О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 21.10.2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 4115 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба вх.№ 2063 от 19.05.2014 г., подадена от А. К. – гражданин на Република Т., чрез адвокат Р. М. от АК – [населено място], и е насочена против решение № 53 от 09.04.2014 г. на Разградския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 76/2014 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация С. Е. Ю., представляван от особен представител адвокат Н. В. от АК – [населено място], и Д. Е. Ю. чрез адвокат С. П. от АК – [населено място], са депозирали отговори на касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество, както и срещу основателността й. Ответникът по касация Д. Е. Ю. е заявил искане за присъждане на разноски в размер на 502 лева.
При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 379 от 06.01.2014 г. на Районен съд – [населено място], с което са отхвърлени предявените от А. К. срещу С. Е. Ю. и Д. Е. Ю. искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ – за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на внасянето им в бившето ТКЗС – [населено място], Р. област, а именно – към 13.07.1955 г., А. К. е бил собственик на 62,500 декара земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], област Р., които земеделски земи, впоследствие са възстановени на наследниците на Е. Ю. К. (Е. Ю. И.) с ЕГН [ЕГН], бивш жител на [населено място], [община], с Решение № 149А от 04.09.1996 г. по преписка № 6722 от 04.08.1992 г. на ОС „Земеделие и гори“ – [населено място], съгласно картата на възстановена собственост на селото, както следва: (1) Поземлен имот – Нива с площ от 20.605 декара, трета категория, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ-10759, [община], Р. област, в местността „К.”, съставляваща имот № 044005 по плана за земеразделяне на селото, при граници: имот № 044004-нива на наследниците на Х. Ю. К. и други, имот № 044003 – нива на наследниците на М. Ф. М., имот № 045002-изоставени трайни насаждения на [община], имот № 045004-изоставени трайни насаждениа на [община], имот № 045005-изоставени трайни насаждения на [община] и имот № 000214 – полски път на [община]; (2) Поземлен имот – Нива с площ от 17.504 декара, трета категория, находящ се в [населено място], ЕКАТТЕ-10759, [община], Р. област, в местността „Л.”, съставляваща имот № 080003 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот № 080001-нива на наел. на И. Х. Ч.; имот № 000223-полски път на [община]; имот № 000377-пасище, мера на [община] и имот № 080002-нива на наел. на А. С. О. и (3) Поземлен имот – Нива с площ от 23.398 декара, четвърта категория, находящ се в [населено място], ЕКАТТЕ-10759, [община], Р. област, в местността „Б. А.”, съставляваща имот № 103002 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот № 103003-нива на наел. на М. Х. Е. К.; имот № 103016-нива на наел. на М. М. К. Ч. и др.; имот № 103001-нива на наел. на С. В. И. и имот № 000248-полски път на [община].
Видно от представените с исковата молба удостоверения за данъчна оценка (л.14, 15 и 16 от гр.д.№ 572/2013 г. на РС – [населено място]) данъчните оценки на описаните имоти възлизат съответно на сумите 3 028,90 лв., 2 959,10 лв. и 3 471,10 лв.
Съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В настоящия случай в първоинстанционното производство по делото са приложени удостоверения за данъчна оценка на процесните имоти, видно от които цената на всеки един от трите обективно съединени установителни искове не надхвърля сумата 5 000 лв. По тази причина касационната жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответника по касация Д. Е. Ю. следва да се присъдят поисканите и доказани разноски по делото в размер на 502 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 2063 от 19.05.2014 г., подадена от А. К. – гражданин на Република Т., чрез адвокат Р. М. от АК – [населено място], срещу решение № 53 от 09.04.2014 г. на Разградския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 76/2014 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4115/2014 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о.
ОСЪЖДА А. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Е. Ю. сумата 502 (петстотин и два) лева на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: