О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
гр. София, 12.11.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5043 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 8.01.2014 год. по гр. д. № 12160/2012 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решението от 23.02.2012 год. по гр. д. № 24131/2010 год. на първоинстанционния Софийски районен съд в частите му, с които е отхвърлен предявения от Й. Д. В. срещу В. П. Д. иск по чл. 42, ал. 1 в. „в” ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 18.01.1978 год., съставено от Е. В. В., отхвърлен е предявения от Й. Д. В. срещу В. П. Д., К. Д. В., В. Д. В., Е. П. В. и Ю. П. М. иск за делба на апартамент, находящ се на първия етаж в сграда на [улица] в [населено място], подробно описан в решението, заедно с прилежащите му избено и таванско помещения и 150/5371 ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ ХІІ в кв. 416 по плана на [населено място], м. „Центъра” и в частта за разноските.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищцата Й. Д. В., с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите с искане за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат уважени изцяло.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, като е формулиран следния правен въпрос: Когато в саморъчно завещание се съдържа изричната клауза: ”За да направя това завещание взех предвид, че съпругата ми единствено се грижи сега за мен и че ще се грижи до края на живота ми, когато съм болен или по други причини ще се нуждая от чужда помощ”, то дали това завещание има изискуемия от закона безвъзмезден характер и от там то е действително или е недействително и не поражда никакво правно действие. Касаторката поддържа, че този въпрос е противоречиво решаван от съдилищата, като се позовава на представените решения – № 156 от 15.03.95 год. на ВС, І г. о. по гр. д. № 916/94 год. и № 116 от 12.02.93 год. по гр. д. № 755/92 год. ВС, І г. о., в които е прието обратното на това в обжалваното решение.
Ответникът В. Д., чрез адв. Ж. Д., счита, че поставеният въпрос не е правен, а по същество на спора, поради което представлява оплакване за неправилност на извода на въззивния съд. Счита и, че представените решения касаят други факти с оглед лицата, в полза на които е направено завещанието, поради което и не могат да формират противоречива съдебна практика.
Другите ответници по жалбата не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касаторката, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за обявяване нищожността на завещанието, оставено от наследодателя на ищцата в полза на неговата съпруга, въззивният съд приел, че безвъзмедният му характер не е опорочен от мотива на завещателното разпореждане, който следва да се тълкува с оглед пълния текст на завещанието и всички обстоятелства, имащи отношение към изразената воля. С оглед на това съдът приел, че в процесното завещание не са употребени думи и изрази, които да сочат, че с разпореждането са вменени задължения за в бъдеще време, които имат материален израз, нито е конкретизиран вида на грижите, които съпругата ще полага за завещателя до края на живота му. Касае се за обичайния мотив за завещателно разпореждане, който не е противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави, поради което и завещанието не е нищожно на поддържаното основание по чл. 42, ал. 1 б. „в” ЗН.
В представеното от касаторката решение № 156 по гр. д. № 916/94 год. на І г. о. на ВС е прието, че изразената в завещанието признателност за грижи за в бъдеще е равнозначно на гледане, поради което и завещателното разпореждане е направено с оглед обезпечаване бъдещето на завещателя с бъдещи грижи, които без съмнение имат материален израз, което противоречи на безвъзмездния характер на завещанието. Прието е, че в случая не се касае за морален мотив за извършване на завещанието, в какъвто смисъл е и приетото в решението № 116 по гр. д. № 755/92 год. на І г. о. на ВС – недопустимо е завещанието да съдържа в себе си, че то се прави с оглед на бъдеща имуществена облага, която не е дадена към деня на съставянето му от страна на лицето, посочено като дестинатор –легатар в него. Това обуславя нищожността на завещанието.
Следователно, поставеният от касаторката въпрос относно действителността на едно завещание в зависимост от неговото съдържание и употребените в него изрази и противоречивите разрешения в обжалваното решение и представената съдебна практика относно тълкуването на употребените в завещанието изрази като мотив за извършване на завещателното разпореждане или като израз на възмездност за бъдещи грижи, което влияе на валидността на завещанието, обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и по двата иска, с оглед обусловеността помежду им.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 8.01.2014 год. по гр. д. № 12160/2012 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Й. Д. В., чрез адв. Ел. Х., касационна жалба против него.
Указва на Й. Д. В. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 80 лв., като представи в същия срок и вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: