O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 17.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4557/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.
С молба вх. Nо 12005 /10.11.2015 година М. Н. П. чрез процесуалния представител адв.М. М. – САК е поискал да бъде постановено определение , с което касационния съд да се произнесе по искането за разноски , тъй като няма произнасяне по това искане с определението по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. Претендират се разноски за касационното производство за сумата 2000 лв.
С отговор вх. Nо 13315/09.12.2015 година касаторът Б. Ж. оспорва молбата , поддържа, че искането е неоснователно и разноските не могат да се присъдят , тъй като по делото не е представен списък на разноските, поради което страната няма право да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, проддържа се и довод за прекомерност на разноските.
След преценка на данните по делото, изпълнение процедурата по реда на чл.248 ал.2 ГПК и становището на страните, настоящият състав на ВКС намира:
Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С Определение N. от 09.11.2015 година , настоящият състав на ВКС- II г.о. , в производство по чл. 288 ГПК, не е допускал касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 114108/06.10.2014 год. на Б. А. Ж. от [населено място] , подадена чрез адв. М. Неврокопски САК срещу въззивно Решение No 4799 от 01.07.2014 година по гр.възз. д. Nо 11391/2013 год. на Софийския градски съд,IV-д въззивен състав, с което е прието, че заявеният иск на Б. Ж. срещу ЧСИ М. Н. П. е с правна квалификация чл. 75 ЗС , а не приетата от първоинстанционния съд квалификация по чл. 76 ЗС , като искът за констатация на нарушено владение и за връщането му ,е отхвърлен.
С цитираното определение няма произнасяне по разноските , въпреки , че такива са поискани с отговора на касационната жалба / л. 11-12/ и е представен списък на разноските и писмен Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2015 година.
Като приема , че правото на разноски по делото е имуществено право на страната , която е постигнала „позитивен правен резултат“ в рамките на осъществената защита по спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, и съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК , намира , че претендираните разноски от ответника по касация се дължат .
Списъкът на разноските , като условие за присъждане на разноските в съответното производство в заявения / пълен/ размер се явява conditio sine qua non за допустимостта на искането само в хипотезата на искане за изменение на присъдени с решението/ определението по чл. 288 ГПК/ на съответната инстанция разноските. В настоящия случай се касае до хипотеза на искане за допълване на съдебния акт на касационния съд в частта за разноските, тъй като няма произнасаняне.
Съдът присъжда онези разноски на страната , които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства- ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
След като констатира , че искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касация е направено в рамките на срока по закон , приложен е съответно „списък на разноските“ и писмен Договор за права защита и съдействие,настоящият състав на ВКС приема , че молбата е основателна и следва да бъде уважена, с оглед на договора за правна защита и съдействие.
Настоящият състав намира за основателно релевираното възражения за прекомерност на посоченото по договора/ представен в неформална от гл.т. изискванията на закона за счетоводство писмена форма/ адвокатско възнаграждения от 2000 лв.
Преценката за прекомерност се обуславя от правната и фактическа сложност на делото.Не може да се приеме , че защитата пред касационния съд в производство по лв. 75 ЗС , съдебно исково производство в рамките на което се установяват факти и тежестта на доказване е изцяло на ищеца, може да представлява сложност , обуславяща договарянето толкова висок хонорар за фактултативната трета инстанция.Ето защо настоящият състав намира , че този размер следва да бъде намален до сума от 600 лв. / шестстотин лева/, при спазване изискванията на чл. 9 ал. 3/ изм. ДВ бр. 28 / 2014 год./ на Наредба No 1 от 09.07.2014 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 248 ал.1 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 и ал.5 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Б. А. Ж. от [населено място] , [улица] ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Н. П. / ЧСИ/ от [населено място] , [улица] сумата 600 лв./ шестстотин лева/, разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :