O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 17.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2428 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 3415/29.03.2016 година на Д. Б. М. и Е. И. Л. , и двамата от [населено място] , заявена чрез адв. А. К. -САК срещу въззивно Решение Nо 62 от 18.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 10/2016 година на ОС-Русе.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК потвърдил решението на първата инстанция по допускане съдебна делба на ПИ с идентификатор 63427.4.512, целият с площ от 970 кв.м., находящ се в [населено място] ,[жк], [улица] заедно с построената в него едноетажна търговска сграда с идентификатор 63427.4.512.1 и застроена площ от 248 кв.м. между М. Я. Х. с права от 10/40 идеални части , С. И. Д. с права от 4/40 идеални части, [фирма] [населено място] и [фирма] С. с права от 3/40 идеални части за всяко едно от дружествата и Б. Б. М. с права от 20/40 идеални части, както и в частта , с която от делбата е изключена Д. Б. М..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите : 1./ дали невръчване на постановлението за възлагане на недвижим имот-съпружеска имуществена общност, при публична продан само на единия съпруг, може ли да се счита като начало на давностно владение за съпруга-недлъжник за възможността за придобиване по давност на имота, прекратена съпружеска имуществена, ако е осъществил фактическа власт от датата на постановлението за възлагане и по отношение частта на третото лице-купувач от публичната продан ? 2./ Следва ли да се приеме, че нотариалната разпоредителната сделка, сключена от съпруга-недлъжник, с която е продала на жалбоподателката и съделител 1/2 идеална част от имота не е произвела никакво правно действие при положение, че съпругът недлъжник вече е установил владение на тази 1/2 идеална част от имота – бивша собственост на съпруга –длъжник след датата на издаване на постановлението за възлагане и може ли да се приеме , че именно въз основа на тази правна сделка приобретателят и съделител по делото е продължил на напълно годно основание давностното владение, започнало от неговия праводател и съответно дали е придобил собствеността върху тази 1/2 идеална част след изтичане на предвидени от закона 10- годишен срок общо от праводателя и правоприемника по тази сделка ? 3./следва ли съдът в делбеното производство в т.ч. и въззивната инстанция да прецени всички искания и възражения на страните, вкл. направеното с отговора на исковата молба възражения на съделител, повторно във въззивната му жалба , че е собственик на 1/2 идеална част от имота , вкл. по давност, както и да изложи правни изводи във връзка с установените фактически обстоятелства, вкл. и по така направените възражения ? защото решението противоречи на Р No 381/ 12.05.2009 год. по гр.д. No 1428/2008 год. на ВКС- I г.о., Р No 559 / 11. 01. 2011 год. по гр.д.No 281/2010 год. на ВКС- II г.о., Р No 77 / 25.02.2010 год. по гр.д.No 506/2009 год. на ВКС- II г.о. , Р No 1124/ 19.07.2002 год. по гр.д.No 1208/ 2001год. на ВКС- IV отд., Р No 392/ 10.01.2012 год. по гр.д.No 891/ 2010год. на ВКС- I отд., ТР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпросите на придобивната давност и др.
В срока по чл. 287 ГПК ответникът [фирма] чрез процесуалния си представител адв. Н. М. – АК Р. оспорва искането за допускане на касационното обжалване с доводи за липса на предпоставките на закона за допускане на обжалването като сочи, че въпросите за придобиване на 1/2 ид.част по давност се поставят за първи път с касационната жалба. Излагат се и доводи и относно неоснователността на релевираните доводи за отмяна на обжалваното решение.Претендират се направени разноски за защита от 960 лв.
В срока по чл. 287 ГПК ответникът М. Я. Х. , чрез процесуалния си представител адв.С. К. оспорва искането за допускане на касационното обжалване с обстойни доводи за липса на предпоставките на закона за допускане на обжалването , респ. се излагат доводи и относно неоснователността на релевираните доводи за отмяна на обжалваното решение.Претендират се направени разноски за защита пред касационната инстанция.
С втора- самостоятелна касационната жалба вх.Nо 3416/29.03.2016 година на Б. Б. М. от [населено място] , заявена чрез адв. С. К. -АК К. се иска отмяна на въззивно Решение Nо 62 от 18.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 10/2016 година на ОС-Русе по допускане на делбата , в частта за квотите и лицата .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта , с която е прието че не са налице предпоставки на Б. М. да се признаят 7/40 идеални части придобити на основание давностно владение и признати с констативен НА 83/2014 год. и му се определи квота в съсобствеността от 27/40 идеални части, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Поддържа се довод, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, относима към конкретния случай- т.4 на ТР 1/2001 год на ОСГК на ВКС относно обхвата на правораздавателен контрол на въззивната инстанция, Р No 392/ 10.01.2012 год. по гр.д.No 891/ 2010год. на ВКС- I отд. относно процесуалните задължения на решаващия съд при постановяване на съдебния си акт , нито с доказателствата по делото, поради което се иска отмяна и признаване на Б. М. права в съсобствеността в обем на 27/40 идеални части.
С изложение към касационната жалба , искането да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите/ формулирани в р.III/ : 1./ Дали въззивният съд в делбеното производство следва да се съобрази с допълнително приложен по делото констативен нотариален акт , с който един от съделителите е релевирал за първи път пред въззивната инстанция придобивно основание на още идеални части от процесния имот и съответно да го съобрази при постановяване на решението си при определяне квотите на съделителите ? 2./ Дали въззивният съд в делбеното производство без направено изрично възражения от лицата, които имат правен интерес от това, а именно от съответните съделители и участници по делото, има право да постанови , че неоснователно един от съделителите претендира за първи път пред въззивната инстанция в негова полза да се признаят допълнително идеални части от делбения имот, за които той се е снабдил с констативен нотариален акт в хода на съдебното производство ? 3./ Следва ли съдът в делбеното производство в т.ч. и въззивната инстанция да прецени всички искания и възражения на страните, вкл. направеното с въззивната му жалба, че е собственик на допълнителни идеална част от имота , както и да изложи правни изводи във връзка с установените фактически обстоятелства, вкл. и по така направените възражения? като в т.4 на предходния раздел –II, при изложението на основанията за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК , защитата на касатора навежда довод, че „въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС“ цитирайки т.4 на ТР 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, Р No 392/ 10.01.2012 год. по гр.д.No 891/ 2010год. на ВКС- I отд., Р No 365/ 22.10.2012 год. по гр.д. No 17/2012 год. на ВКС- I г.о., Р No 484 / 06.10. 2009 год. по гр.д.No 150/2009 год. на ВКС- II г.о., ТР 11 / 2013 год. нас ОСГК на ВКС .
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от адв.С. К. АК-Р., процесуален представител на М. Х. с който се оспорва наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване с довод, че въззивният съд не се е произнесъл по нито един от изведените въпроси поради което няма въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, в който смисъл са разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Поддържат се доводи за неоснователност и на релевираните основания за отмяна на обжалваното въззивно решение в частта , с която са определени правата на страните в съсобствеността.Претендират се разноски за защита пред касационната инстанция.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор и от адв.Й. С.- АК Р. , процесуален представител на [фирма] с който се оспорва наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване с довод, че не са налице основанията по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , липсва изведен „правен въпрос“ по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Въведеното с въззивната жалба възражения за придобивна давност е извън срока по чл. 133 ГПК и правото за неговото релевиране е преклудирало, поради което и не могат да се поставят въпроси , свързани с придобивната давност. Поддържат се доводи за неоснователност и на релевираните основания за отмяна на обжалваното въззивно решение в частта , с която са определени правата на страните в съсобствеността. Претендират се разноски за защита пред касационната инстанция в размер на 960 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационните жалби са процесуално допустима като подадени в срок по чл. 283 ГПК, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение по иск за съдебна делба във фазата по допускането.
След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по на касационната жалба на Д. М. и нейния съпруг Е. Л. .
За да допусне делбата без участието на съделителя Д. Б. М., въззивният съд е приел изводите на първата инстанция, че Д. М. няма права в спорната съсобственост.Прието е , че извършената разпоредителна сделка по НА 98/ 2011 година по силата на която Б. М. и съпругата му В. Г. са продават на дъщеря си Д. М. 1/2 идеална част от собствения им недвижим имот- ПИ с идентификатор 63427.4.512, целият с площ от 970 кв.м. , находящ се в [населено място] ,[жк], [улица] заедно с построената в него едноетажна търговска сграда , няма вещно-правно действие , тъй като продавачите не са били собственици на разпоредената в полза на Д. М. 1/2 идеална част от процесния / делбения / имот, в резултат на публичната продан и сделката по НА 88/2009 год.
Поставените правни въпроси в контекста на данните по делото се явяват напълно неотносими към предмета на спора, и по конкретно по спора дали Д. М. е могла да придобие по пътя на частното правоприемство /договор за продажба по НА 98/2011 год./ право на собственост в обем на 1/2 идеална част.
Първият въпрос : дали невръчване на постановлението за възлагане на недвижим имот-съпружеска имуществена общност, при публична продан само на единия съпруг, може ли да се счита като начало на давностно владение за съпруга-недлъжник за възможността за придобиване по давност на имота, прекратена съпружеска имуществена, ако е осъществил фактическа власт от датата на постановлението за възлагане и по отношение частта на третото лице-купувач от публичната продан ? предпоставя факта, че с Постановлението за възлагане на публичната продан от 27.10.2003 година на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор 63427.4.512, целият с площ от 970 кв.м. , находящ се в [населено място] ,[жк], [улица], заедно с построената в него едноетажна търговска сграда , е прекратена бездяловата съпружеска имуществена общност между Б. М. и В. Г., като последната , като съпруг-недлъжник по изпълнението, е запазила правото си на собственост на 1/2 идеална част от имота, както и факта, че по силата на закона – чл.384 ал.2 ГПК/ отм./ купувачите от публичната продан са придобили права от деня на постановлението за възлагане.
За да изследва съдът дали съпругата- недлъжник / В. Г. / е придобила собствеността на другата 1/2 идеална част, собственост на купувачите по публичната продан , на ново – оригинерно правно основание – придобивна давност в чийто контекст е поставения въпрос, то частният правоприемник , който счита , че е придобил тези права по сделката- в случая Д. М., следва да се е позовала на правата на своя праводател на оригинерното основание , тъй като давността не се прилага служебно- арг. чл. 120 ЗЗД. Доколкото по делото / л. 95/ в отговора на исковата молба Д. М. не релевира доводи в тази насока, съдът по съществото на спора не е имал задължението да интерпретира въпроса на възлагателното постановление като начало на давностно владение , поради което и извеждането му като обусловил изхода на спора материално – правен въпрос.
Вторият изведен въпрос – Следва ли да се приеме, че нотариалната разпоредителната сделка, сключена от съпруга-недлъжник, с която е продала на жалбоподателката и съделител 1/2 идеална част от имота не е произвела никакво правно действие при положение, че съпругът недлъжник вече е установил владение на тази 1/2 идеална част от имота – бивша собственост на съпруга –длъжник след датата на издаване на постановлението за възлагане и може ли да се приеме , че именно въз основа на тази правна сделка приобретателят и съделител по делото е продължил на напълно годно основание давностното владение, започнало от неговия праводател и съответно дали е придобил собствеността върху тази 1/2 идеална част след изтичане на предвидени от закона 10- годишен срок общо от праводателя и правоприемника по тази сделка ? касае дори още по утежнена хипотеза, която касае заявени придобити права на собственост от частния правоприемник по сделка на основание придобивна давност в резултат на присъединено владение . въпросът не е част от спорния предмет, тъй като такива права изобщо не са релевирани по надлежния ред и дори извеждането им в рамката на задължението на касационния съд за селекция в производството по чл. 288 ГПК граничи със злоупотреба на права, предвид на задължителния характер на разясненията дадени с ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС.
Процесуално – правният въпрос – следва ли съдът в делбеното производство в т.ч. и въззивната инстанция да прецени всички искания и възражения на страните, вкл. направеното с отговора на исковата молба възражения на съделител, повторно във въззивната му жалба, че е собственик на 1/2 идеална част от имота , вкл. по давност, както и да изложи правни изводи във връзка с установените фактически обстоятелства, вкл. и по така направените възражения ? по естеството си съставлява оплакване за допуснати нарушения на процесуални правила, по отношение на които правомощията на касационния съд за правораздавателен контрол се простират само и доколкото е допуснато касационното обжалване.
При този изход на делото, касаторът Д. М. и Е. Л. следва да заплатят на ответниците по касация направените разноски за защита – а именно сумата от 960 лв. за адвокатски хонорар на адв. Н.М./ л. 62-64/като процесуален представител на ответника по касация [фирма] [населено място] .
Претенцията на ответника по касация М. Х. не може да бъде уважена предвид липсата/ по делото/ на надлежни писмени доказателства за размера на направени разноски за защита пред касационната инстанция , осъществена от адв.С. К.- АК Р..
След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по на касационната жалба на Б. Б. М. .
За да допусне делбата с участието на Б. Б. М. с права от 20/40 идеални части , въззивният съд е приел, аналогично на изводите на първата инстанция, че същият е придобил права в спорната съсобственост само на деривативно основание – договор за продажба по НА 88/ 2009 година по силата на който договор бащата Б. М. и майката В. Г. му продават Ѕ идеална част от собствения им недвижим имот- ПИ с идентификатор 63427.4.512, целият с площ от 970 кв.м. , находящ се в [населено място] ,[жк], [улица] заедно с построената в него едноетажна търговска сграда , като сделката няма вещно-правно действие от гл.т. на волеизявлението на Б. М. , защото като продавач същият няма права в резултат на публичната продан на неговата 1/2 идеална част от имота. Правата на собственост в обем на 1/2 идеална част са тези транслирани по линия на частното правоприемство от майката – В. Г.. Оплакванията пред въззивната инстанция , са в насока , че по силата на констативен НА 193/2014 год., а който на оригинерно основание му са признати лични права от 7/20 идеални части от 1/2 част от процесния имот, които не са зачетени от първата инстанция , без да са съобразени в тази насока и Споразуменията на Б. М. със съсобствениците С. Д. и [фирма] С..
За да остави без уважения релевираните с въззивната жалба на Б. М. доводи за незаконосъобразност, решаващият съд е приел, че претендираните от съделителя права допълнително, в обем на 7/40 идеални части , от съсобствеността , предмет на делбата , на лично основания- придобивна давност, не са заявени в рамките на срока по чл. 131 ГПК, а представените „споразумения“ със съделителите С. Д. и [фирма] С., взискатели по изпълнителното производство не могат да обусловят извод , че се касае до отказ от придобити парва.
Поставените правни въпроси, изведени като обуславящи изхода на спора относно квотата на съделителя-касатор Б. Б. М. , в контекста на данните по делото , се явяват неотносими към основните мотиви, обусловили крайния правен извод на съда по спора за съделителите и техните права в спорната съсобственост.
Формулираният в р.II правен въпрос : дали въззивният съд в делбеното производство следва да се съобрази с допълнително приложен по делото констативен нотариален акт , с който един от съделителите е релевирал за първи път пред въззивната инстанция придобивно основание на още идеални части от процесния имот и съответно да го съобрази при постановяване на решението си при определяне квотите на съделителите ? не може да бъде възприет като правен въпрос , относим към предмета на спора. Въпросът по естеството си съдържа оплакване за нарушение по събирането и анализа на доказателствата във въззивната инстанция в делбения процес , което оплакване предполага преценката на контролиращия съд в предметната рамка на правомощията на въззивната инстанция от гл.т. на особеното исково производство за съдебна делба. Тезата на касатора , че въззивният съд е произнесъл решението си в противоречи практика на ВКС , позовавайки се т.4 на ТР 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС и Р No 392/ 10.01.2012 год. по гр.д.No 891/ 2010год. на ВКС- I отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, не може да бъде възприета . Настоящото съдебно исково производството изцяло е подчинено на правилата на ГПК от 2007 година и правомощията на въззивната инстанция да разгледа нови възражения като защитно средство за първи път пред втората инстанция и без да е обвързан от оплакванията по въззивната жалба, при законовоустановения режим на втората инстанция като ограничен въззив , изрично са разяснени с т.4 на ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, би било грубо несъблюдаване на закона.
Въпросът дали въззивният съд в делбеното производство без направено изрично възражения от лицата, които имат правен интерес от това, а именно от съответните съделители и участници по делото, има право да постанови , че неоснователно един от съделителите претендира за първи път пред въззивната инстанция в негова полза да се признаят допълнително идеални части от делбения имот, за които той се е снабдил с констативен нотариален акт в хода на съдебното производство очевидно, макар и без посочване от страна на защитата на касатора и в разрез с разясненията по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касае искане да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК във вр. с разрешенията на ТР 11/2012 год. на ОСГК на ВКС .
Исканото на това основание допускане на касационното обжалване не може да бъде удовлетворено, тъй като въпросът за зачитане на материалната доказателствена сила на конкретния констативен нотариален акт , удостоверяващ правото на собственост на 7/20 идеални части от 1/2 част от имота, не е в обхвата на предмета на делото, правата по този акт не са заявени по надлежния ред , в определения от закона с чл. 342 ГПК срок- първото по делото редовно съдебно заседание в първа инстанция. След като нотариалният акт не е ценен и/или обсъждан / по причина на ограниченията на закона /нито от първата , нито от въззивната инстанция то този въпрос изцяло остава извън спора за правилното и законосъобразно определяне правата на съсобствениците.
Процесуално-правният въпрос: Следва ли съдът в делбеното производство в т.ч. и въззивната инстанция да прецени всички искания и възражения на страните, вкл. направеното с въззивната му жалба , че е собственик на допълнителни идеална част от имота , както и да изложи правни изводи във връзка с установените фактически обстоятелства, вкл. и по така направените възражения ? също не може да обуслови исканото допускане на касационното обжалване по вече посочените по-горе съображения за неотносимостта на доказателствата и доводите , свързани с тях относно факти и права , заявени извън срока по закон.
По исканията за разноски: Като съобрази, че с оглед изхода на спора в производс5твото по чл. 288 ГПК, съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК ответниците по касация имат право да им се репарират направените за касационното производство разноски, както и обстоятелството , че ответникът М. Х. не е ангажирал доказателства , че такива разноски са действително са направени и техния размер, а ответникът [фирма] [населено място] е представил една и съща фактура No…879/ 19.04.2016 година и едно и също „авизо за местен превод от 21.04.2016 година за защита по делото, намира , че искането за защита по двете касационни жалби следва да бъде уважено само за сумата 960 лв. / деветстотин и шестдесет лева./ , платима от касаторите по двете самостоятелни касационни жалби.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 3415/29.03.2016 година на Д. Б. М. и Е. И. Л. , заявена чрез адв. А. К. -САК срещу въззивно Решение Nо 62 от 18.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 10/2016 година на ОС-Русе по допускане на делбата без участието на Д. Б. М..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 3416/29.03.2016 година на Б. Б. М. от [населено място] , заявена чрез адв. С. К. -АК К. срещу въззивно Решение Nо 62 от 18.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 10/2016 година на ОС-Русе по допускане на делбата , в частта за квотите и лицата .
ОСЪЖДА Д. Б. М. ЕГН [ЕГН] и Е. И. Л. ЕГН [ЕГН] , и двамата от [населено място] и Б. Б. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплатят общо на „ПРИСТА ХИМ‘ООД [населено място] ЕИК[ЕИК] ,представлявано от Управителя Й. С. сумата 960 лв. / деветстотин и шестдесет лева/ разноски за касационното обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :