О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 01.04.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 28 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4912 от 07.09.2015 г. на З. А. С., Н. М. С. и С. М. С., чрез адвокат Д. Д. от АК – П. против решение № 292 от 30.07.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 283/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е приложено изложение на касационните основания по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответницата по касация А. В. С. чрез адвокат К. Б. е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който възразява срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендира разноски.
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Пернишкия окръжен съд е потвърдил решение № 13 от 04.02.2015 г. на Районен съд – гр. Перник по гр.д.№ 3187/2014 г., с което са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 108 ЗС на З. А. С., Н. М. С. и С. М. С. срещу А. В. С. за установяване, че на основание давностно владение в периода от 1991 г. до 01.09.2009 г. ищците са собственици на ПИ 1676 в кв. 608 по действащия регулационен план на [населено място] от 1986 г., кв. Р., утвърден със заповед № 1904 от 24.12.1986 г., съответно представляващ ПИ с идентификатор 55871.504.1173 по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-91 от 13.10.2008 г., както и за осъждане на ответницата да предаде владението на имота на ищците.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че не е установено отричане или отблъскване на упражняваната върху спорния терен фактическа власт от ответницата А. В. С., както и тази, упражнявана от нейните наследодатели В. С. С. и П. В. С.. Съдът е приел за недоказано твърдението на ищците, че за процесния период от 1991 г. до смъртта на наследодателя им М. С. С. на 22.11.2002 г. и след 22.11.2002 г. до 01.09.2009 г. същите са имали фактическа власт върху имота, което представлява основния елемент от състава на придобивната давност. Тъй като ищците не са доказали да са придобили собствеността на релевираното придобивно основание, то съдът е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довод, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като касаторите се позовават на ТР № 1/2012 г. от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, както и са изброени и представени решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Не е формулиран въпрос, който според касаторите да е разрешен от въззивния съд в противоречие с релевираната задължителна практика. С оглед разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, отсъствието на конкретно поставен правен въпрос изключва възможността за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „Какви са необходимите предпоставки за придобиване на недвижим имот по давност. С какви действия съсобственик може да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик“. В изложението липсва обосновка, от която да може да се направи извод, че произнасянето на ВКС е необходимо, за да се промени създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви правни норми (с оглед разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК). Наред с това по първия от въпросите е формирана богата и последователна съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав и наличието на която изключва допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият от въпросите е фактически, а не правен, поради което не съставлява общо основание за допускане на обжалването в смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Ето защо не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Предвид настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторите следва да заплатят на ответницата по касация направените от нея разноски за защитата й, възлизащи на заплатената в брой сума от 500 лв. – адвокатско възнаграждение по ДПЗС № 00721 от 16.10.2015 г. за изготвянето на отговор на касационната жалба.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх. № 4912 от 07.09.2015 г. на З. А. С., Н. М. С. и С. М. С., чрез адвокат Д. Д. от АК – П. против решение № 292 от 30.07.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 283/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА З. А. С., Н. М. С. и С. М. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на А. В. С. сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: