О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 30.10.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3412 по описа на Върховния касационен съд за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на С. Р. К. от [населено място], чрез адв. М. Г., против въззивното определение от 26.05.2017 год. по ч. гр. д. № 1081/2017 год. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 23.03.2017 год. по гр. д. № 11479/2015 год. на Варненския районен съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по делото е прекратено.
По съображенията, изложени в частната касационна жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, в т. ч. администриране на подадена на 13.03.2017 год. частна жалба.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно. Поддържа се в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните правни въпроси, както следва:
– Длъжен ли е въззивният съд да обоснове определението си, като обсъди всички обстоятелства по делото ?
– Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания ?
По тези въпроси жалбоподателката счита произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с посочената съдебна практика, обосновавайки приложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа по следните процесуалноправни въпроси:
– Допустимо ли е съдът да прекрати производството по делото поради невнасяне в срок на депозит за адвокатско възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК, при наличие на висящо производство по въззивно обжалване на разпореждането за определянето и внасянето на същия този депозит ?
– Следва ли, когато страната на която е указано, че дължи внасяне на този депозит за адвокатски хонорар по чл. 47, ал. 6 ГПК, е направила искане с правно основание чл. 253 ГПК за изменение на това разпореждане относно размера на депозита, съдът с произнасяне по искането да даде нови подробни указания и нов срок за внасяне на депозита, и следва ли това ново разпореждане да бъде съобщено на страната ?
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството на основание чл. 129, ал. 3 ГПК въззивният съд приел, че указанията към ищеца за внасяне на депозит за особения представител в посочения размер от 1061.80 лв. са задължителни и са свързани с редовността на исковото производство, като неизпълнението им обосновава връщане на исковата молба като нередовна и прекратяване на образуваното производство.
С оглед съображението за направения от въззивния съд извод първата група процесуалноправни въпроси не са обуславящи го, а по същността си представляват доводи за неговата неправилност поради твърдяното необсъждане на обстоятелствата и оплакванията на жалбоподателя. Същите подлежат на разглеждане при наличие на основание за допускане на касационното обжалване, но сами по себе си и по начина, по който се формулирани с оглед позоваване на цитираната съдебна практика, не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правния извод във въззивното определение по спорния предмет. Горното съображение изключва обсъждане наличието на релевираното допълнително основание – противоречие с практиката по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Релевантен за извода на въззивния съд се явява въпросът дали е основание за връщане на исковата молба, респ. прекратяване на производството по нея неизпълнението на указанието към ищеца да внесе определените разноски за назначаване на особения представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, по който въпрос е налице задължителна съдебна практика – в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 211 от 1.04.13 год. по ч. гр. д. № 11/2013 год. на ІV г. о. на ВКС е прието, че неизпълнението на указанието за внасяне на разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК е основание за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК, като съображенията са, че задължението на ищеца за внасяне на разноските за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Неизпълнението на това задължение, въпреки изричните указания на съда, е основание за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото. С оглед гарантиране правата на ответник, който не е намерен на посочения по делото адрес, за да бъде уведомен за образуваното срещу него производство, нито се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, и същевременно обезпечаване развитието и приключването на исковото производство, в процесуалния закон е уреден института на особения представител на ответника, призован по реда на чл. 47 ГПК, като негов процесуален представител по разпореждане на съда, и на разноски на ищеца, инициирал спора. Доводите на жалбоподателката за предприето обжалване на определения от съда размер на разноските за особения представител на ответника, както и срока за внасянето му, впрочем многократно продължаван по молба на жалбоподателката, са извън обуславящите извода на въззивния съд съображения за връщане на исковата молба /тъй като не са поставяни като предмет на спора при обжалването/, поради което и при наличието на горната задължителна съдебна практика по обуславящия правен въпрос, прилагана и при последващи произнасяния на ВКС /напр. опр. № 38 от 16.01.15 год. по ч. гр. д. № 7311/14 год. ІІІ г. о., опр. № 399 от 7.08.17 год. по ч. гр. д. № 2917/17 год. ІV г. о./ касационното обжалване не може да се допусне по релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от С. Р. К. от [населено място], [улица], чрез адв. М. Г., частна касационна жалба против въззивното определение № 1401 от 26.05.2017 год. по ч. гр. д. № 1081/2017 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3100 от 23.03.2017 год. по гр. д. № 11479/2015 год. на Варненския районен съд за прекратяване производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.