О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 04.02.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2899 /2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4992/21.05.2019 год. на М. М. М. и М. И. М., и двамата от [населено място] заявена от процесуалния им представител адв. Д.В. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 89 от 11.03.2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 861/2018 год. на ОС-Велико Търново в производство по чл. 108 ЗС.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение на РС-Свищов и вместо него е постановил ново решение, с което е прието за установено по отношение на М. М. М. и М. И. М., че търговското дружество „Енеркемикал“ ООД е собственик на основание постановление на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот № *** от 06.11.2008 година, издадено по изп. д. № 914/2006 година на публичен изпълнител при регионална дирекция гр. Русе на Агенция за държавни вземания на следния недвижим имот, описан в документите като масивна двуетажна сграда с РЗП 520.50 кв.м.-административна сграда, находяща се в [населено място], Стопански двор, Гарата, м.Л., която сграда към момента е нанесена в КККР на [населено място] с идентификатор **** с площ 220.00 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда, попадаща в имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община] с площ 746.00 кв.м., собствен на ДПФ и ги е осъдил да предадат владението, на основание чл. 108 ЗС. Отменил е по реда на чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 54/2014 година, за собственост на основание давностно владение на недвижим имот – стопанска сграда – ветеринарна лечебница, с площ от 220.00 кв.м., разположена в имот № *, собственост на ДПФ, бивш Стопански двор, IV категория, землището на [населено място], [община], целият с площ от 746 кв.м. в м. “Л.“, призната в полза на М. М. М. и М. И. М., както и е присъдил разноски по делото.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение e неправилно и необосновано, основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се доводи в насока на необоснованост по отношение на изводите на съда относно индивидуализацията на недвижимия имот описан във възлагателното постановление от ПП на публичния изпълнител, легитимиращ търговското дружество като собственик и и този имот, описан в легитимационните документи за собственост на физическите лица, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с преценката на доказателствата по делото; нарушение на материалния закон и процесуалните правила, включително и относно редовността на исковата молба, основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК с довод, че по въпроса : „Постановлението за възлагане на недвижим имот на публичния държавен изпълнител е ли годно основание да легитимира право на собственост на възложения с постановлението недвижим имот при липсата на конкретика и индивидуализация на имота и при отказа да бъде вписвано именно на това основание и за задължението на решаващият съд да следи служебно за нищожността на представените писмени доказателства която нищожност да бъде отчетена при решаване на правния спор и без да се зачита формалната страна на такъв документ като титул за собственост“, касационният съд следва да се произнесе, тъй като изводите на въззивния съд в тази насока са необосновани, направени при неизяснена фактическа обстановка, в противоречи с практиката на ВКС – Решение № 331/04.07.2011 година по гр.д. № 1649/2010 год. на ВКС- IV год. и Решение № 134/30.12.2013 год. по т.д. № 34/2013 год. на ВКС-II отд.
С касационната жалба се поддържа, като основание за допускане на касационното обжалване и по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по причина на допуснати съществени нарушения касаещи изводите относно приетата от съда идентичност на имотите по постановлението за възлагане и този по констативния нотариален акт, легитимиращ физическите лица за собственици на имота.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация –дружество „Енеркемикал“ ООД, с който се излагат съображения, за недопустимост на касационното обжалване респ. за недопускане на касационното обжалване поради липса на посоченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване. Поддържат се и доводи за неоснователност на изложените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
Съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 3 ГПК и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал. 3 ГПК , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящия състав на ВКС счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да отмени решението на първата инстанция и постанови ново решение, с което се признава правото на собственост в полза на търговското дружество – ищец, решаващият съд е приел, че това е резултат на вещно-правното действие на възлагателното постановление на публичния изпълнител от 06.11.2008 година. Обсъждайки доказателствата по делото, съдът е направил крайния фактически извод, че при липсата на друга сграда в бившия стопански двор описаната в постановлението като „административна сграда“ и тази по нотариалния акт на ответниците, описана като „ветеринарна лечебница“, намиращи се в ПИ № *, с площ от 0.746 дка в землището на [населено място], м.Л. – бивш Стопански двор „Гарата“ са една и съща сграда. На база на установените с писмени и гласни доказателства факти, съдът е приел, че се касае до битова сграда в Стопанския двор, заведена под инв.№ 027 на ОППК “Съгласие“ като „ветеринарна лечебница“ и в последствие описана като обект на предприетото срещу кооперацията – длъжник принудително изпълнение.
Поставеният въпрос за правното действие на възлагателното постановление на недвижим имот в рамките на изпълнителния процес е предмет на разясненията, дадени с няколко тълкувателни решения – ТР № 5/2015 год. на ОСГК на ВКС, т. 2 на ТР № 1/2015 год. на ОСГТК на ВКС. С разясненията на ТР № 4/2017 год. е разгледана и хипотеза на недействителността на публичната продан. Или, няма никакви колебания в съдебната практика, че се касае до деривативен способ за придобиване на правото на собственост и, че в полза на купувача от публичната продан, с влизане в сила на постановлението за възлагане, се транслира правото на собственост, в обема притежаван от длъжника по изпълнението – арг. чл. 496, ал. 2 ГПК, което обстоятелство не дава възможност за допускане на касационно обжалване поради отклонение от тази практика.
В конкретните хипотези по отношение на кой обект на правото на собственост е транслирано правото, е въпрос на установени по конкретното дело факти и тяхното тълкуване в контекста на събраните доказателства. Данните по делото сочат, че изводите за съответствие на обекта, посочен в постановлението за възлагане на недвижим имот и този по констативния нотариален акт, се базират на обсъдените доказателства и логическите съждения на съда.
Доколкото с втората част на от редакцията на въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК от страна на касатора се внушава тезата за „нищожност на постановлението за възлагане като писмен документ“ и необходимостта съда служебно да следи за тази нищожност, следва да се приеме, че заложеното в самата теза противоречие, изключва възможността да се приеме, че се касае до правен въпрос, не само обусловил изхода на спора, но и произнесен в противоречие с посочената съдебна практика. Производството по оспорване недействителността (касателно нищожността) на писмените доказателства в хода на съдения исков процес е уреден като изрично производство, което обаче може да бъде предприето само при релевирано от заинтересованата страна възражения т.е. заложеното с тези текстове на ГПК проявление на принципа на диспозитивното начало, изключват възможността съдът да следи служебно за нищожността (каквото и да означава това) на писмените доказателства .
Цитираната „противоречива“ съдебна практика – Решение № 331/04.07.2011 година по гр.д. № 1649/2010 год. на ВКС- IV год. и Решение № 134/30.12.2013 год. по т.д. № 34/2013 год. на ВКС-II отд., не могат да бъдат ценени като база за съпоставка на даденото разрешение по посочените въпроси, доколкото и двете решения касаят облигационен и търговски спор, без да засягат въпроси, свързани с правните последици на придобиване на недвижим имот от публична продан, или за начина и процесуалните средства, с който следва да бъде установен обекта, предмет на проданта.
При данните по делото не може да се приеме наличие и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК. Очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение като основание за допускане на касационен контрол предполага възможността в производството на селекция, касационният съд да може да констатира груби нарушения на процесуални правила или материален закон, поради видно явно и грубо несъответствие между произнесеното решение и исканията на страните, твърдяни факти и събрани доказателства, явно неспазени принципи на гражданския процес или по приложение на закона. Липсата на груби процесуални нарушения от категорията на изброените по-горе, изключва служебната селекция и допускане на касационно обжалване извън предпоставките на чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК .
По изложените съображения, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба вх. Nо 4992/21.05.2019 год. от М. М. М. и М. И. М.,и двамата от [населено място] заявена от процесуалния им представител адв. Д. В. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 89 от 11.03.2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 861/2018 год. на ОС-Велико Търново в производство по чл. 108 ЗС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: