O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 14.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2996 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 6487/05.05.2017 год. на търговско дружество [фирма] [населено място] , заявена чрез адв. Р. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение No I-15 от 27.03.2017 година по гр. възз.д. Nо 108/2017 година на ОС- Бургас.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. е потвърдил Решение № 1848/ 22.11.2016 год. по гр.д. № 1843/2016 год. по описа на Бургаския районен съд като е приел за установено по отношение на ищеца [фирма] –гр. Б. при участието на трети лица – помагачи на ищеца – [община] и Държавата ,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството ,че търговско дружество [фирма] [населено място] не е собственик на 892 кв.м. ид.части , находящи се в западната и северната част на ПИ идентификатор 07079.659.467 по плана на [населено място] ,целият с площ от 4049 кв.м. ,при посочени граници.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, постановено без доказан от страна на ищеца-ответник по касация [фирма] правен интерес от заявения отрицателен установителен иск; че е недопустимо на основание чл. 26 ал.2 ГПК, тъй като релевира за защита чужди материално право – правото на собственост на третото лице помагач, основание за отмяна от касационната инстанция по чл. 281 т.2 ГПК.
Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока , че с предявеният отрицателен установителен иск „ ищецът няма да получи защита на правата ,които счита че има върху процесния имот ,защото ,дори и да се отрече правото на собственост на ответника ,след като не се претендира определен обем на притежавани от ищеца права ,това няма да внесе яснота и безспорност във вътрешните отношения между страните“. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение.
Искането да се допусне касационно ожалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск при положение , че ищецът не заявява собственически права по отношение на имота ? Допустимо ли е ищецът да упражни чужди права като привлече в качеството им на трети лица помагачи , носителите на правото на собственост върху имота, предмет на делото ? Има ли правен интерес ищецът да привлече като трето лице помагач, лицето носител на правото на собственост, което ищецът защитава ? с довод , че отговорите на ВКС биха били от значение за развитие на правото.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – дружество [фирма] чрез адв.И. Г. – АК Б. с наведени доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване по наведените основания- липса на правен интерес от търсената защита с отрицателния установителен иск, респ. неоснователност на доводите за отмяна , ако обжалването бъде допуснато.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год./ , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК и обжалваемостта на атакувани съдебен акт – въззивно решение по гражданско правен спор за собственост , при действащата разпоредба на чл. 280 ал.2 ГПК/ ред. до изм. с ДВ. бр.86/2017 година /.
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд , настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване НЕ МОЖЕ да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване поради недопустимост на обжалваното въззивно решение не може да бъде уважено при довод за липса на правен интерес от дадената от съда защита на правото на собственост чрез уважения отрицателен установителен иск.
Съгласно задължителните разяснения на ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС правният интерес при заявения отрицателен установителен иск за защита правото на собственост следва да се разбира с по- широк предметен обхват. В конкретното дело , съдилищата са приели , че е налице правен интерес на първо място , че ищецът безусловно е собственик на 3026 кв.м. от ПИ с идентификатор 07079.659.467, целият с площ от 4049 кв.м. и , че като съсобственик в имота не е без значение кой е реално другия съсобственик- ответникът, вписан като такъв в кадастралната карта и регистър или друго лице .Тезата на касатора при тази хипотеза, че когато „не се заявяват самостоятелни права“ по отношение на спорните квадратни метри от страна на ищеца , няма правен интерес , не кореспондира разясненията на цитираното тълкувателно решение – а именно , че „правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Възприетата теза по тълкувателното решение сочи , че „с отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния“ т.е. владение или държане при положение , че ищецът би имал възможност да придобие имота на оригинерно основание или деривативно основание, като значението кой е съсобственик в имота най-ясно е изразено при втората алтернатива за придобиване на тези части от имота. След като е налице тълкувателно решение като задължителна съдебна практика и по поставения въпрос за наличие на правен интерес от отрицателен установителен иск при положение , че ищецът не заявява собственически права по отношение на имота ,има произнасяне със задължителна съдебна практика , която е зачетена с обжалваното решение , не може да се приеме за основателен довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросите за допустимостта ищецът да упражни чужди права като привлече в качеството им на трети лица помагачи , носителите на правото на собственост върху имота, предмет на делото и за правния интерес ищецът да привлече като трето лице помагач, лицето носител на правото на собственост, което ищецът защитава са неотносими към изхода на спора и постановения резултат , тъй като е безусловно , че с отрицателния установителен иск ищецът търси защита на свое субективно материално право –в случая на своето право на собственост , а не на правото на „друго лице“ , както е възприел и изложил като теза касатора -ответник по иска.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по по касационната жалба вх.Nо 6487/05.05.2017 год. на търговско дружество [фирма] [населено място] , заявена чрез адв. Р. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение No I-15 от 27.03.2017 година по гр. възз.д. Nо 108/2017 година на ОС- Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: