег. [рег.номер на МПС] , шаси № КNEDC24**********, двигател № АЗЕ4*****, на основание чл. 23 ал. 2 СК, като е отхвърлен иска му за пълна трансформация на лични средства в придобиването на остатъка от 1955/15951 ид. ч. от правото на собственост върху този автомобил.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Б. И. Н., чрез пълномощника му адвокат Г. К. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това исковете му бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита произнасянето от въззивния съд по въпросите относно установяване на отпуснат заем за закупуване на апартамента с представения по делото документ от ръководителя на Моряшкия синдикат и влагането на лични заемни средства в доплащането на автомобила, спечелен от него като печалба от игра на късмета подлежи на „корекция и ревизия” с оглед допускане на касационното разглеждане на делото.
Ответницата С. П. П., чрез адв. Й. А., в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението, респ. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на касатора за признаване за установено по отношение на ответницата, че е изключителен собственик на придобития по време на брака апартамент и изцяло на спечеления в томбола от него лек автомобил, въззивният съд приел, че поддържаната теза за наличие на трансформация на лични средства на ищеца в придобиването на апартамента и при доплащане на цената на автомобила не е доказана от събраните по делото доказателства. Съдът съобразил и последиците от постигнатото между страните споразумение по чл. 100 СК /отм./ относно уреждане на имуществените им отношения – придобитото по време на брака остава в обикновената съсобственост между тях до доказване на друго, което изключва възможността да се установява пълна трансформация. Събраните по делото доказателства не оборват презумпцията по чл. 21, ал. 1 СК за наличие на съвместен принос в придобиването на имота и в доплащането на цената на автомобила при замяната на спечеления с по-скъп модел, тъй като не се установява влагането на лични средства от ищеца при придобиването.
Следователно, изводът на въззивният съд за наличие на съпружеска имуществена общност върху придобития имот и възникване на обикновена съсобственост след развода на страните при равни права, е обусловен от направената преценка на събраните доказателства, установяващи момента на придобиване на собствеността с договора от 2.07.98 год., обосноваващи приложението на презумпцията по чл. 21, ал. 1 СК , респ. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 год. /отм./ и недоказаността на твърдението на касатора за вложени негови лични средства в придобиването му, което обстоятелство да обори същата презумпция и да обоснове изключителна собственост върху придобитото вследствие пълна, респ. частична трансформация на тези средства. Същият извод е направен и за сумата, представляваща доплащане в цената на спечеления в томболата автомобил, като за разликата е призната изключителната собственост на касатора вследствие печалбата му в играта. Произнасянето по тези въпроси касае спора по същество, като е обусловено от преценката на събраните доказателства, но не обосновава наличието на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които в хипотезата на т. 3 да обусловят допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
За да се допусне касационно обжалване на решението законът предвижда наличието на произнасяне по правен въпрос от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата, съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тъй като посочените в изложението въпроси са относими към правилността на решението, а не са правни въпроси, обусловили решаващите изводи на съда, при наличие на предпоставката произнасянето по него да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед разясненията по т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, то не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7783 от 20.11.2013 год. по гр. д. № 6402/2013 год. по описа на Софийски градски съд, в обжалваната му част по подадената от Б. И. Н. от [населено място], чрез адвокат Г. К., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: