O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
София, 27.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4979/2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 52242/30.04.2013 год. на К. Т. С. заявена чрез адв. Б. П. срещу въззивно Решение от 27.03.2013 година по гр. възз. д. Nо 15 955 /2011 год. на Софийския градски съд –II Д отд. .
С посоченото решение , Софийския градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.258 сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция от 07.09.2011 год. на Софийския районен съд -26 с-в по гр.д. Nо 14472/2009 год. по отхвърления отрицателен установителен иск на К. С. срещу [фирма], с който ищцата е искала да се приеме за установено по отношение на ответника , че последния не е собственик на ПИ Nо 1325 от кв. 32 по плана на [населено място] м.“О. купел“ с площ от 840 кв.м. , за който имот е отреден УПИ II -1325, в посочените граници.
За да потвърди решението на първата инстанция , въззивният съд е препотвърдил , по реда и на основание чл. 272 ГПК правните изводи на първата инстанция , че вписаната искова молба по иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД преди датата на откриване на наследството , и вписаното в срок решение за обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред, макар и при участието на наследниците по закон, прави противопоставими на ищцата/ наследник по завещание/ всички действия на приобретателя след този момент.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с довод , че въпросите : противопоставимо ли е действието на вписването на искова молба по чл. чл.19 ал. 3 ЗЗД на трето лице- наследник по завещание, при липса на категорични доказателства за датата на вписването, допустимо ли е да се приеме ,че има вписване на база на предположение и кой е момента на това по презумпция вписване на исковата молба ? въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с Решение No 405 от 24.08.2010 год. по гр.д.No 1266/2009 год. на ВКС- IV отд. на ГК, Решение No 220 30.03.2011 год. по т.д.No 895/2009 год. на ВКС II отд. ТК , ПП ВС 1-64.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса : при наличие на влязло в сила решение по отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК , между две страни по отношение собствеността на конкретен недвижим имот , може ли да се приеме , че при последващ отрицателен установителен иск, между същите страни, предявен от ответника по предходното съдебно производство за същия имот , спорът може да се реши диаметрално противоположно, тъй като в единия случай , предмет на производството е отричане правото на собственост на ищцата, а в другия-отричане правото на собственост на ответника, с довод , че следва да е налице произнасяне на ВКС , с което да се избегне създадената несигурност.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Д. Н. К.,К. Н. А. и П. В. А., наследници на починалия в хода на производството ЕТ ‘Н.-Н.- Н. А.‘, чрез назначения особен представител адв. П. С.-САК , с който се поддържа , че касационната жалба е неоснователна , а релевираните основанията за отмяна , посочени като пороци на обжалваното решение не намират база на данните по делото . Претендират се разноски по делото за защита на служебния представител пред касационния съд.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, обжалва се въззивно решение по гражданско-правен спор с цена на иска над 5000 лв. , съобразено с данъчната оценка на спорното вещно право и налице е правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.
При преценка на релевираните доводи настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Въпреки дадените задължителни разяснения с ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , защитата на касатора е формулирала правни въпроси, които не могат да бъдат ценени като обуславящи изхода на делото.
Въпросите противопоставимо ли е действието на вписването на искова молба по чл. чл.19 ал. 3 ЗЗД на трето лице- наследник по завещание, при липса на категорични доказателства за датата на вписването, допустимо ли е да се приеме ,че има вписване на база на предположение и кой е момента на това по презумпция вписване на исковата молба ? се базират на тезата , че по делото основен правопораждащ факт – „вписването на исковата молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД“ не е доказан /според касатора / , но е приет за доказан от съда на базата на едно предположение.
Поставените правни въпроси не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване , тъй като същите не са съобразени с данните по делото. Искът на [фирма] по чл. 19 ал.3 ЗЗД е заявен по време / 1996 год. /, когато наследодателят на ищцата, явяваща се универсален правоприемник по силата на Саморъчното завещание от 19.03.1996 година, е бил жив и искът за обявяване на предварителния договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот за окончателен, на основание чл. 19 ал.3 ЗЗД, е предявен срещу него. Настъпилото в хода на висящия исков процес по чл. 19 ал.3 ЗЗС универсално правоприемство предполага разпростиране на силата на пресъдено нещо на влялото в сила съдебно решение и по отношение на универсалните правоприемници – наследници на починалата страна. Обстоятелството, че въпреки знанието за водения исков процес и за настъпилото универсално правоприемство по силата на завещание , което изключва наследяването по закон, касаторът К. С. не е легитимирала правата си на наследник към този момент и не е встъпила в процеса, не я прави „трето лице“ от гл.т. на материално-правните отношения . В материално-правен аспект т.е. от гл.т. на възникналото със смъртта на наследодателя- завещател наследственото правоотношение, тя поема изцяло както правата , така и задълженията на починалото лице. След като в нито един момент няма съмнение , че К. С. е приела наследството на З. Г. / видно от многобройните съдебни спорове /, то следва , че от момента на откриването му – датата на неговата смърт 22.03.1999 година , тя , като назначен универсален правоприемник , е встъпила в наследствените права и задължения и фактически отношения на наследодателя. Доколкото , същата/ по свое желание/ не е участвала като надлежна страна в един висящ между наследодателя и купувача гражданско-правен спор за собственост , по който е прието , че към датата на завеждането му , години преди смъртта на наследодателя- ответник , са налице предпоставките на закона / в т.ч. че е бил собственик на недвижимия имот , предмет на предварителния договор /, предварителният договор да се обяви за окончателен , то тезата за непротивопоставимостта на вписаната искова молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД по отношение на „трето лице – универсален правоприемник“ се явява несъстоятелна и неотносима към спора за собствеността на обещания недвижим имот. Защитата на правата на универсалния правоприемник-наследник по завещание поради неучастие в процеса са могли да бъдат реализирани по друг , установен от закона ред.
Цитираната съдебна задължителна практика по Решение No 405 от 24.08.2010 год. по гр.д.No 1266/2009 год. на ВКС- IV отд. на ГК, Решение No 220 30.03.2011 год. по т.д.No 895/2009 год. на ВКС II отд. ТК , ПП ВС 1-64 касае хипотези , при които се третира въпроса за извършени разпореждания преди или след вписване на исковата молба с недвижимия имот , предмет на спора , но не засяга проблема с универсалното правоприемство при смърт на ответника- обещател, когато наследникът по завещание , по свое собствено желание не легитимира правата си на наследник и встъпва в процеса по чл. 19 ал.3 ЗЗД.
Въпросът при наличие на влязло в сила решение по отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК , между две страни по отношение собствеността на конкретен недвижим имот , може ли да се приеме , че при последващ отрицателен установителен иск, между същите страни, предявен от ответника по предходното съдебно производство за същия имот , спорът може да се реши диаметрално противоположно, тъй като в единия случай , предмет на производството е отричане правото на собственост на ищцата, а в другия-отричане правото на собственост на ответника, не може да обусловя извод за положителна селекция на касационната жалба , след като по тези въпроси е прието ТР 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС .Установената задължителна съдебна практика по въпросите на основанията за предявяване на отрицателен установителен иск и възможността всяка страна да избира обема и ефективността на търсената защита дават отговор на изведените от касатора въпроси и то в насока , в която е и произнесеното от въззивния съд решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 52242 /30.04.2013 год. на К. Т. С. заявена чрез адв. Б. П. срещу въззивно Решение от 27.03.2013 година по гр. възз. д. Nо 15 955 /2011 год. на Софийския градски съд –II Д отд. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :