О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 23.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2662 /2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 51890/16.04.2019 година на В. В. К. и С. В. К., и двете от [населено място] – Н. И., заявена чрез процесуалния им представител дв.С. Ч. – САК срещу въззивно Решение Nо 1756 от 12.03.2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 12322/2017 година на Софийския градски съд –II A възз. с/в .
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение от 16.05.2017 година постановено по гр.д. № 67789/2015 година на СРС- 33 състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че В. В. К. и С. В. К. не са собственици на недвижими имоти с идентификатори № *** с площ от 346 кв.м. и с № *** с площ от 273 кв.м., находящи се в [населено място] и представляващи по РП на града, одобрен през 1984 година съответно реални части от УПИ **, целият с площ от 390 кв.м. и от УПИ **, целият с площ от 355 кв.м.
За да приеме, че В. К. и С. К. не са собственици на недвижимите имоти, предмет на вещния спор, съдът предвид изводите си за конкуренция на права по отношение на собствеността на двата ПИ – от една страна земеделска реституция в полза на ответниците, а от друга страна твърдения на ищцовата страна за придобивна давност от отношение на имотите, е приел, че следва по същество да разгледа предпоставките за закона – чл. 79 ЗС за придобиване на имотите на основание давностно владение от страна на ищцата, обсъдил е наличие на елементите от фактическия състав на това придобивно основания на правото на собственост и е направил крайния извод, че именно ищцата се легитимира за собственик.
С касационната жалба се поддържат доводи, че обжалваното решение е нищожно, процесуално недопустимо, респ. неправилно, като постановено при грубо нарушение на процесуалните правила и противоречащо на материалния закон и приложимите материално – правни норми, основание за отмяна по чл. 281 т. 1 , т. 2 и т. 3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се основава в приложното поле на по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че въззивния съд в своето решение се е произнесъл по следните въпроси: 1./За възможността да се уважи отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК заявен от uщци, претендиращи правото на собственост за себе си на основание давностно владение върху реституиран имот, когато този имот е бил възстановен по силата на реституционни закони, като претенцията за придобиване по силата на давностно владение е след реституцията на имотите? 2./ За да бъде уважено твърдение за придобит имот на основание давностно владение, необходимо ли е ответната страна – собственик на основание реституция, да демонстрират явно и с какви действия собственическите намерения и права, след като възстановените собственици са заявили намерението си за фактическа власт върху процесния имот още с предявяването на искането си за възстановяване на имотите? 3./ Може ли да бъде дадена вяра на свидетелски показания установяващи давностно владение върху даден недвижим имот, в които показания липсват данни относно това кой точено е имота, който се владее и какви са неговите граници?; 4./ Не е ли нарушение на закона обстоятелството, че е уважена претенцията по отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 108 ЗС, че ответниците по този иск са възстановени собственици по силата на реституцията и необходимо ли е такива собственици непрекъснато да демонстрират фактическа власт върху имота?; 5./ Може ли да се установи и да се приеме от правоприлагащия орган, че е налице намерение от страна на владелеца да държи дадена вещ или идеална част от нея като своя, след като е имало прекъсване на давността поради влизане на имота в ТКЗС и след като след този период е възстановен имота на предишните собственици? без конкретно посочена практика на ВКС и доводи за противоречие с решението на въззивния съд .
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касацията Т. В., в който се излагат съображения, че не са налице твърдяните от касаторите пороци на въззивното решение и не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Направено е искане за присъждане на разноски.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК намира:
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл. 283 ГПК, така и с оглед вещния характер на разгледания отрицателен установителен иск.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което заявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен въззивният съд е приел, че ищцата е обосновала правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с представения НА № 136, т. I, дело №52/2007 г. на Нотариус М., с който констативен нотариален акт е призната, заедно със съпруга си, за собственик на ПИ № *, целия с площ 1180 кв.м.
Ответниците се легитимират като правоимащи лица по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ с Решение № 1800К/07.10.2004 г. в сила от 21.10.2004г. на ОСЗГ Нови Искър, с което е възстановено правото на собственост на наследодателя им С. И. върху ливада от 0. 745 дка в землището на К., м. Г..
С въззивното решение се приема, че „ при въведената конкуренция на права с предявения установителен иск ищцата може да оспорва възникналото реституционно право на ответните, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота. При наличието на влязло в сила решение на органа по поземлена собственост в полза на ответниците, ищцата не може да възрази, че лицето, на което е възстановена собствеността респективно неговия наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановения имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията, позовавайки се на Т.Р. № 9/07.11.2012 г. по тълк.д. № 9/12 г. на ОСГК на ВКС, както и на Решение № 331/27.03.2012 г. по гр.д. № 298/2011 г. на II – г.о. на ВКС.
Наред с тези доводи, въззивният съд е разгледал въведеното от ищцата оригинерно придобивно основание за изтекла в нейна полза придобивна давност. Въз основа на доказателствата по делото е приел, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ позоваването е с най-ранна дата 22.11.1997 г., а по настоящия случай давност започва да тече от възстановяване на собствеността, считано от 21.10.2004 г. – датата на влизане в сила на решението на ОСЗГ Нови Искър, и доколкото исковата молба е предявена на 05.11.2015 г. то следва, че 10-годиния срок е изтекъл преди завеждане на иска. По отношение на доказване на обективния и субективния елемент на владението по смисъла на чл. 68 ЗС, въззивния съд е приел, че събраните гласни доказателства установяват несъмнено посочените обстоятелства, а и факта на владението не е оспорен. Разпитаните по делото свидетели М. и В. дават показания, че бащата на ищцата е застроил имота и семейството му, впоследствие ищцата и нейното семейство, са във владение на имота от над 50 годишен период.
Върховният касационен съд, като прецени доводи на касатора в контекста на основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК и съобрази дадените разяснения на ТР № 8/2012 год., прието на 27.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2 предл. 2-ро ГПК – поради процесуална недопустимост.
С цитираната задължителна практика на ВКС се приема, че „при установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството „предмет на иска“, защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск се твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, поради което и ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда, но може да оспори съществуването му .
При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.“
В случая мотивите на съда сочат, че за ответниците е налице право на собственост, възникнало в резултат на земеделска реституция, но то е погасено (възражението за изтекла в полза на страна по правния спор придобивна или погасителна давност е правоизключващо по своята правна природа е защитно средство на страната – ответник в процеса) поради изтекъл в полза на ищцата придобивна давност, произнасяйки се по същество и за наличие на придобвиното основание на ищцата, извън предмета на спора по заявения отрицателен установителен иск, т.е. и по непредявен иск.
Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване, като в случая страната – касатор дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, равна на тази заплатена за въззивното обжалване – а именно за сумата 67 лв. (шестдесет и седем лв.). Същата се дължи в седмичен срок от съобщението до страната и е вносима по сметка на ВКС.При неизпълнение на задължението за заплащане на пропорционалната ДТ в срок, касационното производство подлежи на прекратаване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 51890/16.04.2019 година подадена от В. К. и С. К. чрез адвокат С. Ч. – САК против Решение № 1756 от 12.03.2019 г. по въззивно гр. дело № 12322/2017 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл.124, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на касаторите В. К. и С. К. задължението им за заплащане на дължимата за касационното производство пропорционална ДТ за сумата 67 лв. ( шестдесет и седем лв.). Същата се дължи в седмичен срок от съобщението до страната и е вносима по сметка на ВКС.При неизпълнение на задължението за заплащане на пропорционалната ДТ в срок, касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………… 2020 година , 9 часа , за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК- чрез публикация в ДВ.
Препис от настоящото определение да се връчи на касаторите чрез процесуалния им представител адв. С. Ч. , за надлежното уведомяване на дадените указания за заплащане на дължимата ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :