О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр. София, 26.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4135 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с изх.№ РПН17-ВК08-1084 от 07.08.2017 г., приложение към пощенска пратка № R PS 1137 001ТОI Т от 07.08.2017 г., подадена от Столична община чрез юрисконсулт К. М. против въззивно решение № 4758 от 30.06.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 515/2017 г. по описа на СГС, ІІ „в” въззивен състав.
Ответникът по касация И. Г. К. чрез адвокат Й. Г. от САК и адвокат М. Г. от САК, е депозирал отговор, като възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № І-45-165 от 30.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 42251/2013 г. на СРС, 45-ти състав, с което по предявен от И. Г. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС Столична община е осъдена да прекрати неоснователни действия, представляващи използване на част от съседния на ищеца УПИ Х-за ОДЗ, кв. 61, по плана на [населено място], [населено място] като общодостъпна спортна площадка и да демонтира спортните съображения и осветление, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху УПИ ХI-755, кв. 61, по плана на [населено място]. Въззивният съд е приел за установено, че изграденото от настоящия касатор многофункционално спортно игрище няма спазени отстояния от границите на съседния от север УПИ, собственост на ищеца, като площадката се допира до съществуващата на границата на УПИ ХI-755 жилищна сграда и само в най-източната си точка е на разстояние 3,16 м. от оградата, а по останалата си част от северната страна е на разстояние по-малко от 3 м. Изграденото съоръжение е в отклонение от издадената към разрешение за строеж № 51 от 20.12.2008 г., виза, като същото е изместено и завъртяно спрямо нея. Разрешението за строеж е издадено въз основа на облекчения режим по чл. 147, ал. 1, т. 10 вр. чл. 55 ЗУТ – до реализиране на подробния устройствен план, а застрояването в УПИ Х–за ОДЗ е реализирано и въведено в експлоатация съгласно удостоверение № 864 от 05.08.2009 г. Няма промяна в отреждането на УПИ Х–за ОДЗ или част от него. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че е отпаднало основанието за издаденото разрешение за строеж на спортната площадка по реда на чл. 55 ЗУТ, както и че игрището е изградено незаконосъобразно (в отклонение от строителните книжа). Установено е още, че намиращото се в непосредствена близост до имота на ищеца спортно съоръжение е източник на шум; футболни топки често попадат в него и стават причина както за нарушаване целостта на имуществото на ищеца, така и повод за скандали за връщане на топката обратно на играчите. Игрището е оборудвано с шест прожектора за игра на изкуствено осветление в тъмната част на денонощието, два от които са насочени към прозорците на къщата. Ищецът се е опитал със собствени средства да обезопаси дома си, като е поставил мрежа върху терасата на къщата, разположена към игрището. Игрището не е обезопасено така, че да не накърнява необезпокояваното ползване на съседния имот. Въззивният съд е обобщил, че са установени предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, с оглед наличието на неоснователно въздействие върху обекта на правото на собственост на ищеца, което ограничава правата на собственика, създавайки му пречки за допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), без да са поставени правни въпроси по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 Г. на ВКС, ОСГТК. В изложението касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с цитирана съдебна практика, в която е прието, че самият факт на изграждане на незаконна постройка не дава основание на собственика на съседния имот да иска премахването й, ако създаденото състояние не нарушава неговото право на собственост, като изводът на СГС за наличие на пречки пред упражняване правото на собственост не се обосновава от събраните по делото доказателства.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
На първо място отсъстват конкретно формулирани питания като общо основание за допускане на касационното обжалване съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Доводите за неправилно приложение на материалния закон от гледна точка предпоставките за уважаване на иск по чл. 109 ЗС, както и за необоснованост на съдебния акт съставляват оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат обсъждани в рамките на производството по селектиране на касационните жалби, тъй като имат отношение към законосъобразността на постановеното въззивно решение, а не към основанията за допускане на обжалването, уредени с чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно ТР по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие е в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулирано питане не може да се прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Отделно от изложеното, по правния проблем за необходимостта ищецът по негаторен иск да доказва, че действието на ответника му пречи да упражнява своето право, е формирана задължителна съдебна практика с т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Разяснено е, че за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че последното създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Прието е, че понякога естеството на извършеното нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем и като пример за това са посочени случаите, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. В случая, анализът на събраните по делото доказателства обосновава изводите, че след въвеждането в експлоатация на ОДЗ в УПИ Х-за ОДЗ, кв. 61 на [населено място] е отпаднало основанието по чл. 55 ЗУТ за издаване на разрешението за строеж на спортната площадка, като противно на изискването по чл. 112, ал. 2, т. 6 ЗУТ подробният устройствен план не предвижда изграждането на спортно съоръжение в съседния на ищеца имот. При това действително изграденото на място се отклонява от издадените строителни книжа и няма спазени отстояния от жилищната сграда. Наред с така установените нарушения на строителните правила и норми, по делото са събрани доказателства, чийто съвкупен анализ е извършен от съда в съответствие с правилата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК и обосновава извода, че създаденото от касатора състояние съставлява източник на ограничения за ползването на собствения на ищеца имот, превишаващи допустимите с чл. 50 ЗС. В съответствие с т. 3 от ТР по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК въззивният съд е извършил конкретна преценка по въпросите дали неоснователните действия на касатора създават за ищеца пречки да упражнява правото си на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените, като формираните в тази връзка заключения са съответни на закона и задължителните указания по приложението му. Обжалваното решение не е в противоречие с цитираната от касатора практика. С Р № 46 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 438/2010 г. на ВКС, І г.о. е прието, че вещноправният и градоустройствен статут на намираща се в съседен имот или на границата на имота постройка има значение само в хипотеза, когато построеното пречи на упражняването на правото на собственост върху съседен имот, което разрешение е съобразено и в настоящия случай. Постановеното с Р № 139 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 457/2009 г. на ВКС, І г.о. и Р № 421 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 928/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. отхвърляне на претенции по чл. 109 ЗС е резултат от конкретно установените по отделните дела обстоятелства, въз основа на които е прието, че не е установено създадените от ответниците състояния да нарушават правата на ищците. Това означава, че различията в крайните резултати по различните дела се дължи не на различно тълкуване на закона от въззивния съд и ВКС, а е следствие от спецификите на отделните случаи от фактическа страна, което (съобразно т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК) не съставлява противоречиво разрешаване на идентични правни въпроси и не налага допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.). Наличието на задължителна съдебна практика (ТР по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК), с която въззивният акт е съобразен изключва наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) и т. 3 ГПК.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторът по принцип дължи да заплати на ответника по касация разноски за защита пред ВКС, но в случая по делото липсват доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат разноски в полза на И. Г. К..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4758 от 30.06.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 515/2017 г. по описа на СГС, ІІ „в” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: