О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр. София, 28.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3225 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4388 от 09.05.2018 г., подадена от „Джиро Трейд” ООД чрез адвокат Ц. Б. от АК-П. против въззивно решение № 106 от 14.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 707/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответницата по касация М. Б. П. не е подала отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено № 133 от 06.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 1629/2016 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е признато за установено по отношение на Б. А. К., както и по отношение на „Джиро Трейд” ООД, че М. Б. П. е собственик на основание завещание от 08.10.2001 г., с което М. Н. К. я е посочила за свой универсален правоприемник, на лозе в м. „К.”, с площ от 3,070 дка, от които 1,965 дка – пета категория, а 1,105 дка – девета категория, парцел 3 от масив № 56, имот № * в землището на [населено място], [община], с ЕКАТЕ *, при граници и съседи: имот № * – лозе, имот № * – полски път, имот № * – лозе, имот № * – полски път, имот № * – полски път, като „Джиро Трейд” ООД е осъдено да предаде на М. Б. П. владението на имота на основание чл. 108 ЗС.
Въззивният съд (при условията на чл. 272 ГПК) е приел, че починалата на 11.09.2002 г. М. Н. К. (баба на ищцата по бащина линия) е била собственик на основание реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот. Същата съставила универсално завещание в полза на внучката си, което е обявено през м. декември 2002 г. и е вписано в АВ през 2013 г. Ищцата приела наследството с конклудентни действия – след смъртта и погребението на баба си взела нейни вещи в присъствието на баща си (ответника по иска по чл. 124 ГПК). Независимо от това, легитимирайки се като единствен наследник по закон, през 2006 г. Б. А. К. продал на касатора процесния имот. Въззивният съд е споделил и правните изводи на първоинстанционния, както и е отговорил на оплакванията, заявени с въззивната жалба. Подчертал е, че ревандикационният иск не се погасява по давност; универсалното завещание е валидно, а обявяването и вписването му не са част от фактическия състав на наследяването по завещание; обявяването на завещанието е квалифицирано като действие по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН, с оглед което ищцата се легитимира като собственик на имота, считано от датата на смъртта на баба си. Възражението за изтекла в полза на „Джиро Трейд” ООД придобивна давност не е заявено с отговора на исковата молба, поради което е преклудирано и като такова не подлежи на обсъждане по същество от въззивната инстанция, включително досежно довода за наличие на основание за приложението на чл. 82 ЗС. Като неоснователни са преценени оплакванията за допуснати процесуални нарушения.
Извършвайки преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС констатира, че в случая такива отсъстват.
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е развил своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля. Противно на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът не е формулирал правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Наред с това, ВКС констатира, че даденото от въззивния съд разрешение по определения от касатора като възлов за спора проблем за значението на обявяването и вписването на завещанието обжалваният акт е съобразено със закона и практиката по приложението му, обективирана с Решение № 698 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1281/2009 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 206 от 25.07.2012 г. по гр.д.№ 238/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 14.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 707/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: