О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр. София, 28.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3206 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 650 от 25.01.2019 г., подадена от Ц. И. Ш. и П. И. Ш. чрез адвокат С. С. против въззивно решение № 283 от 19.12.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 231/2018 г. по описа на ОС – Ловеч.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответниците по касация Г. И. Г., И. Г. Г. и В. Г. Ж. (първият от свое име, а тримата заедно – в качеството им на наследници по закон на починалата ответница по иска Т. Ц. Г.) са депозирали отговор срещу касационната жалба чрез адвокат Д. Ч. от АК – Л., като възразяват срещу допускане на обжалването. Претендират се разноски в полза на Г. И. Г..
Ответникът по касация В. И. И. не е депозирал отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 362 от 25.10.2017 г. по гр.д.№ 891/2016 г. на РС – Троян, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящите касатори и В. И. И. срещу Г. И. Г. и Т. Ц. Г. (починала след постановяване на въззивното решение и наследена от своите съпруг – Г. И. Г., и деца – И. Г. Г. и В. Г. Ж.) иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на жилищна сграда с идентификатор № ****, находяща се в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], област Л., заедно с построените в поземления имот барбекю, септична яма, настилка и ограда с метални входни врати.
Установено е, че страните по делото са наследници на И. П. Д., б.ж. на [населено място], починал на 03.12.1955 г. С решение от 17.12.2010 г. на ОСЗ – гр. Троян е възстановено правото на собственост на неговите наследници в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на нива от 2,604 декара, в м. „Г. р.”, представляваща имот № * по КВС. По одобрените на 31.08.2007 г. КККР на [населено място] имотът е с идентификатор ***, с площ от 2 603 кв.м., ведно с еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 67 кв.м., на 2 етажа. С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 134 от 10.05.2012 г., т. І, нот.д.№ 104/ 2012 г. на нотариус М. Г., Т. Ц. Г. и Г. И. Г. са признати за собственици при равни права на процесната сграда. Съгласно удостоверение изх.№ 683 от 15.04.2016 г. на Община град Априлци, жилищната сграда е търпим строеж по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, няма забрана за ползването й и не подлежи на премахване. От събраните гласни доказателства е установено, че е строена върху основите на съществуваща в имота стара къща. Строителството е извършено от Т. Ц. Г. (дъщеря на Ц. И. П. – син и наследник на И. П. Д.) и съпруга й в периода 1971/1972 г. Съдебно-техническата експертиза установява, че за[жк]на [населено място] има два регулационни и кадастрални плана: първият – от 1963 г. и в него теренът е под № *, като са отразени две сгради – къща и плевня. Вторият план е от 1981 г. и имотът е записан под № *. В Община Априлци няма налични строителни книжа за жилищната сграда. Тя е разположена в североизточната част на терена, като поради денивелация от север и запад сградата е на два етажа, а от изток и юг – на един. ВЛ от СТЕ е констатирало, че предназначението на имота е дворно място. Той никога не е бил част от нива, тъй като в него е имало жилищна сграда и стопански постройки (видно още от приложеното копие от едро мащабна топографска карта от 1959 г.). Такова е предназначението му и по КП на [населено място] от 1963 г. (дворно място извън строителните граници на селото, застроено с къща и плевня). Според експерта строежът е търпим по смисъла на закона, не подлежи на премахване и на забрана за ползване, може да се ползва и да е обект на строително въздействие. Безспорно между страните е, че с представеното по делото влязло в сила решение № 164 от 25.07.2013 г. по гр.д.№ 419/2012 г. на РС – Троян по иск, предявен от наследодателите на ищците по настоящото дело срещу останалите наследници на И. П. Д., включително Т. Ц. Г., е допуснато да се извърши делба на ПИ ***, заедно с процесната сграда с идентификатор ****. Съдът се е произнесъл по противопоставеното от Т. Ц. Г. възражение, че тя и съпругът й Г. И. Г. са собственици на сградата по силата на придобивна давност, което е намерено за неоснователно. Пред инстанциите по същество са представени доказателства, че делото е висящо във фазата по извършване на делбата, като с решението на първата инстанция (постановено преди издаването на удостоверението за търпимост) теренът и сградата са изнесени на публична продан, а заявеното от Т. Ц. Г. искане по сметки за заплащане на сумата 35 000 лв. – стойност на подобрения, изразяващи се в построяването на сградата, ограда, септична яма и др., е отхвърлено по съображения, че незаконно построеното не представлява подлежащо на заплащане подобрение в случаите, когато собственикът иска премахване.
От правна страна е прието, че между страните е спорно дали сградата, построена в съсобствения им имот, е незаконен строеж, който ограничава правото на собственост на ищците. ОС се е позовал на ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10/1984 г. на ВС, ОСГК, съгласно което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС срещу съсобственик на недвижим имот за прекратяване на създаващо пречки за ползуване на съсобствения имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действуващи разпоредби, е допустим, като съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване. Позовавайки се на т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№4/2015 г. на ВКС, ОСГК, съдът е приел, че сам по себе си фактът, че постройката е незаконна не води до извод за основателност на иска по чл. 109 ЗС, а ищците следва да установят освен, че са собственици на имота и върху този имот ответниците осъществяват неоснователно въздействие, също така, че неоснователното действие на ответника създава пречки за пълноценно упражняване на правото на собственост, които са по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС. Прието е, че в конкретния случай се касае за съсобствен поземлен имот, в който един собственик е изградил незаконен строеж. Относно преценката за създадени пречки на ищците при отчитане, че и ответната страна притежава вещно право на собственост, е прието, че единствените твърдения в този смисъл в обстоятелствената част на исковата молба са, че в процеса на делба на този имот, ответниците са предявили претенция за заплащане на подобренията в имота, включващи и сградата. Обсъдено е доколко претенцията за заплащане на сградата като подобрение, е пречка в горния смисъл. Съдът се е позовал на ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9/74 г., съгласно което незаконното строителство не представлява подобрение при възражение от страна на собственика и не подлежи на оценка и заплащане. Съответно – в случая не е налице последната предпоставка за уважаването на негаторния иск, тъй като ищците не са доказали, че неоснователното действие на ответниците им пречи да упражняват своето право в пълен обем и тези пречки са по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС. Неоснователното действие не зависи от статута на строежа, а дали е установена реална пречка за нормалното ползване на имота от съсобственика, разпореждане и други действия, свързани с упражняване правото на собственост. В конкретния случай това не е доказано, още повече, че незаконният строеж е извършен от съсобственик и не представлява подобрение при възражение от страна на другия съсобственик.
В изложението на касационните основания са поставени въпросите:
(1) „От самия факт, че страните по делото са съсобственици на земеделски имот, в който е изградена незаконната, неузаконяемата и нетърпима постройка без съгласието на ищците, не следва ли, че е доказан фактът, че на ищците се пречи да упражняват пълноценно правото си на собственост върху имота?”
(2) „Не попада ли настоящият казус в хипотезата, при която съдът следва да приеме, че естеството на извършеното от ответниците нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собствениците-ищци да упражняват правото си в пълен обем?”
(3) „При условие, че не става въпрос за съседни имоти, предмет на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, следва ли да намери приложение нормата на чл. 50 ЗС в отношенията между съсобственици при преценка на създадените пречки за упражяване на правото на собственост по предявен негаторен иск, когато е построена незаконна сграда в съсобствен имот само от един от съсобствениците?”
(4) „Допустимо ли е въобще приложението в този казус на чл. 50 ЗС така, както го е приложил въззивния съд?”
(5) „При условие, че е налице висящ процес за делба на земеделския имот, предмет на негаторния иск, в който ответниците са предявили претенции за заплащане на извършените от тях незаконни подобрения, не следва ли да се приеме от въззивния съд, че в кръга на защита на правото си на собственост ищците имат и правото по тяхна преценка да премахнат извършеното подобрение, както и да искат да се задължат подобрителите да сторят това?”
(6) „От самия факт, че ищците са съсобственици принудително с ответниците на незаконната постройка, от която не желаят да се ползват в земеделската земя, не се ли следва, че им се пречи да упражняват собствеността си в пълен обем и че са им създадени пречки по-големи от обикновените?”
(7) „Не се ли следва, че са създадени пречки за тях по-големи от обикновените, след като те желаят да получат реален дял от земята в делбения процес и да я ползват по предназначение като земеделска, а не като застроена?” и
(8) „От самия факт, че един строеж е нетърпим, незаконен и неузаконяем в съсобствен земеделски имот, не се ли доказват вече създадените пречки за пълноценно упражняване на правата на съсобственика, който не е извършил това строителство?”
с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 907/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 9 от 23.01.2012 г. по гр.д.№ 251/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 2770/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 982 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 4417/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 149 от 13.04.2010 г. по гр.д.№ 3830/2008 г. на ВКС, ІІ г.о.
С довод, че е налице основанието по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпросът
(9) „Какви са границите на преценката на съда относно това следва ли един строеж да бъде съборен в контекста на ТР № 31/1984 г. на ВС, ОСГК и въобще следва ли то да намери приложение тогава, когато е установено, че строежът е извършен без градоустройство и без каквито и да било строителни книжа в съсобствен земеделски имот?”, като наред с това се позовават и на Решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1320/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 226 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 347/2009 г. на ВКС, І г.о.
Повдигат се отново и въпросите под №№ 3 и 4 с довод, че чл. 50 ЗС не следва да се прилага въобще при преценката за основателност на иск по чл. 109 ЗС, предявен между съсобственици.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Разгледани в тяхната взаимовръзка, формулираните от касаторите питания са израз на разбирането им, че процесната сграда представлява пречка пред пълноценното ползване на съсобствения терен с оглед вероятността те да бъдат „принудени да я заплатят като подобрение” – така, както е приел и въззивния съд. Подобна хипотеза на „изначално” доказано неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС не е включена сред примерите, дадени с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Наред с това следва да се отбележи, че с т. 3 от посоченото ТР е подчертано, че съдът извършва конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС, без да е направена разлика между исковете за защита срещу неоснователни действия в съседен или в съсобствен имот. В този смисъл отсъства противоречие с постановките на задължителната практика, които да обосновават допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а съществуването на задължителната практика изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивното решение не само че не противоречи, но е в унисон и с тълкувателните мотиви, съдържащи се в релевираната практика на ВКС по конкретни дела. Различията в изхода от делата се дължи на особеностите на отделните спорове, като разрешенията в изброените от касаторите актове са дадени по казуси, чиято фактическа обстановка не разкрива сходство с разглежданото дело. В конкретния случай следва да се има предвид още, че поведението на самите касатори във връзка с водения делбен процес красноречиво свидетелства за отсъствието на неоснователно препятстване за упражняването на тяхното право на собственост. Именно по тяхно искане делбата на ПИ *** е допусната заедно с процесната сграда, т.е. като на имот с променено предназначение (каквото той има по силата на чл. 50, ал. 6 ППЗОЗЗ), с което сами са заявили и са защитили пред съда интереса си от това имотът да се ползва като селищен, а не като земеделска земя. Последващото предявяване на иска по чл. 109 ЗС, мотивирано единствено от вероятността на ответниците по негаторния иск да бъде присъдено в делбеното дело заплащането на подобрения за извършеното строителство, свидетелства за недобросъвестно упражняване на права, което при това преследва и пререшаването на спор, приключил с влязло в сила решение. С решението по допускане на делбата е установено наличието на съсобственост по отношение на застроен имот, както и съсобственост по отношение на самата сграда, като сезирането на съда с иска за делба по отношение на тези вещи съставлява несъмнено доказателство за отсъствието на субективно отношение у ищците към построеното като към състояние, създаващо пречки за реализирането на правата им в съсобствеността. В този смисъл резултатът от преценката, дължима от въззивния съд по силата на т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, обосновава извод за отсъствие на елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 109 ЗС, така както е прието с атакуваното решение.
С оглед настоящото произнасяне, касаторите следва да заплатят на ответника по касация Г. И. Г. разноските за защита пред ВКС, т.е. сумата 400 лв. – договорено и заплатено в брой възнаграждение съобразно ДПЗС № 000003999 от 02.04.2019 г. (л. 30).
Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 283 от 19.12.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 231/2018 г. по описа на ОС – Ловеч.
ОСЪЖДА Ц. И. Ш. и П. И. Ш. ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. И. Г. сумата 400 (четиристотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: