О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр. София, 12.10.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1546 по описа на Върховния касационен съд за 2018 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 8773 от 28.12.2017 год. по в. гр. д. № 8908/2016 год. Софийски градски съд като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение № 57-ІІ-120 от 07.03.2016 год. постановено по гр. д. № 38593/2014 год. на Софийски районен съд, ІІ г. о., 57 състав, с което е отхвърлен предявеният от Ц. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], срещу Д. Г. Ц., ЕГН [ЕГН] и К. Р. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], иск за допускане до делба на следните недвижими имоти:
– ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2040.2134, с площ по скица 524 кв. м. по КК, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2011год. на изпълнителния директор на АГКК и изменена със заповед № КД-14-22-99/15.02.2012 год. с площ от 524.00 кв. м., находящ се в [населено място], район „В.”, [улица], при съседи на имота: 68134.2040.2135, 68134.2040.644, 68134.2040.645 и 68134.2041.2037, идентичен с УПИ ХІ -642 с площ от 561 кв. м., част от стар УПИ VІІІ – 642 целият от 1064 кв. м., кв. 39 по плана на [населено място], местността вилна зона „С. – с.”, находящ се в [населено място], вилна зона „С. – с.”, при граници и съседи по нотариален акт: А. В. А., Х. И. Х., М. Г. Х. и З. М. К.;
– САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.3, находяща се в [населено място], район ”В.”, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2040.2134, представляваща еднофамилна, двуетажна жилищна сграда с РЗП 160 кв. м. – разгъната площ и състояща се:
2.1. първи етаж със застроена площ от 60.00 кв. м., включващ: вход, антре, коридор, една спалня, дневна кухня, баня с тоалетна и една тераса;
2.2. втори етаж със застроена площ от 60.00 кв. м., включващ: коридор, една спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна и една тераса, заедно с находящите се в сутерена на сградата два броя мазета и подземно паркомясто с обща застроена площ от 40.00 кв. м., заедно с находящото се в подпокривното пространство на сградата таванско помещение при съседи на сградата: от две страни двор, № 68134.2040.2134.1 и двор, и № 68134.2040.2134.2 и двор;
– САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор 68134.2040.2134.2, находяща се в [населено място], район „В.”, [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2040.2134, с площ 9 кв. м., с предназначение инфраструктурна сграда – стълбище за втори етаж и таванското помещение на самостоятелна сграда с идентификатор 68134.2040.2134.3.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба вх. № 19367 от 09.02.2018 год. в срок от ищеца Ц. Г. Ц., [населено място], чрез адвокат С. А., в частта, с която Софийски градски съд е потвърдил решението на Софийски районен съд за отхвърляне на иска за делба по отношение на първия етаж, със застроена площ от 60.00 кв. м., включваща: вход, антре, коридор, една спалня, дневна кухня, баня с тоалетна и една тераса, част от самостоятелна сграда с идентификатор 68134.2040.2134.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2040.2134, както и в частта на присъдените разноски. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна в обжалваната част.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Поставят се въпросите: Действителни ли са актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ, доколкото при делба вещта не се падне в дял на разпоредилия се съделител? Има ли изключения от прилагането на чл. 76 ЗН и ако да – в какви хипотези на разпореждане с наследствени вещи той не е приложим? Разпореждане с какъв вид права визира разпоредбата на чл. 76 ЗН? Кой е легитимиран да иска прогласяване на относителна недействителност на акт на разпореждане със сънаследствена вещ в хипотезата на чл. 76 ЗН? В коя фаза на делбата и до кой процесуален момент може да се упражни правото да се иска прогласяване на относителна недействителност на акт на разпореждане с отделна наследствена вещ в хипотезата на чл. 76 ЗН? По какъв процесуален ред може да се упражни правото да се иска прогласяване на относителна недействителност на акт на разпореждане със сънаследствена вещ в хипотезата на чл. 76 ЗН? По отношение на какъв вид актове на разпореждане се прилага разпоредбата на чл. 76 ЗН? Приложима ли е разпоредбата на чл. 76 ЗН по отношение на актове на разпореждане с идеална част от отделни наследствени предмети? При предявен иск или възражение по чл. 76 ЗН необходимо ли е да се конституира приобретателят като страна в процеса и ако да, като каква? В делбеното производство сънаследникът – прехвърлител и третото лице – приобретател имат ли качеството на необходими другари при предявен иск или възражение по чл. 76 ЗН? По отношение на приобретателя необходимо ли е с отделен диспозитив да бъде обявена относителната недействителност на сделката? С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички възражения във въззивната жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения? Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства? Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор? Следва ли мотивите на съдебното решение, и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни? Касаторът твърди, че е легитимиран да се позове на чл. 76 ЗН, възражението е било своевременно предявено и неразглеждането му от въззивния съд противоречи на ТР № 1 от 19.05.2004 год. по гр. д. № 1/2004 год., ОСГК на ВКС, решение № 160 от 30.03.2011 год. по гр. д. № 333/2010 год., ВКС, I г. о., решение № 187 от 20.04.2012 год. по гр. д. № 696/2011 год., ВКС, I г. о., решение № 657 от 31.05.2011 год. по гр. д. № 626/2009 год., ВКС, I г. о., решение № 21 от 15.05.2013 год. по гр. д. № 741/2012 год., ВКС, II г. о., решение № 228 от 20.10.2011 год. по гр. д. № 45/2011 год., ВКС, II г. о. Третото лице – приобретател по относително недействителната сделка не е било конституирано като главна страна в процеса, което не съответства на приетото с решение № 657 от 31.05.2011 год по гр. д. № 626/2009 год., ВКС, I г. о., решение № 103 от 18.07.2013 год. по гр. д. № 815/2012 год., ВКС, II г. о., решение № 4 от 15.02.2012 год. по гр. д. № 770/2011 год., ВКС, II г. о., решение № 200 от 30.09.2013 год. по гр. д. № 2542/2013 год., ВКС, I г. о. Процесният имот представлява съсобственост, възникнала единствено по реда на наследяването, а ответниците са прехвърлили на третото за съсобствеността лице повече права отколкото са притежавали. Наследодателят на К. Ц. е признат за собственик на Ѕ ид. част от поземления имот, не и на сградата, находяща се в него с идентификатор 68134.2040.2134.3, което обстоятелство не е отчетено от въззивния съд. Решението противоречи на установените в чл. 17 от Конституцията на Република България и практиката на Конституционния съд принципни положения относно неприкосновеността и гаранциите за защита на частната собственост, както и на международноправната закрила на правата на човека и чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл. 1 от Първи протокол към нея и правото на СЕС, доколкото правото на делба е неделима част от правото на собственост.
Ответниците по касационната жалба – К. Р. Ц. и Д. Г. Ц., [населено място], чрез пълномощника си адвокат А. И., подават писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като прецени данните по делото и доводите на касаторите в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Ц. Г. Ц. срещу Д. Г. Ц. и К. Р. Ц. иск за делба по чл. 69, ал. 1 ЗН, въззивният съд приел, че по отношение на процесния поземлен имот с идентификатор 68134.2040.2134, находящ се в [населено място], район „В.“, [улица], страните се легитимират като съсобственици при квоти: за Ц. Г. Ц. и Д. Г. Ц. по 1/4 ид. ч., и за К. Р. Ц. – 1/2 ид. ч., тъй като от доказателствата по делото се установява, че наследодателите им са съсобственици на имота при равни права. По отношение на първия етаж от самостоятелна сграда с идентификатор 68134.2040.2134.3, разположена в описания поземлен имот, представляваща еднофамилна двуетажна жилищна сграда, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 92 ЗС, като квотите на съсобственост между страните досежно този първи етаж са същите както и по отношение на земята. За втория етаж от самостоятелната сграда с идентификатор 68134.2040.2134.3, заедно с находящо се в подпокривното пространство на сградата таванско помещение, и самостоятелната сграда с идентификатор 68134.2040.2134.2, разположена в посочения поземлен имот, с площ от 9 кв. м., с предназначение – инфраструктурна сграда – стълбище за втори етаж и таванско помещение на самостоятелна сграда с идентификатор 68134.2040.2134.3, след като е отчетено учреденото от наследодателите на страните в полза на Ц. Г. Ц. право на надстрояване, съдът е определил дяловете на страните както следва: за Ц. Г. Ц. – 5/8 ид. ч., за Д. Г. Ц. – 1/8 ид. ч., и за К. Р. Ц. – 2/8 ид. ч. Въз основа на доказателства по делото – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том IV, рег. № 4976, дело № 601/06.12.2013 год. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том IV, рег. № 4977, дело № 601/06.12.2013 год., неоспорени по надлежния ред от въззивника – ищец, е установил, че ответниците са се разпоредили в полза на трето неучастващо по делото лице с притежаваните от тях идеални части от правото им на собственост от делбените имоти. Към датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.07.2014 год. те не са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск за делба. Чл. 76 ЗН е неприложим, тъй като се отнася за съсобственост, възникнала само от наследяване, а в конкретния случай съсобствеността между страните по отношение на процесните имоти е възникнала не само по силата на наследствено правоприемство, а и на основание правна сделка – учредено и реализирано право на надстрояване. На основание чл. 272 ГПК Софийски градски съд е препратил към мотивите на Софийски районен съд, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения иск за делба.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. С новата редакция на закона, приета с ДВ, бр. 86/2017 год., се предвиди в чл. 280, ал. 2 ГПК, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Въпросите за позоваването на чл. 76 ЗН в делбеното производство с оглед защита правата на сънаследник от извършено в полза на трето лице разпореждане с отделни наследствени предмети от друг сънаследник и релевираните в тази връзка оплаквания, не могат да обуславят допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Те не са предопределили изхода на делото и решаващите изводи на съда за неоснователност на иска за делба поради липсата на установена съсобственост между страните, която да бъде ликвидирана в рамките на особеното исково производство. Принципен отговор на тези въпроси е даден в трайната и непротиворечива практика на ВКС /ТР № 1 от 19.05.2004 год. по тълк. д. № 1/2004 год., ОСГК на ВКС и приложените от касатора решения по чл. 290 ГПК/, съгласно която разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложима само за актове на разпореждане с наследствена вещ или сънаследствен дял от вещ, но не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания или в резултат на повече от един юридически факт, защото в тези хипотези защитната функция на чл. 76 ЗН – имотът да остане в наследствената маса и да бъде поделен само между сънаследниците, не може да бъде постигната. В този смисъл са и разясненията на ТР № 72 от 9.04.86 год. по гр. д. № 36/85 год.ОСГК на ВС, в запазилата действието си негова част относно целта на разпоредбата на чл. 76 ЗН да защити интересите на наследниците, като обезпечи възможността да получат реален дял от наследството според състоянието му в момента на неговото откриване. В съответствие с тези разрешения и с оглед установения смесен характер на съсобствеността между страните по настоящето дело, изключващ възможността за упражняване от сънаследник на правото по чл. 76 ЗН, въззивният съд е приел възражението за относителна недействителност на разпоредителните действия за неприложимо, съответно последиците и начина на упражняването му не са били предмет на обсъждане и поставените от касатора въпроси не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС. Липсата на общата предпоставка – конретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото обосновава извод за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение, без да е налице необходимост от произнасяне по посочените специални предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Доводите на жалбоподателя за нарушение на правото на собственост чрез засягане на конституционно прогласената неприкосновеност на частната собственост и гаранциите за нейната ненакърнимост, предмет и на международноправна закрила, нямат отношение към приложението на релевантните за случая материалноправни и процесуалноправни норми.
Формулираните процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички обстоятелства по делото и възраженията на страните по вътрешно убеждение /чл. 12 ГПК/, с оглед установяването на истината /чл. 10 ГПК/, също не могат да обосноват наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Те са израз на релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК поради допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост на формираните фактически изводи, които не могат да се обсъждат в настоящето производство по селектиране на касационната жалба, а при разглеждането й по същество. Съдът е извършил обективна преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, на всички относими и представени в преклузивните срокове по делото писмени доказателства, както и е обсъдил доводите и възраженията на страните, с оглед постановяването на законосъобразен съдебен акт. Съгласно т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГК на ВКС мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, съдът следва да направи своите фактически и правни изводи по спорния предмет при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и след обсъждане на доводите на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. На основание чл. 272 ГПК Софийски градски съд е препратил към мотивите на Софийски районен съд, но е осъществил и собствен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, след което е формирал решаващия си извод за неоснователност на иска по чл. 69 ЗН предвид липсата на установена между страните съсобственост върху описаните имоти поради разпоредителните актове на ответниците с притежаваните от тях идеални части в полза на трето лице.
Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, довели до постановяването на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма/. Особено тежкият порок следва да бъде констатиран от касационната инстанция без да е необходим конкретен анализ или излагане на съображения за наличието на конкретни предпоставки за отмяна така, както те са уредени с разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК. В случая липсват хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато и на това основание. Липсват и съмнения решението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
С оглед този изход на настоящето производство жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените разноски в размер на по 500 лв. – за всеки от ответниците по касационната жалба, дължими за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените с отговора на касационната жалба два броя договори за правна защита и съдействие и адвокатски пълномощни и съобразно заявеното искане, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8773 от 28.12.2017 год. постановено по в. гр. д. № 8908/2016 год. по описа на Софийски градски съд в обжалваната му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба по отношение на първия етаж, със застроена площ от 60.00 кв. м., включваща: вход, антре, коридор, една спалня, дневна кухня, баня с тоалетна и една тераса, част от самостоятелна сграда с идентификатор 68134.2040.2134.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2040.2134, по подадената от Ц. Г. Ц., [населено място], чрез адвокат С. А., касационна жалба срещу него.
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на К. Р. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място] – 500 лв. /петстотин лева/ и на Д. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място] – 500 лв. /петстотин лева/, разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: