О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
Гр. София, 12.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 6205 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба за отмяна с вх.№ 3786 от 16.04.2014 г., подадена от В. В. М. срещу определение № 63 от 17.01.2014 г., постановено по ч.гр.д.№ 7683/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. С посоченото определение ВКС, ІІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение № 16581 от 16.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 9439/2013 г. на СГС, ІV г.о., с което е оставена без уважение частната жалба на В. В. М. срещу отказа на съдията по вписванията при СРС да заличи отбелязването на съдебното решение за прекратяване на производството по гражданско дело № 4372/2002 г. по описа на СРС, 32 състав, образувано по вписаната искова молба, подадена от В. В. М..
С определение № 117 от 02.07.2015 г. производството по настоящото дело е било спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК по въпроса по т. 6 „Кои влезли в сила определения подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК?”. Тълкувателното решение по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК е обявено на 31.07.2017 г. , с което е отпаднала пречката за движение на делото и производството по същото следва да бъде възобновено.
На основание чл. 307, ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по допустимостта на молбата в закрито заседание, в която връзка ВКС намира следното:
Определението, с което не се допуска касационно обжалване по подадена частна касационна жалба не съставлява акт, който да разрешава със сила на пресъдено нещо материално-правен спор. По своето естество то е идентично на определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не се допуска обжалване на въззивно решение, т.е. представлява акт на специфична правораздавателна дейност по проверка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) за селектиране на жалбите. Дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща, поради което определението, с което не се допуска касационно обжалване (както по касационна, така и по частна касационна жалба) обективира само правното мнение по проблема за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не разрешава със сила на пресъдено нещо материално-правен спор. Същевременно (предвид и тълкуването дадено с т. 3 и т. 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, както и с т. 2 от запазилото значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д.№ 1/1977 г.) отмяната чл. 303 ГПК е средство за извънинстанционен контрол само на актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита. Тъй като атакуваният акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, то не е допустимо да бъде обект на производството по чл. 303 ГПК. По тази причина молбата за отмяна на определение № 63 от 17.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 7683/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. следва да бъде оставена без разглеждане.
Молбата за отмяна с вх.№ 3786 от 16.04.2014 г. съдържа и алтернативно искане – да бъде отменено влязлото в сила определение № 16581 от 16.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 9439/2013 г. на СГС, IV „В” въззивен състав, с което е потвърдено определение с вх.рег.№ 146 от 20.03.2013 г. на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано заличаването на отбелязване с вх.рег.№ 44013 от 05.10.2012 г., акт № 54, том № 30 на СВ на съдебното решение по гр.д.№ 4372/2002 г. на СРС по вписаната искова молба под вх.рег.№ 69830 от 20.12.2005 г., акт № 127, т. VІ на СВ. Разглеждането на това алтернативно искане в настоящото производство е процесуално недопустимо, доколкото от данните по делото и служебно извършената от настоящия състав справка се установява, че искането да бъде отменено влязлото в сила определение № 16581 от 16.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 9439/2013 г. на СГС, IV „В” въззивен състав е било заявено с подадената от В. В. М. молба с вх.№ 48386 от 16.04.2014 г. По същата е било образувано гр.д.№ 4976/2014 г. по описа на ВКС, І г.о., приключило с Определение № 340 от 10.11.2014 г., с което молбата за отмяна с вх.№ 48386 от 16.04.2014 г. е оставена без разглеждане като недопустима. Законът не предвижда процесуална възможност в рамките на настоящото производство да бъде преразглеждан въпросът, разрешен с Определение № 340 от 10.11.2014 г. по гр.д.№ 4976/2014 г. по описа на ВКС, І г.о.
Молбата за отмяна съдържа и „особено” искане – да бъде прогласена нищожността на определение № 63 от 17.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 7683/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. Това искане също е процесуално недопустимо предвид разяснения по-горе характер на акта, срещу който е насочено, а също и с оглед неприложимостта на правилата по чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 1 ГПК в производството по чл. 303 и сл. ГПК.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 6205/2014 г. по описа на ВКС, ГК, Второ отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна с вх.№ 3786 от 16.04.2014 г., подадена от В. В. М. срещу определение № 63 от 17.01.2014 г., постановено по ч.гр.д.№ 7683/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 6205/2014 г. по описа на ВКС, ГК, Второ отделение.
Определението, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, което да се извърши съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: