O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 16.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1087 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4415/39315 от 01.12.2014 година на К. К. Б., Ц. С. П. и Н. С. М. , всичките от [населено място] , заявена чрез адв. Й. А. – АК М. срещу Решение от 22. 10. 2014 година по гр. възз. д.Nо 66/2014 год. на OС-М., в частта по уважените искове по чл. 72 ЗС.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция в частта по уважените обективно , при условията на евенстуалност / алтернативност/, субективно съединени искове на Р. М. А. по чл. 71 ал.1 ЗС и чл. 72 ал.1 ЗС срещу К. К. Б., Ц. С. П. и Н. С. М. , съответно за сумите 15 740 лв., представляващи стойността на извършени в имота подобрения и сумата от 13 740 лв., извършени от владелеца разноски за запазване на имота.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила- чл. 12 ГПК и чл. 272 ГПК,в нарушение на материалния закон – парг. 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗС във вр. с чл. 70 ал.1 ЗС и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК с довод , че с обжалваното решение по въпроса начина на придобиване на качеството ‘ ползвател‘ на земеделски земи, предоставени въз основа на акт на органите, визиран по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и за интерпретиране на добросъвестността на владелеца на подобрения на възстановени по ЗСПЗЗ земеделски земи , в терен по парг. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ при иск по парг.4в във вр. с чл. 72-74 ЗС, е постановено в противоречие Решение Nо 325/ 21.10.2011 год. по гр.д. Nо 1172/2010 год. на ВКС-I г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Р. М. А. , чрез процесуалния представител адв. Н. А.- АК М. , с който се поддържа , че не са налице сочените предпоставки /основания/ за допускане на касационното обжалване, нито основанията , посочени като пороци на обжалваното решение от г.т. на неговата законосъобразност.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за цената на заявените парични искове , следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално допустима.
При преценка на релевираните доводи и съпоставка с посочената съдебна практика- задължителна и на състави на съдилищата по поставените въпроси, настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване НЕ МОЖЕ да бъде допуснато .
За да се допусне касационно обжалване в обхвата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК то следва в рамките на етапа на селекция , касационният съд да констатира , съобразно на приетите разяснения с ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , противоречие по даденото от въззивния съд разрешение на изведения , обусловил изхода на спора правен въпрос, и даденото такова със посочената от касатора задължителна съдебна практика.
За да уважи , след отхвърляне на главния иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК ,алтернативно заявените и поддържани исковете за заплащане на направените подобрения в ползвания от 1983 година имот и за сумите , вложени за неговото запазване , въззивният съд е приел , че в качеството си на ползвател на земеделска земя , получена по ПМС 76/1977 година , Р. А. е извършил редица подобрения в процесните 500 кв.м. като засаждане на трайни насаждения- овощни дървета , ограда , изграждане на стопанска постройка от 88 кв.м. за отглеждане на животни за целевото раздаване на земите за лично ползване , водоснабдяване , електрифициране и др., които следва да му бъдат заплатени на основание парг.4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 72 ЗС.
След като спорът по делото и постановеният неблагоприятен за касаторите- ответници по исковете на Р. А. правен резултат, според изложението на защитата , е обусловен основно от дадените разрешения на съда по проблемите за правни и фактически критерий , определящи качеството на ищеца като ползвател на земеделска земя в терен по параг. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и неговата добросъвестност при извършване на подобренията в реституирания по ЗСПЗЗ недвижим имот- бивша земеделска земя, цитираното Решение Nо 325/ 21.10.2011 год. по гр.д. Nо 1172/2010 год. на ВКС-I г.о. , се явява е неотносимо. С това цитираното решение поставеният правен въпрос е засягал проблема дали лица- ползватели на реституирани земеделски земи , на които не е било предоставено полазването на земеделска земя с актовете на МС, НС или друг административен орган имат правата по парг. 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ – т.е. като добосъвестни владелци на чужд имот да искат присъждане на подобренията на ползвания от тях недвижим имот, без да се засяга фактическия проблем на доказване качеството на ползвател по см. на разпоредбите на параг. 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ.
Практиката на ВКС, постановена с решения по чл. 290 ГПК по приложения на чл. 4в от ЗПР на ЗСПЗЗ е еднопосочна и насочена към признаване правата на ползвателите като добросъвестни владелци, в хипотезите , когато същите лица не са реализирали правото си на трансформация на правото на ползване в право на собственост , да получат увеличената стойност на извършените от тях подобрения на имота.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4415/39315 от 01.12.2014 година , заявена от К. К. Б., Ц. С. П. и Н. С. М. , всичките от [населено място] , чрез адв. Й. А. – АК М. срещу Решение от 22. 10. 2014 година по гр. възз. д.Nо 66/2014 год. на OС-М., в частта по уважените искове по чл. 72 ЗС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :