О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 07.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2711 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3363 от 18.04.2019 г., подадена от О. И. Т. чрез адвокат В. Т. против въззивно решение № 66 от 27.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 725/2018 г. по описа на СОС, І възз.гр.състав.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответницата по касация В. А. Й. е депозирала отговор срещу касационната жалба чрез адвокат М. Ц. от САК, като възразява срещу допускане на обжалването. Претендира разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 184 от 18.07.2018 г. по гр.д.№ 1129/2017 г. на РС – Костинброд, І-ви състав, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** с площ от 646 кв.м. с адрес [населено място], [улица], стар номер по предходен план: парцел *, кв. 9 при съседи: ***, ***, ***, *** и ***, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор **** със застроена площ от 37 кв.м. и стопанска постройка с идентификатор **** със застроена площ от 21 кв.м. при квоти 2/6 ид.ч. за В. А. Й. и 4/6 ид.ч. за О. И. Т..
Въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит по време на брака на настоящия касатор с Д. М. Т., след чиято смърт през 1992 г. е възникнала съсобственост при квоти 4/6 ид.ч. за касатора и по 1/6 ид.ч. за всяко от децата й – ищцата В. А. Й. и брат й Е. А. И.. Последният дарил на сестра си своята 1/6 ид.ч. в хода на делото. Касаторът противопоставил възражение, че е придобил целия имот по давност. В тази връзка са съобразени разясненията на ТР № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС, ОСГК и е прието, че макар касаторът да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, не може да се направи извод, че е демонстрирал намерение да придобие идеалните части на другите наследници по давност, тъй като не са извършени действия, доказващи т.нар. „преобръщане на владението” (interversio possessionis).
В изложението на касационните основания е поставен въпросът „Как се установява давностно владение между сънаследници и могат ли показанията на ищцовите свидетели да се ползват в полза на ответника?” с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касатора се позовава и на чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, наличието на задължителна практика по определен правен проблем изключва възможността за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По релевантния за случая въпрос за приложението на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследници е налице такава практика – ТР № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС, ОСГК, с което е разяснено, че при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което въззивният съд е приел, че в настоящия случай не е налице. Преобръщането на държането на частите на съсобственика във владение за себе си следва да се осъществи чрез недвусмислени действия, които са извън кръга на тези, предвидени в специалните норми за съсобствеността (чл. 31 и чл. 32 ЗС) и те да са възприети като такива от съсобственика (когато това е възможно, както е в случая). Тези действия следва да са такива, които преценени в съвкупност, представляват по съдържание действия на изключителен собственик. Правото на собственост е абсолютно право и отблъскването на владението на другите съсобственици означава отричане на правата им от владелеца-съсобственик и принуждаването му да се съобразяват с установеното от него владение като с права на изключителен собственик. Действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не съществува общ отговор, валиден за всички случаи – какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства следва да се установи това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно, а това в случая не е налице.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, доколкото е съобразено със Закона и практиката по приложението му, като отсъства видимо тежко нарушение на закона, явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или нарушение на основни съдопроизводствени правила. Липсват и съмнения решението да е нищожно или недопустимо, което да налага служебното му допускане до касационен контрол.
С оглед настоящото произнасяне, касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноските за защитата й пред ВКС, т.е. сумата 500 лв. – договорено и заплатено в брой възнаграждение съобразно ДПЗС № 852467 от 14.06.2019 г. (л. 11).
Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 66 от 27.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 725/2018 г. по описа на СОС, І възз.гр.състав.
ОСЪЖДА О. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Й. сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: